Александър Беляев
Скок в нищото (22)

Пътниците овладяват космическата навигация

Цандер изчисляваше траекторията на полета, когато чу зад гърба си нечие свистящо дишане.

Когато се обърна, видя, че Стормър се мъчи да провре едрото си тяло през тясната врата на командната кабина. Тя бе по-тясна от вратите на каютите, понеже командната кабина се намираше точно в носовата част на ракетата, където стените се събираха и образуваха тясно, скосено помещение с кръгло наблюдателно стъкло. Цандер стана да посрещне едрия мъж, заклещил се в прохода. Защо ли е дошъл? Обикновено „пътниците“ не идваха при него.

Учудването му нарасна, когато видя, че след Стормър идва Маршал, а след него — Блотън. Зад тях забеляза и Пинч. Колкото и да беше дребен, за Пинч не остана място на „пода“ в командната кабина. Но Стормър настоятелно помоли „да сместят“ вътре и неговия секретар. Цандер сви рамене и се зае „да го смества“. Първо засили притока на кислород в кабината, после спря въртеливото движение на ракетата. Центробежната сила намаля. Това неочаквано намаление тутакси направи всички тела в ракетата почти безтегловни. Цандер не знаеше, че в същото време лейди Хинтън, направила рязко движение в креслото, излетя във въздуха. Елен се озова на „тавана“, малкият Макс Текер отплува от ръцете на майка си. В ракетата настъпи бъркотия. Цандер побърза да успокои всички по високоговорителя и да се извини за причиненото безпокойство.

— Надявам се, че ще бъде само за няколко минути — завърши той и многозначително погледна Стормър, с което искаше да покаже на посетителите си, че не бива да му отнемат много време.

— Е, добре. Сега, господа, можете да се разположите по цялата кубатура на това малко помещение. Заповядайте, мистър Пинч.

Пинч, не очаквал тази покана, веднага влезе в кабината, по-скоро плавно влетя и побърза да заеме най-удобното място за наблюдение, като с помощта на ветрилото се вдигна до тавана.

Останалите се разположиха около Цандер.

— С какво мога да ви бъда полезен? — попита Цандер.

— Въпросът е сериозен — започна Стормър като водач на делегацията — Толкова време летим с „ковчега“, а досега никой от нас, с изключение на сър Хенри Блотън, няма ни най-малка представа как летим, защо летим — с една дума, от цялата тая механика. Просто от любознателност искаме да се обърнем към вас с молба да ни обясните основните принципи на междупланетните полети и да ни дадете някои практически указания за управлението на „ковчега“.

— Хубаво е човек да бъде любознателен — е нотки на съмнение отговори Цандер и добави малко иронично: — Чудно ми е само защо тази любознателност се прояви чак сега, и то едновременно у всички.

— Да, но… — смути се Стормър. — Ние отдавна вече… А преди малко си приказвахме в каюткомпанията и… — започна да се оправдава Стормър и продължи: — Пък и не става дума само за любознателност. Всичко може да се случи, особено сега, когато летим в една, тъй да се каже, бездна?… Дето е речено, един бог има над нас и всички сме равни пред него, разбира се, ако това важи и тук…

— Да, чрез координати е доста трудно да се реши въпросът за пространственото положение на бога — отговори Цандер. Тази ирония никак не хареса на Стормър.

— Исках само да кажа — започна той и лицето му пламна, което винаги предшествуваше бурен изблик на гняв, — че както всеки от нас и вие сте изложен на случайна смърт. Затова няма нужда от вашите координати.

— Аксиома — кимна Цандер. — Слушам ви.

— Ето какво. Представете си, че някакъв нещастен случай ви изведе от строя. Умрете, загинете. Няма ви. Какво ще стане с всички нас? Ще бъдем като стадо без пастир. Наистина сър Хенри има практически познания за управляване на ракетата, но както сам каза — нали така, сър? — нищо не разбира от астронавигация. И кой остава? Винклер.

— Виждате ли — отговори Цандер, — аз изобщо нямам намерение толкова скоро да умирам. Но ако се случи, тук остава и Ханс, който междувременно доста напредна в това отношение. Дори сега в много малко неща отстъпва на Винклер. Той не престава усилено да учи.

Стормър и Маршал се спогледаха. Какво намеква Цандер? Защо им говори за тоя хлапак Ханс? Нима е узнал скритите им замисли?… Или той…

— Много се радвам, че в „ковчега“ ни има още един компетентен човек. Но все пак това не е решение.

— И те ли могат да станат жертва на нещастен случай? — натъртвайки на всяка дума, попита Цандер.

Това вече бе предизвикателство. Не, очевидно и Цандер, както Винклер и Ханс, е подозрителен, не може да се разчита на него. Явно стои на тяхна страна. Дявол да го вземе, как се усложняват нещата! Ако всичко ставаше на Земята… Стормър беше сигурен, че няма човек, когото не би могъл да подкупи с пари. Но тук? Каква цена имат тук дори цели планини от злато? Остава само да разчита на себе си, на своята находчивост…

— Нашият песимизъм не отива толкова далече, мистър Цандер — отговори Стормър. — Да допуснем, че Винклер ви замести, а Ханс замести Винклер…

„Дявол да го вземе, но за какво тогава ще приказваме?“ — помисли си той. — Май направих тактическа грешка. — И не знаеше как да се измъкне от положението.

— Е… е… — притече се на помощ Маршал — А ммм… моят песс… симизъм стига твърде далече. Нима при несполучливо кацане част от пътниците не могат да загинат? Трябва да ссс…сме готови за всичко.

— И всеки от нас трябва да има необходимите знания — добави Стормър, като въздъхна с облекчение и обърса плешивото си теме с кърпа.

— Но защо са всички тези приказки, господа? — каза Цандер. — Искате да се запознаете с принципите на космонавтиката, така ли?…

— И да научим как се управлява „ковчегът“… — добави Стормър.

— И да научите как се управлява „ковчегът“ — повтори Цандер. — Отлично! Но изглежда, смятате, че всичко това може да се постигне в тази кабина? Знаете ли добре висша математика? Имате ли понятие от астрономия, механика, химия, биология, физика, електротехника?

— Както е тръгнало, ще ни накарате и таблицата за умножение да учим — гневно го прекъсна Стормър. — Ние сме възрастни хора, боравили сме с милиони. Да не мислите, че стотици тръстове и синдикати, десетки банки, хиляди работници и служители по-лесно се управляват, отколкото някакъв си „ковчег“?

— Не мисля — сдържано отговори Цандер.

Колкото повече се дразнеше Стормър, толкова по-хладнокръвно се държеше капитанът. Той усещаше, че зад тази неочаквана любознателност се крие нещо друго. По откъслечните разговори и многозначителните погледи, които напоследък пътниците си разменяха, Цандер бе разбрал, че замислят нещо срещу Винклер и Ханс, а вероятно и срещу самия него. В това не виждаше нищо чудно. През инженерската му кариера неведнъж се бе случвало да го вземат на работа с висока заплата, да му натрапят „помощник“, когото трябваше да обучава, а когато се въведе новото производство, без стеснение да го уволнят. Така беше поне през първите години, когато все още не си бе създал име. Но нима тези наивници наистина са решили да минат без него, Винклер и Ханс?

— Не мисля, мистър Стормър. Дори нещо повече — никога не бих имал кураж да се заема с вашите банки и тръстове, поне без предварителна и твърде сериозна подготовка.

— Ние не смятаме да се преквалифицираме и да станем инженери по космонавтика. Искаме само да получим необходимите минимални практически знания…

— Чудесно. Ще ги получите. От днес в каюткомпанията се откриват курсове по космонавтика. Доволни ли сте? Въпросът е изчерпан. Мога да си представя недоволството на лейди Хинтън, задето още я държим във въздуха. А и по време на този разговор „ковчегът“ се е отклонил с хиляди километри от своя път. Извинете, трябва да поема задълженията си. — Цандер завъртя лоста и увеличи мощта на страничната дюза. Посетителите му паднаха долу и го обградиха като рояк пчели, накацали по клонка на дърво.

След като се сбогуваха не съвсем любезно, те напуснаха командната кабина.

За Стормър бе същинско изпитание да се провира по тесните коридорчета на ракетата. А на всичкото отгоре и тоя Цандер го ядоса. Как ги отпрати! Кажи-речи, ги изгони. Не, небето наистина разваля хората. Нима можеше да се случи подобно нещо на Земята? О-о, там за една излишна дума Стормър щеше да го смаже, да му види сметката. А тука с нищо не можеш да го притиснеш… Трябва час по-скоро да се връщат на Земята!…

Но когато се сети при какви обстоятелства избяга и какво става сега на Земята, Стормър само глухо изруга.

— Ттт…тоя Цандер е ссс… станал доста нахален — чу се отзад гласът на Маршал.

— Мръсник! — отговори Стормър. — Чувства се господар на положението. Е, тепърва ще видим кой кого.

— Като овладеем теорията и практиката за междупланетни полети, другояче ще си поприказваме с него — обади се Пинч.

— Първо ги овладейте, а после се хвалете — скастри го задъхващият се Стормър.

— Ннн… но ще поиска ли Цандер наистина да ни предаде ссс… своите знания? — изказа съмнение Маршал. — Ттой ппп… прекрасно разбира колко неизгодно ще бъде това за него.

— Мълчете, когато не ви питат! — грубо го прекъсна Стормър.

Същият ден — безкраен „космически ден“ със сияещо слънце в черното звездно пространство — се състоя първият урок по космонавтика.

Опасенията на Маршал като че ли не се оправдаваха. Цандер много внимателно и търпеливо се отнасяше със своите ученици.

— И тъй, да започнем ли първия ни урок? — каза той. — Най-напред ще се опитам да ви дам общи познания. Защо тръгнахме с ракета, а не със самолет? Защото самолетът може да лети само в атмосферата. Въздухът поддържа крилата му; витлото — пропелерът — изтласква въздуха назад, с което придава на самолета постъпателно движение напред. Следователно и тук, както в ракетата, намира приложение законът, открит от Нютон: всяко действие винаги предизвиква равно по сила противодействие.

— И самолетът ли спада към реактивните двигатели? — попита Блотън.

— Да, но с реакция на непряко действие. Какво значи това? При ракетата излизащите газове непосредствено я тласват в посока, противоположна на тяхната; а при самолета енергията на бензина посредством мотора привежда в движение витлото, което по такъв начин става… става… комисионер…

— Комисионер ли? — учудено възкликва Стормър, чул позната дума.

— Представете си, дори самолетът не минава без комисионери, което е много лошо. Защото винаги усложняват положението с режийни разходи. И така самолетът може да лети само във въздух. Но на височина над десет километра „се чувства“ зле. В разредения въздух витлото не може вече да създава теглителна сила така, както в плътната атмосфера. При това и самолетът трябва „да диша“ — без кислород не може да изгаря бензинът в цилиндрите на неговите мотори. При недостиг от кислород моторът се задъхва и трябва да се използуват специални помпи — компресори за сгъстяване и вкарване на редкия атмосферен въздух в цилиндрите. А в безвъздушно пространство самолетът изобщо не може да лети. Дори да се конструира специален херметичен мотор, самолетът просто няма да излети. Сякаш съществува непреодолима пречка за полети над атмосферата в празното пространство. Но нали и полетът с апарати, по-тежки от въздуха, се е смятал за невъзможен. А невъзможното стана възможно. Човешкият ум намери начин да се лети в празнотата с реактивни двигатели. Дори в безвъздушното пространство ракетите летят по-добре, отколкото в атмосферата, която пречи и забавя полета. Всъщност как се движи ракетата?

— Газовете срещат съпротивата на въздуха и се отблъскват от него — обади се Пинч.

— Доста разпространено и съвсем погрешно мнение — забеляза Цандер. — Ами в безвъздушно пространство?

Пинч вдигна рамене.

— Въпросът е по-сложен. Когато стреляте с пушка, усещате тласък в рамото. Пушката „рита“. При стрелба оръдието отскача назад. Това наричаме откат. Ако го поставите на релси, ще тръгне назад. Да видим какво става в дулото на пушката оръдието, когато избухва барутът. При взрива се образуват газове, които с голяма сила напират във всички посоки. Отбележете: във всички посоки. Налягането на газовете върху стените на цевта е уравновесено, тъй като на всеки удар от дадена частица на газовете в едната стена съответства също такъв удар в отсрещната стена. При затвора цевта няма изход. А противоположният й край, през който излита куршумът, е отворен. Естествено, че в тази посока газовете не срещат пречка и излизат свободно. По такъв начин се получава разлика в налягането: към изхода от цевта е най-слабо, а към затвора — най-силно. И то се знае, че откатът е в посока назад, към затвора. По същата причина лети и фойерверковата ракета. Направете ракета с гигантски размери в сравнение с фойерверковата, където да има място за хора, гориво и други неща, и ето че „Ноевият ковчег“ е готов. Ясно ли е?

— Напълно, без висша математика — обади се Стормър.

— Да, но без математика нищо няма да направите. Още при първия опит може да се взривите заедно с ракетата.

— Ще възложа опитите на други — бързо отговори Стормър.

— Но полета с „ковчега“ не възложихте на други, нали? За полета в междупланетното пространство трябва да се направят изключително сложни изчисления — продължи Цандер. — Най-напред трябва да се изчисли каква сила е необходима, за да се преодолее съпротивлението на атмосферата и най-вече — земното притегляне. Атмосферата е огромно препятствие, но все пак несравнимо със земното притегляне — тези невидими окови, които ни държат към Земята. При минаването през въздушните пластове съпротивлението на атмосферата намалява скоростта на добре обтекаема ракета приблизително с половин процент. Средството за преодоляване на земното притегляне е скоростта. Изчислено е, че при начална скорост, по-ниска от осем километра в секунда, тяло, хвърлено от Земята, ще падне обратно на Земята; при скорост осем километра — ще се върти около нея като спътник; от осем до единайсет километра — пак ще лети около нея, но до елипса, ту ще се приближава, ту ще се отдалечава, като периодично появяващите се комети, и едва при скорост по-висока от единайсет километра в секунда тяло, хвърлено от Земята, окончателно ще преодолее нейната притегателна сила и завинаги ще полети в световното пространство по орбита около Слънцето. За да се постигне такава скорост, трябва да се изразходва огромна енергия. А тя се получава от горивото. Пред астронавтиката изниква нов въпрос — за възможно най-лекото и енергоемко гориво. Защото и горивото има тегло. То се изразходва постепенно. Значи при излитането трябва да се придаде скорост и на самото гориво. Това трябва да се вземе под внимание.

По-нататък, колкото по-съвършен е двигателят и по-висок коефициентът на полезното му действие, толкова по-малко гориво може да се вземе. Най-съвършени в това отношение са двигателите с така нареченото пряко действие, към които спадат и реактивните двигатели…

— Но нали всички тия трудности са преодолени, всички въпроси решени, всичко изчислено — възрази Стормър. — И може би вече няма да ни занимават. Нас ни интересува практическото управление на ракетите…

— Именно тази практика е невъзможна без продължителна подготовка — отговори Цандер. — Изчисления са необходими не само при излитането, но и по време на полета, както и при кацането. В зависимост от разстоянието земното притегляне отслабва, но не забравяйте, че то никъде не спира. На летящата ракета действува не само притеглянето на Земята, но и на Луната, Венера, Слънцето, а това изменя посоката на полета. Космическата навигация изисква непрекъснати изчисления. Уредите дават само материал за тези изчисления. Аз използвам и акселерометри, които показват ускорението на полета, и жироскопи, който регистрират промените в посоката и спомагат за автоматизираното управление; според това под какъв ъгъл се виждат планетите и Слънцето, определям разстоянието до тях и посоката. Налага се да изчислявам количеството изразходвано гориво, а оттук — намалението на общата маса на ракетата, как влияе това върху скоростта и прочие. За да кацнем на някоя планета, трябва да знаем какво е положението й в орбитата, а също да имаме предвид скоростта и посоката на ракетата. Тук всяка грешка води — в най-добрия случай — до излишна загуба на гориво. Всъщност управлението на ракетата е добре автоматизирано и не е много трудно да се научиш как да включваш и изключваш двигателите, да променяш посоката на ракетата. С лостовете може да борави и едно дете. Но къде ще отиде корабът, управляван от такъв капитан?

— С една дума, освен вас тримата никой друг не може да се справи с тая задача? — попита Стормър.

— Всеки от вас може да се справи, стига само да добие необходимите знания — отговори Цандер.

— И фф… вие ще ни ги дадете ли? — обади се Маршал.

— Ще направя всичко възможно да ви ги предам. Останалото зависи от вас.

— Значи пак опираме до таблицата за умножение?

— До логаритмите, без които нищо не може да направите, до аналитичната геометрия, диференциалното и интегрално смятане.

— И разбира се, до практическите знания, нали? — попита Стормър, който нямаше търпение час по-скоро да хване бика за рогата.

— Много естествено — отговори Цандер.