Александър Беляев
Скок в нищото (14)

„Мъртвите“ окончателно „възкръсват“ и стават някои „небесни чудеса“

Постепенно всички „мъртви“ бяха „възкресени“.

Лейди Хинтън, когато реши да се измъкне от водолазния костюм и го бутна надолу, изведнъж отхвръкна към тавана; а и костюмът, „кой знае защо“, не искаше да падне… Дебелата лейди безпомощно зарита във въздуха.

Каютата й се намираше в средната част на ракетата, където почти нямаше центробежна сила. Лейди Хинтън се наведе напред, за да прикрие краката си с роклята, и за свое учудване не усети прилив на кръв в главата, както ставаше обикновено. Тя повика на помощ Елен. Цандер въведе девойката, но и тя беше не по-малко безпомощна. Прелетя през цялата каюта, блъсна се в насрещната стена, отлетя назад и замаха с ръце, опитвайки се да хване леля си за роклята, ала не успя. Някакви сантиметри я деляха от краката на лейди Хинтън, но дори това разстояние не можеше да преодолее.

— Ама какво става? Та това е абсурд! — възмущаваше се лейди Хинтън. — Хайде, Елен, ела или долети при мене!

— Не мога, лельо! — отговори девойката, увиснала в средата на каютата.

Цандер влезе и без да се стеснява от вида на дебелата лейди, я хвана за ръка и й показа как да използва дръжките. Лейди Хинтън, а след нея и Елен слязоха „долу“.

„Какъв срам! — мислеше си лейди Хинтън. — Ако знаех, за нищо на света нямаше да тръгна с тая ракета!“

Най-сетне пооправи роклята си и предпазливо седна в креслото. Потъна в мрачни мисли. От салона, съседен на нейната каюта, се чуваха гласове. Сред тях — непознат женски глас, висок и вибриращ, неприятен. Кой ли може да е това? Да са дошли гости? Но откъде и как?…

Лейди Хинтън здраво се държеше за ръчките на креслото си. Бе решила през цялото пътешествие да седи в него. То беше островче „твърда земя“ сред безкрайното нищо…

Облегна се назад, като по навик подпря крак в пейчицата. И — о, ужас! — креслото отскочи назад и се завъртя във въздуха.

На вратата се почука и тя чу гласа на Блотън:

— Може ли да вляза?

Да го пусне, или да не го пусне? Та това е ужасно! Но още по-ужасно е да се върти така.

— Да! — каза тя с намерение да каже „не“.

— Още не съм ви виждал, лельо. Как се чу…

Блотън не се доизказа и въпреки своето самообладание, придобито от възпитанието, едва не избухна в смях при вида на достопочтената си леля в ролята на катеричка в колело.

— Позволете да ви помогна — предложи той.

Като се мъчеше да го стори по възможност най-тактично, той се придвижи по стената откъм главата на лейди Хинтън, хвана ръчката на креслото и благополучно го смъкна на пода. Старата лейди бе съвсем потисната. Уви, креслото й — последната опора — не можеше вече да й служи за убежище.

В каюткомпанията лейди Хинтън бе посрещната с нужното уважение. Всички мебели в помещението бяха закрепени за пода, както по параходите. Седящите се бяха привързали с колани и се чувствуваха удобно. Пинч стискаше между коленете си пътната чанта на своя шеф, а Стормър държеше в ръце бутилка шампанско.

— Решихме да отбележим благополучното излитане с по чаша шампанско — каза той.

— И-и тъй… — продължи Стормър, като разхлабваше крушовидната насмолена тапа. Неочаквано тя изскочи, плисна пяна. Същевременно бутилката изхвръкна от ръцете му и полетя косо към стената. Всички извикаха. Цандер се разсмя.

— Ето ви един съвсем елементарен пример за условията в ракетата. Бутилката шампанско се превърна в реактивен снаряд.

— За жалост този пример ни струва едно загубено удоволствие.

— Ни най-малко! От бутилката са излезли под натиска на газовете само няколко капки пяна. Шампанското не изтича, макар че бутилката е с гърлото надолу.

— Но тогава?

— Тук няма сила на тежестта, която да извлече течността от бутилката. Отсега нататък непрекъснато ще се сблъскваме с това явление. Я да видим как ще се справите с вашата бутилка — загадъчно добави Цандер.

— Щом виното оцеля, не е трудно да го изпием.

Стормър хвана бутилката и я наведе над чашата си.

Шампанското обаче не се изливаше. Той надникна в гърлото, за да провери дали не е заседнало парче от тапата — все още не вярваше на обяснението на Цандер. Гърлото беше свободно. Стормър тръсна бутилката. От нея излетя „парче“ кехлибареножълта течност във вид на салам, който бързо придоби форма на кълбо. Кълбото се удари о ръба на чашата и се пръсна на малки балончета, които полетяха в различни посоки. Някои от тях като ситни капчици попаднаха върху лицата и ръцете на седящите. Част от течността остана в чашата, но не, на дъното, а полепна по стените.

Всички гледаха почти с ужас тези чудеса, също като посетителите в кръчмата на Ауербах при номерата на Мефистофел, отишъл там с Фауст. После извърнаха очи към Цандер.

— За съжаление аз нямам нищо общо с тая работа — отговори той на общия ням въпрос. — Всичко е резултат от действието на физическите закони. В условията на безтегловност всяка течно тяло възприема формата на кълбо под влияние на силите, с които си взаимодействуват молекулите. Всяка молекула се стреми към вътрешността, така че постепенно всички молекули се разполагат във формата на кълбо.

— Но от бутилката изскочи „саламче“, а не кълбо — каза Амели.

— При излизане гърлото и придаде продълговата форма. Но веднага след като се озова на свобода, течността се събра в кълбо.

— Но какво ще правим с нашето шампанско? — възкликна Стормър. — Мисля, че в бутилката остана още вино. Добре, че не изтърсих всичкото.

— Да, този въпрос не е толкова лесен — отговори Цандер. — Докато организираме живота в ракетата, ще обядваме по каютите си, където ще създадем почти земни условия на притегляне. А за случаите, когато се наложи да сме в безтегловност, аз съм предвидил някои неща и сега ще ви предложа да се запознаете с приборите и съдовете в ракетата.

Цандер измъкна прибраните под масата бутилки и чаши с особена форма. Бутилките приличаха на гумени торбички с накрайници, а чашите — на големи биберони. Цандер извади и малка помпичка.

Някои от присъствуващите избухнаха в смях, други започнаха да се възмущават.

— Ето какво доживяхме, епископе, да ни хранят с детски биберони — каза Маршал почти без да заеква, което рядко му се случваше.

— Уф! Колко неестетично! — каза госпожица Делкро, като се мръщеше гнусливо. — В тия мехове виното ще загуби вкуса си.

— Значи се отказвате от шампанското, господа? — попита Цандер, вземайки бутилката от Стормър.

— Не! Не! — чуха се гласове.

— Добре тогава, започвам. — Той изпомпа виното от бутилката и го напомпа в торбичката. Отвори „биберона“ и като натискаше торбичката, преля от виното в него.

— Готово — каза Цандер. — Кой ще опита?

Всички колебливо се спогледаха. Пинч понечи да протегне ръка, но погледна шефа си и я скри под масата.

— Дайте — решително каза Стормър и взе „биберона“, както Сократ е поемал чашата с отрова. Спътниците му вторачиха очи в него. Той се посмути и с известно колебание започна да смуче. Госпожица Делкро звънко се разсмя. Малкият Текер заплака.

Развеселени, всички грабнаха по един „биберон“. Разбира се, най-често се вдигаха тостове за… края на онези, които бяха станали причина за бягството им.

След закуска лейди Хинтън окупира деветнайсета каюта, съседна на капитанската. До нейната бе каютата на Елен, по-нататък следваха каютите на епископа, Блотън, семейство Текерови и Мери — с една дума, целия „щат“ на лейди Хинтън.

В кърмовата част, след каютите на Винклер и Ханс, се настаниха Маршал, госпожица Делкро, Стормър, Шнирерови, Пинч, китаецът. Цандер настояваше готвачът да заеме трета каюта, съседна с каютата на Ханс. Но Маршал възрази: според внесения дял той има право на същите удобства както лейди Хинтън. Това засегна Стормър, който бе вложил не по-малко пари от барона и бе привлякъл маса акционери.

— Между нас казано, доста голяма част от парите им отидоха за нашия „ковчег“. Което всъщност ускори тръгването.

— И ако не им стигнат средства за втория „ковчег“, както и за следващите, може би ще предявят иск — каза усмихнато Маршал.

— Ами нека ни го изпратят тук! — отговори Стормър.

Мадлен Делкро заяви, че ще се настани в каютата до барона. Така че Стормър бе принуден да се примири с каюта номер пет. По-нататък следваха каютите на Шнирер, Амели, Пинч и китаеца — готвача Жак.

— Що се отнася до Жак, господа — каза Цандер, — скоро вие сами ще му отстъпите трета каюта.

Цандер бе решил да затвърди авторитета си на капитан, като дава „нагледни уроци“ на несговорчивите пътници.

Когато разместването свърши, той започна да ги учи как да се движат в условията на безтегловност.

— Ако „вървите пеша“ — каза Цандер, — ще губите доста време. Трябва да се научите да прелитате. Предполагам, че ще ви е твърде приятно като нов вид спорт. Сега ще ви превърна в крилати същества.

Той извади две големи сгъваеми ветрила. Щом видя ветрилата, Мадлен бързо посегна да ги вземе, но след известно колебание Цандер ги подаде на Пинч. Пинч взе „крилата“ и започна да маха с тях. Литна към тавана, леко като пеперуда, после към прозореца и започна да се връща обратно.

— Колко умно! Браво! — чуха се възклицания.

Поласкан от всеобщото внимание, Пинч реши ефектно „да планира“ на стола си. Както при повечето хора, дясната му ръка бе по-развита от лявата и маховете с нея бяха по-силни. Получи се неочакван завой и за свой ужас Пинч възседна раменете на шефа си.

— Мистър Стормър — обади се Цандер, — моля да го извините, вие сам ще се уверите в неговата невинност, когато започнете да летите. Надявам се, че скоро всички ще съперничим в това изкуство на най-бързите водни кончета. Но би трябвало да научим и нещо по-сложно: да обръщаме тялото си в условията на безтегловност. Позволете да ви отнема крилата, мистър Пинч. Така. А сега ми подайте ръка.

Цандер го вдигна във въздуха, придаде на тялото му хоризонтално положение и го остави така.

— Вие висите с лице надолу, искате да се обърнете. Опитайте се да го сторите.

Свикнал с леките успехи, Пинч опита да се обърне, но този път го чакаше пълен неуспех. Той започна да се извива, да се гърчи, дори се помъчи да хване върха на едната си обувка, но напразно. Уморен от напрежение, Пинч спря и се оказа, че пак лежи или по-скоро се рее в същото положение, в което го бе оставил Цандер. Цандер извади от чекмеджето на масата метален диск, подаде му го и каза:

— Дръжте диска така, сякаш носите чиния със супа, и го завъртете. Не се страхувайте, че ще го изтървете — няма да падне.

Пинч старателно изпълни указанията. И какво стана? Когато дискът започваше да се върти в една посока, тялото на Пинч бавно се завърташе в противоположната. По този начин той не само че се „обърна“ с лице нагоре, но продължи да се върти като на трапец.

— Опитайте се да завъртите диска така, че да спрете с лице нагоре.

Това не беше толкова лесно, но накрая Пинч успя да го направи.

— А сега хванете диска перпендикулярно на гърдите си. Завъртете го.

И тялото на Пинч започна да се върти като часовникова стрелка над „пода“.

— Когато свикнете да манипулирате с диска, ще бъдете в състояние да придавате на тялото си всякакво положение.

— Смятам, че същото може да се направи и с ветрилата — отговори Пинч.

— В каютата да, но не и в безвъздушно пространство. Защото ще се наложи да излизаме в космоса, а там „крилете“ няма да помогнат. По същия начин се управлява и полетът на ракетата — продължи Цандер. — Като включим средните или страничните дюзи, можем да придаваме на ракетата въртеливо движение по голямата и малката ос, при което ще я обръщаме ту с едната, ту с другата страна към Слънцето или ще я караме да лети „презглава“, можем да я насочим, накъдето пожелаем. Лекият ракетен костюм, две ветрила на кръста и диск — това ще бъде нашият екип.

— Уморена съм — обади се лейди Хинтън. — Ще ида да поспя. На Земята сигурно отдавна е настъпила нощта, а тук капаците са затворени и човек не може да разбере ден ли е, нощ ли е.

— Рано е още да отваряме капаците — отговори Цандер. — Пък и да ги отворим, нищо няма да разберете. Що се отнася до времето, ще трябва да се откажем от земните часове и денонощия. По-късно ще поговорим и по този въпрос. А сега, господа, смятам, че е най-добре да поспите, при което ви препоръчвам да си легнете в хидроамортизаторите. Гарантирам ви, че идеално ще се наспите. А междувременно аз ще имам възможност да ускоря полета и да направя някои изчисления.

— А вие ще лягате ли в сандъка?

— Да, разбира се, цялата си работа ще върша легнал в него. И тъй, лека нощ. Ще изпратя Ханс да ви помогне. Когато се събудите, натиснете бутончето на капака, той ще се отвори и вие ще излезете. Но не правете това, докато не ви предупредя по телефона, че двигателите са изключени. Иначе може сериозно да пострадате, както пострада Винклер.

У Стормър отново се събудиха старите подозрения. Е, да речем, всички пътници благополучно бяха извадени от сандъците. Но това все още не е никаква гаранция. В „ковчега“ може да има заговор. Трябва да се внимава.

Стормър беше бдителен, но твърде тромав и мързелив. И затова възложи на Пинч да се заеме с разследване. Пинч на драго сърце прие, защото по стар професионален навик обичаше навсякъде да си пъха носа.