Александър Белов
Метал и воля (51)

50.

Белов и неговите „командоси“ лежаха в храстите в края на рядката горичка на четиристотин метра от Хасанюрт. Да се втурнат в селото, без да проучат предварително обстановката, беше равносилно на самоубийство. Ако това наистина беше имението на Омар, значи пред тях се намираше крепост с правилно изградена система от защитни съоръжения. Между къщите би трябвало да има подземни галерии, мазетата да са бетонирани и превърнати в противобомбени убежища, а по покривите и околните планински склонове да дебнат снайперисти.

Най-добре бе да не бързат и да изчакат до вечерта. Щом се убедяха, че няма опасност, бунтовниците щяха да се поуспокоят, а наблюдателите да напуснат постовете си. И тогава можеха да посетят най-крайната къща, да си поговорят с обитателите й и да разберат къде държат пленницата, доведена от Русия. Ако не им отговореха с добро, щяха да ги натиснат и да приложат сила… Ако не успееха да измъкнат нищо в първата къща, щяха да завържат всичките й обитатели, да запушат устите им с парцали и да отидат в следващата къща със същите въпроси. Но всичко това, заедно с освобождаването на Ярослава, трябваше да бъде извършено в течение на няколко часа. Иначе щяха да ги заловят. Времето работеше срещу неканените гости.

Белов разбираше колко са малки шансовете да получи нужната му информация по този примитивен начин, но нищо по-добро не му идваше на ум.

— Федя, разкажи ми приказката на Юда — обърна се шепнешком скучаещият вече Витя към Федя. — Сега някой местен другар Искариотски ще ни свърши много хубава работа. Я се примоли на твоето боже да ни го прати…

— Не богохулствай, Злобин, не си слагай грях на душата — отговори му също шепнешком Федя и за пореден път отпи от плоското шишенце с „Балсама на Доктор Уотсън“. За сгряване. — Освен това Юда не е виновен за нищо. Той е бил назначен за предател. По-точно, бил е назначен от Провидението. И не би могъл да не изпълни задачата си! Това е било нещо като задача, поставена от партията и правителството, разбра ли? Да не мислиш, че са му трябвали онези трийсет сребърника? Дръжки. Ако искаш да знаеш, той е държал общата каса на апостолите и винаги е разполагал с пари!

— Значи според теб — заинтересува се Белов, — формално той е предател, защото е получил пари, а по същество не е? А ако не беше взел онези пари, значи нямаше да бъде и предател, така ли?

— Предателството задължително предполага користен интерес — заяви уверено Федя. — Да вземем например Рихард Зорге… Той е бил предател по отношение на Германия, нали? А по отношение на СССР какъв е бил? Сталин го е смятал за предател и затова не му е повярвал… Или Прометей… Какво е направил той, предал ли е своите, боговете, олимпийските имам предвид, когато е дал огъня на хората?

— И по тази причина Прометей е бил разпънат точно в планините на Кавказ — отбеляза Доктор Уотсън. — И след това започнали проблемите му с черния дроб.

— Точно като на Федя с главата — съгласи се с него Злобин…

Във всеки спор злорадството на Злобин се разбиваше във философското спокойствие на Федя като вълна в скала. А двамата всъщност не можеха да живеят един без друг. Ако се наложеше, Витя щеше да защити опонента си дори с цената на собствения си живот. Както би постъпил и Федя…

— Вие нищо не разбирате от политика — подсмихна се Белов. — Всъщност там е имало борба за власт между боговете начело със Зевс и титаните. Първо се появили титаните, а сетне боговете. Боговете почнали да избиват титаните. А Прометей е бил титан! Значи налице са били два политически елита: нов и стар. Прометей е търсел съюзници за войната си със Зевс, затова е дал на хората огъня и знанията. И сгрешил! Защото на практика хората помогнали на Зевс да унищожи титаните. Общо взето, всеки политик крепи своите и потиска опозицията. Тъй че ти, Фидел, каза нещо много вярно за партиите…

— Точно така, нали Христос също е загинал заради политическо разчистване на сметките! — възкликна възторжено Федя и започна бързешком да разказва нещо в този дух.

Белов престана да се вслушва в разговора на приятелите си. Той мъчително търсеше изход от създалото се положение. Неприятно му бе да нахлува в къщите и да плаши заспалите деца и жени. Беше недостойно… Та нали не всички чеченци бяха насилници и убийци. Както във всяка друга страна, и в Чечня повечето хора бяха съвсем нормални и мирни граждани, на които не само федералните власти, но и бунтовниците на Хатаб бяха причинили много мъка и сълзи. Кой му бе дал правото да ги залавя, да ги разпитва и да им запушва устите?

Но какво да направи? Ако не бяха въоръжените бунтовници, те можеха да се разходят из къщите и спокойно да си поговорят с жените, които сигурно знаеха къде е скрита Ярослава… Не, нямаше да му кажат, щяха да се изплашат от отмъщението на Омар! Тогава къде да търси момичето? Вероятно не бе в селото, а в някоя овча кошара или в пещера…