Александър Белов
Похищението на Европа (28)

27.

Игор Леонидович Веденски вече два часа седеше като на тръни. След като Лайза му се обади, веднага започна да бие тревога. Първо се свърза с поделението на Федералната служба за сигурност в Камчатка и поиска всички материали. След като видя, че материалите са крайно оскъдни, а взетите мерки са много сериозни, веднага се досети за какво става дума и доложи за случващото се на генерал Хохлов.

Началникът обеща да му помогне и да уговори среща с Батин. Хохлов не каза, че ще доложи лично на президента, но помоли Игор Леонидович да почака малко. От това Веденски си направи извода, че сега съдбата на Белов се обсъжда на най-високо равнище и може би виси на косъм. А тъй като той се застъпваше за Саша, значи заедно с неговата съдба се решаваше и собствената му кариера. При всички случаи вече беше късно за отстъпление. Игор Леонидович реши да стигне докрай.

Всеки човек, който стъпваше по червените персийски пътеки по коридорите на властта, можеше да допусне грешка. Да речем, като прокарваше някакво предварително обречено решение или като подкрепяше човек, който не беше удобен на силните на деня. Много хора бяха изгорели по този начин, забравяйки простата истина, че в политиката няма верни приятели, а има само временни съюзници. Но кой знае защо той не можеше да постъпи така с Белов — първо, да му помогне, а сетне в труден момент да се отрече от него.

И ако случайно му намекнеха, че се заблуждава и че Белов вече е отписан, тогава сам щеше да откъсне генералските си пагони, но нямаше да отстъпи от позицията си. Защото той смяташе Белов за почтен човек и това беше най-важното.

След като взе окончателното си решение, Веденски се успокои.

Когато Хохлов се обади на Игор Леонидович и му съобщи, че Батин ще го приеме в три и половина и ще му отдели петнайсет минути, гласът на Веденски трепна. Но сетне, когато затвори телефона, бързо се окопити и се концентрира върху най-важното.

Първо понечи да вземе един лист и да напише рапорт до президента, но сетне си помисли, че това ще е грубо нарушение — нещо, което Батин, който имаше навици на военен, никак не обичаше. Игор Леонидович реши да се ограничи с устен доклад. И да действа по частна линия, ако можеше да се изрази така. Въпреки това той взе една папка и сложи в нея празен лист, в случай, че веднага след аудиенцията му се наложеше да пише рапорт за предсрочно излизане в пенсия, тъй като в неговата организация такива грешки не се прощаваха. Сетне, след като помисли малко, сложи в червената папка съобщението на военното им аташе в Лондон за връзките на Зорин с избягалия олигарх Берестовски.

Тъй като знаеше, че за разговора с президента са му отпуснати само петнайсет минути, Веденски направи репетиция на доклада си. В четиринайсет часа и четирийсет и пет минути извика колата и тръгна за Кремъл. В петнайсет часа и петнайсет минути вече беше в приемната на президента на Русия. Освен него там имаше още четирима посетители. Стъпвайки безшумно по мекия килим, учтивият секретар се приближи до генерала и тихо каза:

— Всеволод Всеволодович ще ви приеме в уречения час.

Веденски кимна и седна на стола, като забеляза, че се е изпънал като струна в стойка „мирно“. Усмихна се и се постара да се отпусне. Червената кожена папка беше на коленете му. Генералът обмисли още веднъж ситуацията, прецени дали постъпва правилно и реши, че е прав.

Часовникът в ъгъла показваше петнайсет часа и двайсет и осем минути, когато вратата на президентския кабинет се отвори и на прага й се появи министърът на отбраната. Той беше мрачен и съсредоточен. Без да поглежда към никого, министърът пресече приемната и излезе навън.

— Ваш ред е, Игор Леонидович — каза секретарят.

Веденски стана, машинално провери дали всички копчета на мундира му са закопчани и влезе с уверена крачка в кабинета. Батин стана да го посрещне.

— Здравейте, Игор Леонидович! — каза, подавайки му ръка. И добави приятелски: — Искате ли чай? С лимон?

— Благодаря, Всеволод Всеволодович — отвърна генералът, стискайки предпазливо ръката на първия човек в държавата. — Няма да откажа.

— Моля, донесете ни чай — каза Батин на секретаря и покани с жест Веденски да седне.

Те се настаниха един срещу друг край масата.

— От всички чиновнически кабинети този ми харесва най-много — каза Батин. — Само тук няма портрет на президента.

Веденски се усмихна, давайки да се разбере, че е оценил шегата му по достойнство.

— Е? — Президентът стана сериозен. Погледна към часовника и генералът разбра, че са му отпуснати точно петнайсет минути и нито секунда повече. — Какво се е случило?

— Всеволод Всеволодович — започна той. — Камчатският федерален регион се подготвя за избор на нов губернатор.

Батин сведе леко глава, давайки да се разбере, че го знае.

— Единият от кандидатите е Александър Николаевич Белов.

В отговор последва още едно кимване.

— По мои данни някои политически сили използват непозволени средства в предизборната борба.

Батин погледна с интерес генерала.

В този момент в кабинета влезе секретарят. Той носеше поднос, а върху подноса имаше две стъклени чаши в сребърни поставки. Върху порцеланова чинийка бяха подредени тънки резенчета лимон. Секретарят остави чашите на масата и излезе. Генералът изчака вратата зад секретаря да се затвори.

— Срещу Белов е повдигнато обвинение в престъпление, което той не е извършил. Нито за миг не се съмнявам в неговата честност и почтеност.

— Хубаво е, че можете да гарантирате за него — каза Батин и бодна парченце лимон. — Но имате ли неопровержими доказателства за неговата невинност?

— Всеволод Всеволодович, ситуацията е точно обратната. Съперниците на Белов нямат никакви доказателства за неговата вина. А освен това нима гражданите трябва да доказват своята невинност? Срещу Белов са предприети много жестоки мерки и аз смятам, че те целят физическото му унищожаване.

— Така ли?

Батин отпи глътка от ароматния чай и се замисли. Или по-точно, се направи, че се замисля. Веденски изобщо не се съмняваше, че той е взел решение много преди генералът да прекрачи прага на кабинета му.

— Кажете, Игор Леонидович… — Батин отмести чашата и погледна изпитателно генерала в очите. — Готов ли сте да заминете за региона и да изясните подробно всички обстоятелства по този случай?

— Тъй вярно — кимна Веденски.

— Зная за вашата лична симпатия към господин Белов. Но за да не ни… — Генералът моментално фиксира това „ни“ и го прецени като добър знак — обвинят, че закриляме любимците си, можете ли да ми обещаете, че ще бъдете абсолютно безпристрастен?

— Разбира се, Всеволод Всеволодович — увери Веденски президента. — Тук няма нищо лично. Смятам, че благодарение на богатия си житейски опит Белов би могъл да направи много за декриминализирането на камчатския регион. Той ще сложи юздите на местните престъпни босове и аз съм сигурен в това, защото знае как да го направи. Помните ли как свърши одисеята на капитан Блъд?

— Или на Морган… — рече замислено Батин. — Може и да сте прав. Но положението не е чак толкова просто, колкото ви изглежда, точно заради миналото на Белов. Трябва да предвидим последствията от подобна крачка.

Той се замисли. На бюрото му — нещо, което Веденски, естествено, нямаше как да подозира — беше справката за връзките на Зорин с емигриралия олигарх Берестовски.

— И тъй, Игор Леонидович — обобщи президентът. — Вие ще заминете за Камчатка още днес, но на път за летището ще ви помоля да се отбиете в централата на улица „Лубянка“. Там, в управление „К“ ще ви дадат документите за дейността на някаква групировка от компании, наречена „Бриз“. Искам да ги прегледате в самолета. Мисля, че там ще намерите доста интересни неща. Щом решите проблема с Белов по законен начин — подчертавам — веднага ми съобщете. — След тези думи Батин стана. Аудиенцията приключи.

Той протегна ръка на Веденски, след което генералът се обърна по армейски и тръгна към изхода.

— Между другото, Игор Леонидович — спря го президентът. — Не ви ли се струва, че ситуацията с изборите в страната придобива някакъв странен характер? Възползвайки се от мръсни политически номера, на губернаторските постове невинаги застават достойни хора? Не ви ли се струва, че това противоречи на тезата за засилването на вертикалната власт на всички нива?

Въпросът беше съвсем риторичен. Генералът много добре знаеше основната теза на Батин: нито един олигарх и нито един клан не биваше да се доближава до регионалната или до федералната власт и дори тъкмо обратното — те трябваше да бъдат държани на еднакво разстояние от тях. Веденски разбра, че президентът очаква от него еднозначен отговор.

— Напълно съм съгласен с вас, Всеволод Всеволодович — отсече.

Президентът не го задържа повече. Веденски излезе от приемната и след няколко минути вече пътуваше към централата на „Лубянка“. А червената папка остана на масата на държавния глава.

 

 

Вечерта Веденски седеше в самолета и прелистваше документите с гриф „За служебно ползване“. Той вече се бе досетил какво иска от него президентът. Генералът беше сключил негласна сделка, според която Батин ще подкрепи Белов, а пък Игор Леонидович трябваше да стане изпълнител в борбата срещу могъщия кремълски клан, чиято креатура беше Виктор Петрович Зорин. Документите разкриваха схемата за източването на държавни средства в чужбина и генералът разбра, че грифът „За служебно ползване“ нямаше да остане дълго върху тях, защото много скоро те щяха да се превърнат в материали от наказателно дело. Но Веденски не предполагаше, че президентът още не е извадил основния си коз на масата, а го държи скрит в ръкава си…