Александър Белов
Щурмът на вулкана (25)

Епилог

Саша Белов се срещна със сина си в едно кафене. Ако беше лято, щяха да отидат в парка и да се повозят на въртележките. Но, от друга страна, Саша знаеше, че неговият син не се вълнува от въртележките, защото той все пак е наследник на огромно състояние. Иван пристигна с Шмит, който го докара, но не влезе в кафенето. Изпрати момченцето до входа на заведението и се върна в бронирания си джип. Белов забеляза, че синът му държи в ръцете си калъф на цигулка. И се усмихна, понеже си помисли, че момчето нарочно е взело инструмента от колата, за да се хареса на баща си… Понеже едва ли се канеше да свири в кафенето, пък и надали след срещата им щеше да отиде в музикалното училище, тъй като вече беше късно.

Иван отиде при баща си и делово му стисна ръката. Белов гледаше сина си и му се любуваше — растеше истински мъж и във всеки негов жест и поглед се долавяше увереност. И то не от усещането му за физическа сила, а от вътрешната сила, която напираше в него. Ваня седна и остави цигулката на стола до себе си.

— Мама ти праща поздрави — каза, разлиствайки менюто, — пита защо не ни идваш на гости?

Белов се почувства малко объркан, понеже съвсем доскоро Олга го гонеше и дори не искаше да разговаря с него по телефона, а сега изведнъж го канеше на гости.

— Следващия път ще дойда — обеща, — сега често ще идвам в Москва заради комбината.

— Как са момчетата — Лоцмана, Тимоха, Ботаника? — попита Ваня. — Или не си ги виждал, защото си много зает?

— Как да не съм ги виждал? Често ходя при тях в интерната. Наскоро им подарихме три компютъра, правим ремонт и преустройваме помещенията, така че всеки да си има своя стая. Е, не всеки, но поне да живеят по двама. Твоите приятели вече са само тримата в една стая.

— Компютри ли? — оживи се Ваня. — Включи им Интернет, за да мога да си пиша с тях и да си говорим в чата.

Белов не разбра напълно последната фраза, но си помисли, че синът му не би могъл да предложи нещо лошо, затова кимна в знак на съгласие и попита:

— А Дмитрий защо е толкова мрачен, дори не се отби?

— Има си проблеми. Спомняш ли си Оксана, бившата проститутка. Върнала се е в Москва. В Украйна я преметнали с парите. Тя искала да си купи апартамент, а те я измамили. И тя отново се върнала тук. Но чичо Дима само на външен вид е толкова тъжен, а всъщност се радва, че се е върнала. Мисля, че двамата са завъртели любов.

— Ами майка ти? — попита Белов, леко притеснен от сина си, който разсъждаваше като възрастен човек.

— Че какво да й има на майка ми? — учуди се Иван. — Мама отдавна живее само за себе си и няма нужда от друг освен от мен… И от пари… За нея чичо Дима е като мебел в апартамента, а пък той има нужда от човешки отношения.

Саша изобщо не можеше да свикне с мисълта, че синът му вече разбира всичко и говори свободно на такива теми, затова измести разговора към цигулката:

— А какво правиш с този инструмент?

— Това е мамината „Адомети“. Тя ми я подари — обясни Иван. — Исках да ти изсвиря нещо от Хендел… Един сложен пасаж…

Внимателно сложи калъфа на края на масата и извади цигулката.

— Преди не обичаше много музиката — припомни му Саша.

— Защото бях глупав — призна си Ваня. — Сега времената вече са други. Не е готино да си бандит! Всички тези черни пистолети, апашка романтика и радио „Шансон“ са пълни глупости. Човек трябва да учи! Не за да стане някакъв си, а за да стане себе си. Например древните гърци не са смятали един човек за образован, ако не е можел да плува. Същото е и с музиката…

Той докосна струните с лъка и настрои цигулката. Притисна я с буза до рамото си и… И под неговия лък тя заплака и заговори с човешки глас. Белов така и не се научи да разбира от сериозна музика, но му се стори, че синът му владее инструмента прекрасно. Това оцениха и останалите посетители на кафенето, извърнаха глави и замряха, заслушани в изпълнението на Иван. В този момент мобилният телефон на Белов иззвъня. Без да поглежда, той натисна бутона и сложи апарата до ухото си.

Обаждаше се Веденски. Бяха открили Ярослава!