Метаданни
Данни
- Серия
- Бригадата (11)
- Оригинално заглавие
- Металл и воля, 2004 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Ива Николова, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 7гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Александър Белов. Кръв и злато
Руска, първо издание
Редактор: Димитър Риков
Художествено оформление на корица: Димитър Стоянов — Димо
ИК „Ера“, 2004 г.
ISBN: 954-9395-07-3
История
- —Добавяне
39.
Приятна новина очакваше Веденски в управлението — Муса най-сетне се бе появил. И не само се бе появил, но и очакваше генерала на съответното уречено място.
След час преоблеченият в цивилни дрехи Веденски влезе в двустайния конспиративен апартамент, който се намираше в най-обикновен блок в южните квартали на Москва…
Умореният и отслабнал Муса — останал бе само кожа и кости, седеше край масата в кухнята и разсеяно прелистваше днешни вестници. В тайгата бе изостанал от живота и сега искаше да навакса пропуснатото…
Докато четеше за зверските разправи на уахабитите с мирното население, за взривовете и стрелбите по колоните с хуманитарна помощ и за нападанията над милиционери, чеченецът се мръщеше и проклинаше Омар, Хатаб и всичките си земляци сепаратисти, въвлекли Чечня в тази безсмислена война. Най-искрено смяташе, че сътрудничеството с Русия е много по-изгодно за чеченците, отколкото войната и враждата с нея…
Веднага щом Веденски се появи, Муса заговори, без да чака въпросите му, смесвайки руски с чеченски думи.
Занарежда, че не е страхлив чакал, избягал от нечестивците, опозорили чеченския народ, да ги накаже Аллах дано! Че са му известни всички пътечки, по които доставят златото в планините, където е откарано и закупеното от руските арсенали и от чужбина оръжие; че знае къде се крият водачите на уахабитите. Че не е зарязал поръчението си, че не е страхливец и предател!
Веденски търпеливо изчака, докато Муса свърши словоизлиянието си. Защото то не беше оправдание на виновник, а вопъл на честен човек, възмутен от престъпленията на отцепниците. Най-сетне Муса се успокои.
— Извинявай, Игор Леонидович… Сам знаеш какво става в момента в Чечня. Направо сърцето ме боли…
— Всичко разбирам и наистина ти съчувствам… Ако те е застрашавала опасност, ти си бил длъжен да избегнеш разправата с теб и в това няма нищо позорно. Затова недей да се кориш, приятелю… А сега да преминем към работата. Нали не са те разкрили?
Муса схвана този въпрос като обвинение в провал и отново занарежда. В течение на цели десет минути разпаленият кавказец изброява заслугите си и неоценимата помощ, която беше оказал на федералните власти и на чеченската милиция.
Ако Игор Леонидович опиташе да го прекъсне, щеше да го обиди. Затова отново търпеливо изчака края на монолога. Веденски прекрасно разбираше състоянието на своя разузнавач. Дългото му пребиваване в лагера на уахабитите, по време на което му се налагаше да пресмята всяка своя крачка, да премисля всяка своя дума, постоянното напрежение, страхът да бъде разкрит и моментално убит изобщо не се отразяваха добре на нервната система. И сега налице бе проявата на постфронтовия синдром, при който осъзнаването на пълната безопасност предизвикваше нервно разтоварване и загуба на психическо равновесие.
Най-сетне кавказецът премина към деловите въпроси.
— Извини ме, Игор Леонидович… Сам разбираш, че ми е прекипяло вече! Вчера Омар ме извика и ми нареди спешно да замина за Москва. Постави ми задачата да намеря база за шахидки и склад за взривни устройства… Разбираш ли, приятелю, та това са бъдещи майки! Ще ги натъпчат с наркотици и други упойващи средства, които потискат волята, и ще ги пратят на смърт! А пък тези момичета дори още не са започнали живота си. Аллах вижда, колко ме боли, когато ги гледам! — Муса вдигна длан към лицето си и се помоли.
— С кого трябва да се свържеш, кой трябва да ти помогне? Не можеш сам да осигуриш такава база.
— Ти, както винаги, си прав, Игор Леонидович. Трябва да намеря в Москва един стар познат. Прякорът му е Глигана. За пари той е готов на всичко. Омар ми даде осем хиляди долара, с които да проведа операцията. Но Глигана не отговаря на мобилния си телефон! Умът ми не стига къде да го търся!
— Това не е твоя грижа — усмихна се Веденски. — Благодаря ти за ценната информация. Можеш да си починеш.
— Как така ще си почивам? — възмути се разузнавачът. — Не разполагаме с никакво време. Трябва спешно да намеря Глигана… Ще ме попиташ ли защо? Ами ако Омар е пратил при него още някого, освен мен? Или ако се е обадил? Той е хитър човек и винаги се старае да се презастрахова тройно. Дори нареди да сложим в поясите на шахидките дистанционно управление за взривяване! Та ако обречената на смърт се изплаши и не успее да съедини жиците, друг терорист да й изпрати радиосигнала.
Веденски одобрително потупа разузнавача по кльощавото рамо. Сякаш искаше да му каже: браво, момче, правилно разсъждаваш! Да се обезвреди предателя беше не по-малко важно, отколкото да се накажат организаторите на взривове.
Муса му разкри доста неща. И преди всичко — плановете на сепаратистите да проведат в столицата поредната серия терористични акции. Но къде точно: във влаковете, в метрото, в автобусите, по пазарите, в жилищните блокове? Нямаше как да постави милиционери или хора от службата за безопасност до всяка лавка или пред всеки вход на кооперациите. Значи трябваше да се удари по сърцевината — по базата, която Муса щеше да създаде…
Веденски реши да назначи за координатор на Муса най-опитния си служител — Воскобойников. Решението му да го включи в замислената от него операция не беше породено от недоверие към Муса. Просто Игор Леонидович съвсем по човешки се страхуваше и притесняваше за него… Момчето беше на границата на нервния срив…