Александър Белов
Целувката на Темида (41)

Епилог

Излязоха от Кремъл през Троицките врати, слязоха по стълбите в Александровската градина и тръгнаха пеша към Манежния площад. Намериха свободна пейка близо до шедьоврите на Церетели. Седнаха и дълго мълчаха, загледани в Кремъл и гроба на незнайния воин. Сетне Саша прегърна момичето, целуна го лекичко по бузата, където все още се виждаше едва забележимият белег от лошото й падане край железопътния прелез и попита с разтреперан глас:

— Изобщо не мога да разбера защо не искаш да останеш в Русия! Мога да ти уредя какъвто щеш договор.

— И дори брачен, така ли? — изненада се престорено американката.

— Нямаш проблеми!

Лайза закри лицето си с длани. Как можеше да обясни на Саша, че не се чувства добре в Русия? Тук колите се движеха прекалено хаотично, а шофьорите изобщо не спазваха правилата. Тук изобщо никой не спазваше никакви правила. Дори бабите превеждаха внуците си през улиците на червен светофар. А бизнесмените бяха унищожавани по ред ту от бандитите, ту от държавата.

Саша не можеше да разбере дали тя плаче, или се смее от радост. Той отдръпна ръцете от лицето й и я погледна в очите. В тях имаше много болка и още повече мъка.

— Ако трябва да съм честна, ще ти кажа, че се страхувам — каза едва сдържайки сълзите си Лайза. — Страхувам се, че ще започна да ти преча в твоята безумна надпревара. Понеже ти никога не се предаваш. И рано или късно просто ще ме изблъскаш от колата, и то за мое добро.

Саша не знаеше какво да й отговори. Те продължиха да седят така прегърнати и обзети от едно и също чувство на безизходица. Нито можеха да бъдат заедно, нито можеха да живеят един без друг.

— Хайде да постъпим другояче. Ти ела с мен в Америка! — Лайза толкова се зарадва на идеята си, че дори скочи от мястото си. Отдалечи се от него и му каза с глас на екстрасенс: — Повярвай ми, твоето място е там!

И бързо започна да излага аргументите си. Че Америка е свободна страна. Че в нея има благоприятен икономически климат. Че американците обичат способните хора и ще оценят волята и деловите му качества. И му обеща, че имиджът му на жертва моментално ще му осигури невероятен успех.

— Та ти си умен… — Лайза реши да извади последния си коз. — Наистина ли не си разбрал? Проблемът не е в Батин. Това е кръстоносен поход на чиновниците срещу капитала. И те само отложиха разправата с теб! Ела с мен! — Хвана го за раменете и отново го придърпа към себе си.

Те се целуваха толкова дълго, че минувачите започнаха да ги заглеждат, а когато се отделиха един от друг, и на двамата им се виеше свят. Белов я обичаше и знаеше, че ще страда, но в същото време у него се надигнаха упорство и съпротива срещу натиска.

— Аз оставам в Русия… — заяви твърдо той.

— Защо? Защо? Защо? — извика възмутено Лайза. „Нима този романтик не вижда, че няма шансове!“ — помисли си тя.

— Всичко е много просто — усмихна се тъжно той и посочи Кремъл. — Първо, самата ти каза, че аз никога не се предавам. И второ, искам да стана губернатор на Чукотка… — каза нещо, което беше абсолютно неразбираемо за Лайза. — Там има вулкани…

Тя окончателно престана да разбира Белов. Какво беше това? Някаква шега? А може би той просто й се подиграваше? Сега не беше време за шеги! Но Саша изглеждаше толкова сериозен.

— За какво са ти тези вулкани? — попита с недоумение тя. — Освен това в Америка също има вулкани… В Ласън Пик, в Рейнър, в Килауеа…

— В Америка има всичко — съгласи се веднага Белов, — само че вулканите не са подходящи, калибърът им е малък.

Щом изрече това, моментално съжали. Защото Лайза се вбеси, скочи, издаде някакво зверско ръмжене и се втурна да бяга, стряскайки и разблъсквайки минувачите.

Белов гледа след нея, докато тя се скри от погледа му. На душата му беше тежко, а в главата му нахлуваха мрачни мисли. Той седя още дълго на пейката и наблюдава високите стени на Кремъл. Казваха, че докато ги строили, там умрели много хора, така че те се крепели сякаш върху могила от кости. А може би това не беше истина, пък и кой би могъл да каже какво всъщност се е случило.