Александър Беляев
Скок в нищото (23)

„Дррр — и готово!…“

Цандер се зае да обучава пътниците. Той не беше от онези, които превръщат в монопол знанията си, и на драго сърце ги споделяше, доколкото му позволяваше времето. Но именно тази добросъвестност не задоволяваше пътниците, най-вече Пинч. Той смяташе, че Цандер прекалено дълго се спира върху теорията за сметка на практиката. Пинч гореше от желание да се добере „до бутоните и лостовете“. По цели часове стоеше в командната кабина и внимателно следеше всяко движение на Цандер.

Зад това упорство на Пинч се криеше цел: той бе разбрал изгодата да бъде „незаменим специалист“. Ако усвои техниката и знанията по космонавтика дотолкова, че да е в състояние да замести не само Винклер и Ханс, но и самия Цандер, тогава много неща ще се променят! Та нали в края на краищата и Цандер може да стане… жертва на нещастен случай. Пинч ще поеме управлението на ракетата. Тогава ще покаже на какво е способен. Като капитан ще спечели сърцето на Амели. А може би и доста пари. Трябва само час по-скоро да научи как се използуват всички тия машинарии.

Например акселерометъра. Уред за определяне на ускорението при полета. Най-обикновено цилиндърче с тежест, окачена на пружина, и писец, който чертае крива линия. Ракетата „дръпне“, тежестта се отклони, пружината се разтегли и писецът, чертае крива. Не е чак толкова сложно! Пинч се научи да разбира какво означават тия криви линии. По-трудно е да използваш записите на акселерометъра за определяне на посоката на движение. Всички тия координатни системи, апарати, диференциални изчисления, небесни координати, еклиптики, зодиакални знаци, паралакси, измервания на ширините, ортогонални проекции, перихелии, афелии, скорости… Дяволски трудно е да се ориентираш в многобройните диаграми. Пък и трябва ли? Нима само практиката не е била достатъчна на древните мореплаватели, за да извършват далечни пътешествия?…

Например тоя лост. С него се пускат да работят страничните дюзи. Не, не страничните, а задните. Макар че… Ракетата сега описва кръгове. Така. Ако позавърти тоя лост наляво, задната дюза ще „подаде ход“ на ракетата. „Ковчегът“ ще почне да се върти малко по-бързо. Съвсем малко. Може би пътниците дори няма да усетят. Цандер го няма. Защо да не опита? Пък и в края на краищата дали караш кола, или ракета няма чак такава разлика. Лост натам, лост насам. Дррр — и готово! Ами да, ще опита! Пинч дръпна лоста.

Стана „дррр“, каквото Пинч можеше най-малко да очаква. По грешка бе дал, така да се каже, „контра пара“.

Внезапно той бе отхвърлен към стената на кабината, а уредите полетяха към противоположната стена; в ракетата настъпи безтегловност.

Пинч или по-скоро безпомощното му тяло, блъскайки се в стените и предметите, залъкатуши из кабината, докато накрая увисна точно в центъра, преди да успее да се хване за някоя дръжка. За нещастие не бе взел със себе си нито ветрилата, нито диска.

След злополучното „дррр“ в средата на ракетата се чу експлозия и необичайно съскане, което премина в пищене.

Пинч усети как в плътно затворената кабина прониква вледеняващ студ…

Нима е предизвикал катастрофа?… Тази експлозия и съскането могат да бъдат само от въздушна струя, която излиза от ракетата и отива в световното пространство. Някъде има дупка. Космическият студ ще изпълни ракетата, космическа „празнота“ ще погълне целия кислород до последния кубически милиметър и всички ще се задушат, не, преди това ще се вкочанят… Ще загинат от смъртта, която подготвяше за Ханс и Винклер!… И за всичко е виновен само той…

Не може да достигне нито лоста, нито вратата. Има по един метър разстояние, ама не може да го преодолее…

От каютата се чуха викове и писъци… Ето гласа на епископа, който зове „цар Давид и цялото му смирение“… Шнирер май крещи нещо за машините… А това е гласът на Амели. Нима и тя ще загине? И то по негова вина. А така мечтаеше да я спаси и за награда да получи ръката й…

Пинч отново се раздвижи, дори тръсна глава. Разбираше колко безполезни са тези движения, но все пак не можеше да виси „със скръстени ръце“…

Ето гласа на Цандер. Дава някакви нареждания на Ханс. Цандер. Нима той ще ги спаси?…

Отново се чу грохот. Съскането спря. След няколко минути Пинч усети, че в каютата става по-топло и по-лесно се диша.

„Изглежда, сме спасени“ — помисли си той.

Сега му се искаше само едно — час по-скоро да се измъкне оттук, незабелязано да избяга. О, той ще отрича докрай! Да бъде изправен пред всички, най-вече пред Амели, като виновник за на косъм разминалото се нещастие — това бе за Пинч втора наближаваща катастрофа. А мечтаеше да стане капитан! Сега кой ще му има доверие?… Всичко отиде по дяволите, разбити мечти!… Но няма ли начин да избяга?…

— Това е ваше дело! Вие сте виновен — неочаквано чу гласа на Цандер, влязъл в кабината. Пинч не можеше дори да обърне глава. Само зарита с крака, като обесен в предсмъртна агония.

— Заслужавате да ви оставя два дни да висите така за наказание! — крещеше Цандер. — Защо сте пипали апаратурата въпреки изричната ми забрана? Отсега нататък няма да стъпите в това помещение! — И Цандер доста безцеремонно сграбчи Пинч за яката и като топка изхвърли безтегловното му тяло в коридора.