Александър Белов
Метал и воля (70)

69.

Генерал Веденски се приближи до бившите пленници, наобиколили простряния на земята Риков, сърдечно стисна ръката на всеки от тях и се обърна към Белов:

— Е, Александър Николаевич, нямам представа как сте успели да измъкнете Риков, но личната благодарност на Всеволод Всеволодович ви е осигурена. Ще вземете наистина да станете герой на Русия! Пак ни изпреварихте! — Веденски се наведе над ранения олигарх. — Батин има за вас много сериозни планове, Олег Алексеевич… Оздравявайте бързо, нужен сте на страната… — Изправи се и се усмихна на изтощената Ярослава.

Над взривеното село се показаха вертолетите, които се връщаха от боя…

 

 

Във вертолета Белов, Ярослава и Доктор Уотсън седнаха до Риков. От люшкането и вибрациите на него му стана още по-зле. Той ту губеше съзнание от болка, ту идваше на себе си… Уотсън му сложи обезболяваща инжекция… Риков направи знак с ръка на Белов да се наведе към него.

— Александър Николаевич — изкрещя той в ухото му, опитвайки се да надвика шума на двигателите, — ние с вас сме мениджъри, бизнесмени по природа, затова без заобикалки искам да ви направя едно делово предложение. Вие знаете положението ми в Красносибирск. Аз нямам на кого да разчитам нито в комбината, нито извън него. Имам куп идеи и проекти, но сам не бих могъл да ги осъществя… Повярвайте ми, не казвам това току-така, в зандана имах достатъчно време да помисля… Затова ви предлагам сътрудничество… Заедно ще вдигнем комбината на крака, ще наберем сили и ще излезем на световния пазар. Вече са ми обещали стабилни инвестиции…

Саша вече се бе досетил какво ще му предложи красносибирският олигарх и бе измислил как да му откаже.

Искаше да отхвърли предложението, не защото не бе сигурен в своите сили и възможности, напротив — имаше ги дори в излишък. Но Белов тъй и не успя да стигне до Камчатка и да надникне в кратера на вулкана! Искаше най-сетне да стане геолог! За какво му беше този бизнес и този красносибирски олигарх?

 

 

В този миг в главата му отново зазвучаха гласовете на братята му.

— Съгласи се, тъпако — шепнеше му Космос. — Такова нещо се случва веднъж в живота. Ще предадеш фонда на сина си, ще му определиш за опекун Шмит и край на всички проблеми! Дима ще се справи, той е железен… Какво Олга? Жената си е жена и има друго предназначение…

— Внимавай, братко, да не затънеш — предупреди го бившият банкер Пчелата. — Комбинатът е потънал в дългове до гуша, ще те засмучат и няма да има кой „благодаря“ да ти каже…

— Нали искаше да помагаш на почтените хора… Това е твоят шанс да станеш самия себе си… — възрази му Фил. — Не протакай, братко, съгласи се.

 

 

Белов кимна на Риков, но отговорът му изобщо не можеше да се нарече утвърдителен.

— Не се обиждайте, Олег Алексеевич, но сега не мога да ви кажа нито „да“, нито „не“. Нека първо да се измъкнем оттук, вие да оздравеете и тогава ще си поговорим на тази тема. — Той замълча за миг и тихо добави, по-скоро на себе си: — Най-вероятно ще се съглася…