Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 5гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe(2011 г.)
Корекция
NomaD(2011 г.)

Издание:

Френска поезия. Сборник

Френска. Първо издание

 

Подбрал и превел от френски: Пенчо Симов

Рецензент: Симеон Хаджикосев

 

Народна култура — София, 1978

 

Poesie Française

Choix et traduction de Pentcho Simov

Narodna kultura

 

Художествено оформление: Иван Кьосев

 

Редактор: Марко Ганчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова

Дадена за набор 16. V. 1978 г.

Подписана за печат август 1978 г.

Излязла от печат август 1978 г.

Формат 84X108/32. Печатни коли 39. Издателски коли 32,76

 

Цена 3,62 лв.

 

ДИ „Народна култура“

ДПК „Димитър Благоев“

История

  1. —Добавяне

Заключителна балада

Завършва, както сте разбрали,

Вийон сега завета свой.

Камбанен звън като погали

слуха, елате в пъстър рой:

умря на любовта герой,

носете дрехи с ярък цвят —

да има радостен престой,

отивайки на оня свят.

 

Че той е мъченик, едва ли

ще спори някой — много бой

е изтърпял, ала похвали

получил е нищожен брой.

Така е, вярвай, друже мой,

с любовни мъки е богат

Вийон и не натрупа лой,

отивайки на оня свят.

 

Облечен беше във парцали

на път към вечния покой

и вятърът не го пожали,

обсипа го с игли безброй,

прониза го със своя вой,

да види колко е сърцат;

но кой е бил спокоен, кой,

отивайки на оня свят?

 

О, княже, в студ или във зной

един бе нравът му познат;

червено винце сръбна той,

отивайки на оня свят.

Край
Читателите на „Из „Завещание““ са прочели и: