Александър Белов
Култ към огъня (47)

46.

Самолетоносачът „Свети адмирал Кушаков“ уверено пореше с кърмата си изумрудените води на Аденския залив и държеше курс на североизток паралелно на бреговата линия на република Йемен. Духаше лек приятен ветрец. Увенчаните с пяна вълни връхлитаха кораба и се разбиваха в борда му. От другата страна на съда вълните се плискаха безредно, а сетне отново се строяваха в бойна редица и се понасяха в безбрежната далечина.

Игор Леонидович Веденски стоеше на кърмата на „Кушаков“ и се радваше на утринното слънце. Кога ли друг път щеше да му се случи да отиде на море? Ех, да можеше да съблече генералската си униформа и да се попече малко на слънцето. Игор Леонидович си представи, че лежи в шезлонга на палубата и се усмихна. Не, народът нямаше да го разбере, ако за народ можеха да се броят двамата яки офицери от Федералната служба за сигурност, които вчера пристигнаха заедно с него на кораба. А и носеше мундира не защото му харесваше, даже напротив, а защото му предстоеше да участва в официално мероприятие.

Веденски погледна часовника си. Вече трябваше да започват! Хубавото време за полети изтичаше. Сякаш в отговор на нетърпеливия му жест от линията на хоризонта там, където трябваше да се намира брегът, се отдели черна точка. С приближаването си тя бавно променяше цвета и очертанията си, докато се превърна в синкав вертолет за огнева подкрепа на морската пехота. Щом се изравни с кораба, вертолетът намали, известно време летя паралелно с него, а сетне кацна на палубата до петте си близнака.

Още преди перките на вертолета да спрат да се въртят, вратата му се отвори и на палубата един подир друг скочиха Александър Белов, Иван, Андрей Загорняков и Авад бен Ладен. Последният беше с белезници. И четиримата изглеждаха крайно измъчени. По заповед на Веденски двама души от Федералната служба веднага поеха охраната на прочутия терорист. Загорняков се приближи със строева крачка до генерала и доложи:

— Другарю генерал, капитан Загорняков…

— Свободно! — прекъсна го Веденски, без да го изслуша докрай, отдаде чест и стисна ръката на Пелтека. — Хайде без официалности, капитане. Нашият резидент в Кувейт вече ми доложи за вашите подвизи. Как пътувахте?

— Прекрасно — излъга бодро Загорняков и прикри умората си.

Белов, Иван и съпроводеният от почетен ескорт на Федералната служба за сигурност Бен Ладен също се приближиха. Игор Леонидович стисна ръцете на Белов и на сина му. Ваня гледаше ококорено генерала, който наистина изглеждаше внушително. Саша беше мрачен, замислен и дори не вдигна очи към Веденски, който весело му се усмихваше. Към тях се присъедини и група морски офицери, начело с командира на кораба. Те не криеха любопитството си и разглеждаха кльощавия на пръв поглед терорист. Ако се съдеше по реакциите им, явно им беше особено интересен.

Дългите години, през които работеше в службите, бяха научили Игор Леонидович да сдържа емоциите си. Затова равнодушно уведоми на добър английски Бен Ладен, че е арестуван и ще бъде предаден на правителството на САЩ, на чиято територия бе извършил най-грандиозния и чудовищен по брой на жертвите терористичен акт. Справедливостта трябваше да възтържествува.

По лицето на арабина не можеше да се разбере дали е разбрал нещо от онова, което му каза човекът с генералската униформа. Всички се умълчаха. Чуваше се само как се плискат вълните, как бучи двигателят в недрата на кораба и как над главите им плющи синьо-бялото андреевско знаме.

Загорняков прекъсна проточилото се мълчание.

— Че каква справедливост е това? — възмути се той. — Операцията извърши нашата държава, ние заловихме терориста, а накрая ще го предадем на Америка, така ли?

— Въпреки всичко ще се наложи да го предадем — каза меко Игор Леонидович, за да не засегне самолюбието на офицера, с чиито усилия бе заловен терориста. — Той трябва да получи възмездието именно в страната, където беше извършен терористичният акт. Впрочем, американците обещаха за главата му петстотин милиона долара.

Андрей само махна разстроено с ръка, за да покаже, че в този случай парите нямат никакво значение. Генералът заповяда на офицерите си да отведат терориста. Преди да си тръгне, Бен Ладен плъзна ироничен поглед по всички наоколо и каза нещо на арабски. Никой не разбра какво точно. В сравнение с придружителите си, които се възвисяваха от двете му страни като кули, той изглеждаше много слаб и в никакъв случай — опасен.

През цялото това време Белов наблюдаваше Веденски мрачно и дори с презрение.

— Игор Леонидович — започна веднага щом отведоха терориста и офицерите от кораба се пръснаха по местата си, — операцията беше на Федералната служба за сигурност, така ли? Да не би съзнателно да сте използвали детето, за да се доберете до Авад? Знаели сте, че се подготвя отвличане на сина ми, и сте си мълчали, така ли? Откъде сте разбрали, че с Шмит ще се появим в Кувейт?

И тонът, и думите му засегнаха дълбоко Веденски. За пръв път в живота му го обвиняваха в непочтеност. И то кой? Белов, който през дългите години на техните контакти би трябвало да е разбрал, че има неща, които Игор Леонидович не би извършил при никакви обстоятелства.

— Естествено, че не знаехме за отвличането на Иван, макар да предвиждахме и такъв развой на събитията — заговори невъзмутимо генералът. — Просто всички възможности за успешна обсада на Бен Ладен бяха изчерпани. Изгубихме много агенти, които бяха квалифицирани разузнавачи. Стана ясно, че можем да се доберем до него само по волята на случайността или с импровизация. В този момент подслушването на Удодов показа, че Ал Азиз се кани да отвлече Алексей. Така стигнахме до Холмогорова. Вече знаехме, че Авад се крие в двореца на шейха. Когато те посетих в затвора, се запознах със Загорняков, който беше внедрен в най-близкото обкръжение на Грот в рамките на една операция на Министерството на вътрешните работи. И веднага усетих, че е роден разузнавач! При завземането на следствения арест и преговорите с администрацията Грот спомена Емирствата като крайна точка на отвлечения самолет и в мен се роди идеята да съвместя двете операции на Федералната служба за сигурност и на Министерството на вътрешните работи. И така да се добера до неуловимия Авад. Защото беше ясно, че шейхът ще направи всичко възможно, за да измъкне Надежда от затвора.

Генералът замълча, очакваше Белов да даде оценка за събитията. Но той упорито мълчеше. От негова гледна точка версията, която изложи Веденски, не струваше. Саша беше убеден, че за да достигне целите си, всемогъщата Кантора съзнателно беше рискувала и живота на детето, и живота на Загорняков, и живота на затворниците, които — кой каквото ще да казва — но също бяха невинни жертви. Казано накратко, това се наричаше инсценировка. И с какво Федералната служба за сигурност беше по-добра от ЦРУ? Само с това, че федералните просто бяха наши кучи синове!

Викове и шум от борба го отвлякоха от тъжните му размисли. Викаха офицерите, които бяха пристигнали с Веденски. Белов, Загорняков, Иван и генералът се обърнаха в момента, когато Авад бен Ладен блъсна единия от федералните и хукна към борда на кораба. Колкото и да бе желязно самообладанието на Игор Леонидович, този път той не издържа.

— Дръжте го! — изкрещя с нечовешки глас и сам се втурна след терориста.

Авад бен Ладен вече се бе хванал за бордовото въже, но в същия миг го настигна офицер от Федералната служба за сигурност. Той се вкопчи в ризата на Авад Бен Ладен, ала арабинът с неподозирана сила така фрасна младежа, че той отлетя на няколко метра, заби се в кабината за управление на кораба и се свлече на палубата като парцал.

Загорняков и Веденски дотичаха до Авад от двете му страни, за да го приклещят. Ала вече бе късно. Прочутият терорист се стрелна ефектно между широко разперените ръце на генерала и Загорняков, извика бързо „Аллах акбар“ и се преметна през борда.

Когато Белов дотича до корабните въжета и се надвеси през тях, Авад бен Ладен стремително се доближаваше до повърхността на водата. Последва едва забележим плясък и вълните, които се събраха над него, продължиха безкрайното си движение, сякаш нищо не се бе случило.

Внезапно генералът се разкрещя така, че на всички им заглъхнаха ушите.

— Стоп, машина! Пълен назад! — Веденски не разбираше от морски термини и крещеше първите команди, които му идваха наум. А сетне премина на военновъздушни: — Вдигни вертолета, бързо! Вертолетът! Хванете го, мамицата ви!

Най-сетне се досети, че трябва да информира командира на самолетоносача, и хукна към кабината за управление на кораба. Ала моряците изпълниха разпорежданията на Веденски с голямо закъснение. Генералът имаше чувството, че вършат всичко твърде бавно. Той ги пришпорваше, и то толкова досадно, че командирът на кораба го помоли да напусне помещението и да не им пречи да изпълняват задълженията си. Генералът скръцна със зъби и излезе на палубата. И тук си изля злобата, като направи на пух и прах двамата офицери, които изпуснаха Авад бен Ладен.

— Марш веднага в каютата! — разпореди се Игор Леонидович. — И двамата! Като се приберем в Москва, ще подам рапорт, че сте негодни за служба. — С тези думи се обърна и тръгна към носа на кораба. Докато генералът се разправяше с подчинените си, „Свети адмирал Кушаков“ успя да направи завой, а два вертолета се вдигнаха от палубата му във въздуха.

Ала докато „Кушаков“ се върне на мястото, където Авад скочи във водата, изминаха още двайсетина минути. Уви, той не се виждаше никъде. Колкото и да обикаля след това корабът в този квадрат на водата, колкото и да кръжаха пилотите във въздуха, издирвайки прочутия международен терорист сред вълните, така и не успяха да го открият.