Александър Белов
Метал и воля (19)

18.

На другия ден Литвиненко проведе не по-малко успешни разговори и с мутрите. Срещата беше насрочена в затънтената в края на село Осиповка пясъчна кариера. Базан пристигна с олющен мизерен пикап без охранители и демонстрира показна бедност в сравнение с японския джип на Литвиненко.

Обстановката на срещата беше спартанска, нямаше никакви сгъваеми масички, почерпки и прочее излишества. Те се разхождаха из кариерата и разговаряха, но избягваха прекалено силните изрази и обещания.

— Не ви ли писна да се подчинявате на кавказците? — премина към същината на преговорите Литвиненко без каквито и да е предисловия. — В наше време е същинска глупост да делиш печалбите си с когото и да е, умните хора трупат за себе си, а не за другите.

Базан се ухили в съгласие, а усмивката му много приличаше на вълчо озъбване. Целият външен вид на главатаря на мутрите не подсказваше за наличието на интелект: той приличаше на малоумен дегенерат с мечешка фигура и юмруци като парни чукове. Малките му очички проблясваха изпод дебелите му вежди. Същество с такъв вид трябваше да си живее в бърлогата и да поваля с един удар изплашените лосове, а не да ръководи банда отрепки.

— Писна ни — призна престъпникът. — А ти какво можеш да ни предложиш, щом си толкова умен?

Не само политиците и дипломатите прилагаха универсалния принцип „разделяй и владей“. Той много добре действаше и в престъпния свят. Да сблъска челно кавказците и мутрите, да ги сблъска така, че да се разхвърчат искри на всички страни — ето каква задача бе поставил Виктор Петрович на своя помощник.

А когато се изпотрепеха помежду си, щеше да дойде конквистадорът Зорин, за да организира модерния златодобив, който щеше да е изгоден на всички — и на работниците в златната мина, и на държавата, и на самия него. Литвиненко също щеше да получи своя дял. Всеки щеше да получи своето. В тази схема нямаше да остане място само за кавказците и за мутрите. Съвпадението на интересите им беше временно.

— Питаш какво трябва да се направи, така ли? — уточни Сергей. — Нали си професионалист, не е моя работа да те уча… Просто ги погреби в тайгата и златното находище ще е твое!

С характерен за руснаците жест Базан се почеса по врата, за да активира мозъчните си гънки.

— Лесно е да се каже. Те имат автомати, а ние — ловджийските пушки на дядовците си със сачми. За нула време ще ни изтребят…

Цели петнайсет минути Литвиненко набиваше в главата на предводителя на сибирските команчи своя план за действие. Той щеше да им предостави оръжието във вид на автомати и две картечници „Калашников“. Останалото беше въпрос на умение.

— Добре де, тях ще ги погребем, златотърсачите ще ги притиснем, всичко това е ясно… — съгласи се Базан, след като помисли известно време. — Но какъв е вашият интерес от тази работа? — зададе той на Литвиненко най-важния си въпрос.

А въпросът беше повече от уместен! Бандитът не беше чак толкова прост, колкото изглеждаше на пръв поглед. И наистина, какъв интерес имаше този пътуващ „консултант“, какво се опитваше да постигне?

Изгубиха още половин час в обяснения. Литвиненко обясняваше, че няма злодейски замисли, а просто му е обидно да гледа как безсрамно ограбват доверчивите руснаци. Единствената цел на неговата мисия, както и на честните хора, които го изпратили от любов и загриженост към Русия, била да им помогне да се отърват от надмощието на кавказците.

Естествено, помощта на изпадналите в беда мутри нямало да им бъде оказана безкористно — оръжието беше три пъти по-скъпо, при това бе платено в злато. Но в сравнение с елиминирането на конкурентите им и бъдещите им доходи този разход изглеждаше нещо съвсем нищожно, за което не си струваше дори да се говори!

В крайна сметка Базан прие предложението. Самият той непрекъснато мислеше как да се отърве от конкурентите си, но все не се решаваше да им обяви война. Ала вече разполагаше с автомати, за да го стори. Вярно, интелигентният Литвиненко не му хареса още от пръв поглед. Нещо му понамирисваше на гнило! Но въпреки всичко Сергей успя да го убеди, че всичко ще е, както са се договорили. Както и че той се интересува единствено от златото, което ще получи срещу оръжието…