Тибо дьо Шампан
Сеньори, който не отиде…

Сеньори, който не отиде там,

където бог умрял и оживял,

и който кръста не поеме, знам,

едва ли в рая би се озовал.

Комуто божията мощ е драга,

ще тръгне вече, няма да отлага

и ще освободи светата пръст.

 

Ще си останат тук, за техен срам,

които бог не любят — уж от жал:

„Жена ми ще изпитва страх голям!

Раздяла с близките не бих желал…“

За нас най-близък — чуйте ме веднага —

е онзи, който със усмивка блага

заради всички бе разпнат на кръст.

 

Обаче тръгват храбреци безброй,

които бог и славата ценят,

които търсят в бога смисъл свой —

болнави само в къщи да стоят.

Слепци същински са за мен, не крия,

онези, що отричат най-добрия

стремеж към слава, дърпат се назад.

 

А бог за нас на кръст бе разпнат — той

ще каже, щом тръбите затръбят:

„Помогнахте да нося кръста мой,

елате, гдето ангели блестят,

да ме съзрете с майка ми Мария,

а непомогналите ще затрия,

ще ги низвергна в гибелния ад!“

 

Желае всеки здраве, отдих благ

и да не страда от зловредна страст,

ала го поразяват грях и враг,

защото няма сили, нито власт…

Но ти ги вразуми, велики боже,

и въздигни ни в святото си ложе,

за да погледнем твоите черти!

 

Владетелко, която всичко може,

за нас, о Дево, помоли се ти

и няма злото да ни сполети!