Александър Белов
Битка за влияние (24)

24.

Най-сетне привечер вече щяха да успеят да се изкъпят в морето. В най-синьото Черно море! Оля бе събрала куфарите още предишната вечер.

Беше забравила да сложи банския си костюм, но не искаше да вдига шум — Саша спеше толкова сладко. Протегна се и взе часовника от нощното шкафче. Охо! Скоро щеше да стане десет. След два часа и половина трябваше да тръгнат. Тъй че стига се е излежавала.

В чест на изключителния ден тя реши да стане първа… Започна тихичко да се измъква от широкото съпружеско легло и когато почти успя да го направи, една здрава ръка я задържа. Все пак той се бе събудил.

— Къде? — с престорена строгост я попита Саша, който неизвестно защо изобщо не беше сънен.

— Забравих да си взема банския — отбраняваше се Оля. — Сашка, нямаме време, ще закъснеем за самолета!

— Няма да закъснеем. — Той я придърпа към себе си, опитвайки се да намери устните й.

— Стига де, Саша! — Тя се отбраняваше по-скоро заради играта и бавно сдаваше позициите си. Е, в крайна сметка самолетът нямаше да излети без тях?

Докато целуваше топлата и сънена Оля, Саша напипа с ръка дистанционното на телевизора: тъкмо беше време за новините. Сигурно щяха да покажат нещо интересно, например заседанието на Върховния съвет. Нека въздишките на Оля да нарушат скучните разсъждения на държавните мъже за преразпределението на собствеността, за приватизацията и прочее тъпотии.

Това пък какво беше! Даваха „Лебедово езеро“. Той превключи програмата. Пак „Лебедово езеро“! Отдръпна се от Оля и отново превключи. Лебеди! Още веднъж. Лебеди!

— Саша, какво правиш? — нетърпеливо го разтърси тя.

— Почакай, Оля. — Той трескаво превключваше от канал на канал. Навсякъде имаше само лебеди!

Телефонът иззвъня и Саша грабна слушалката. Беше Пчелата.

След като свърши разговора, той се обърна към жена си и изключи безполезния телевизор:

— Ялта се отменя — съобщи с подчертано спокоен тон. — Свалили са Горбачов…

Обзе го чувството, че тревожната музика на балета, мрачната сценография и ритмичните движения на балерините предвещаваха промени. Какви ли? Един Господ знаеше. Ясно беше само едно — че предишният живот и предишната страна вече никога нямаше да ги има…