Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод отфренски
- Пенчо Симов, 1978 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe(2011 г.)
- Корекция
- NomaD(2011 г.)
Издание:
Френска поезия. Сборник
Френска. Първо издание
Подбрал и превел от френски: Пенчо Симов
Рецензент: Симеон Хаджикосев
Народна култура — София, 1978
Poesie Française
Choix et traduction de Pentcho Simov
Narodna kultura
Художествено оформление: Иван Кьосев
Редактор: Марко Ганчев
Художник: Иван Кьосев
Художник-редактор: Ясен Васев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова
Дадена за набор 16. V. 1978 г.
Подписана за печат август 1978 г.
Излязла от печат август 1978 г.
Формат 84X108/32. Печатни коли 39. Издателски коли 32,76
Цена 3,62 лв.
ДИ „Народна култура“
ДПК „Димитър Благоев“
История
- —Добавяне
Дърварю, чуй ме ти и спри за миг ръка —
дървета не сечеш, замахвайки така,
не виждаш ли кръвта на нимфите, които
под тяхната кора живееха честито?
Ако крадец, отнел по-незначим имот,
с бесило бива тук лишаван от живот,
какво възмездие приляга за такива
ръце, чиято стръв богините убива?
Гора, просторен дом на пойните ята!
Елени и сърни сред твоите листа
не ще прошумолят; зелената ти грива
от зноя няма пак в прохлада да ни скрива.
Не ще намира пън овчарят, пожелал
под твоите листа да свири на кавал,
и няма със душа от любовта обзета
със песни да зове красивата Жанета;
ще стихне всичко тук и Ехо ще мълчи,
поле ще станеш ти и няма да личи,
че тука шумен лес е расъл отначало
и в твоята земя ще се забива рало,
ще те напусне Пан и вече никой път
сърненца няма в теб безгрижно да растат.
Прости, вековен лес, играчка на Зефира,
където най-напред опитах свойта лира,
където най-напред се вслушах как трепти
лъка на Аполон, пробуждайки мечти;
от Калиопа чар, където пих, където
стихът й със възторг изпълни ми сърцето,
а от Евтерпа бях обкичен със цветя
и ме закърми тъй със млякото си тя.
Прости, вековен лес, завинаги простете
поляни, няма тук да никне горско цвете,
а всеки минувач напразно в пътя свой
ще търси сенчест хлад и в слънчевия зной,
измъчен и смутен от пустата картина,
убийците ти зли със право ще проклина!
О дъбове, на вас ще кажа сбогом днес.
Прославени чеда на Зевсовия лес,
повели хората по своята пътека —
неблагодарен е наистина човека:
забрави, че е взел от вас безброй блага,
хранители-бащи убива той сега.
От земните блага не трае ни едничко!
О боже, колко прав е философът: всичко
загива най-подир и по закон суров
възвръща се в света, приело образ нов!
Полето някой ден от хълм ще е покрито,
а гдето е Нептун, ще зрее едро жито;
материята си остава, запомни,
и само формата след време се мени.