Александър Белов
Сянката на победата (42)

Епилог

След два дни всички заедно вече се прибираха в Русия. Двигателите на самолета бучаха равномерно, а долу проблясваше синьото сребро на Атлантическия океан.

Степанцов гледаше съсредоточено гърба на облегалката пред себе си, но не я виждаше. Той си мислеше какво ще каже на момчетата си, когато се прибере у дома. Искаше му се да произнесе прекрасна реч, която завинаги да остави следа в душите им. Обмисли различни варианти, репетира ги наум и в крайна сметка стигна до най-краткия и най-съдържателен текст: „Момчета! Не се страхувайте от нищо! Никога и от нищо. А най-важното е във всичко да стигате докрай.“ Той притисна ръка към сърцето си, а в джоба му беше скрита огърлицата от мечешки нокти.

Шмит, Витя и Уотсън играеха на карти с миза от по десет рубли. На Уотсън отчаяно не му вървеше. Той гледаше купчината пред себе си и пресмяташе загубата си. Но като истински психоаналитик веднага откри положителен момент в случващото се и се утеши, че в Ню Йорк можеше да изгуби нещо много повече, отколкото две хиляди рубли. Например — живота си! А от тази гледна точка загубата на карти му изглеждаше като напълно приемлива такса за спасението. Той завиждаше на Шмит и Витя, защото двамата бойци се шегуваха и се смееха, сякаш нищо не се бе случило. Дори вече бяха забравили за това, че едва завчера бяха изпратили на оня свят четирима американски спецове по взривните устройства. Но, от друга страна, нали на война ставаше точно така!

Белов седеше до илюминатора, а Лайза дремеше, облегнала глава на рамото му. Той си мислеше къде ли може да го отведе съдбата утре. И изобщо не се съмняваше, че тя отново му е подготвила някакъв номер. От мислите му го изтръгна вибрацията на мобилния му телефон. Лайза се събуди, разтърка лицето си и оправи косата си. Белов допря апарата до ухото си и веднага позна гласа на Зорин.

— Радвам се да те чуя, Александър Николаевич — каза той с неестествено бодър глас. — Значи още си жив, нищо ти няма, така ли?

— Че какво да ми има, Виктор Петрович? Оцелявам благодарение на вашите молитви… — Изведнъж в главата му се задейства някакъв невидим превключвател и всичко си дойде на мястото: — Номерът с ферарито беше ваше дело! — каза.

— Няма значение. Чух, че издигаш кандидатурата си за губернатор на Камчатка? Но като стар приятел категорично не ти препоръчвам да правиш това. Следващия път колата наистина може да се взриви. Не се ли боиш, че ще излетиш във въздуха? Бум и exitus letalis, както са казвали римляните!

Белов се усмихна. И какво са се захванали всички в един глас да го плашат с едно и също? Не знаят ли, че самолетът живее само в полет!

— В момента тъкмо летя във въздуха — каза и погледна през илюминатора. Равната като току-що изорано поле синьо-зеленикава повърхност на океана беше покрита със ситни, проблясващи на слънцето гънчици. — И това ми доставя страхотно удоволствие…