Александър Белов
Метал и воля (17)

16.

Първото, което направи Зорин, след като се приземи на летището в Благовещенск, бе да отиде в Управлението на представителя на президента, за да получи настанителна заповед за временното си жилище. Разбира се, то изобщо не можеше да се сравни с московския му палат. Блокът беше строен през петдесетте години и имаше само три стаи, обзаведени с евтина стандартна мебел. Вместо джакузи, бе монтирана обикновена чугунена вана, банята и тоалетната бяха на едно място и дори нямаше отделна мивка. Тоалетната чиния беше примитивна, а високо над нея бе окачено казанче, сякаш взето от сталинска комунална квартира. Накратко, комфортът тук бе на равнището на неолита.

Но в това нямаше нищо страшно, всички тези неудобства бяха само временни, защото най-много след половин година той щеше да напусне Далечния Изток и да се върне към своята московска крепост. Победата му тепърва предстоеше!

На другия ден Зорин посети новия си шеф — младият и енергичен представител на президента в Далечния Изток и Сибир Евгений Киндеренко. Двамата чиновници останаха с изключително приятно впечатление един от друг.

Зорин представи на Киндеренко проектите по възраждането на предприемаческата дейност на средния и малък бизнес в региона, които бе подготвил на бърза ръка още в Москва. Нарочно не демонстрира интереса си към печелившите предприятия. Нямаше нужда от конкуренция, защо трябваше да разкрива картите си преждевременно? Киндеренко се съгласи с всичките му предложения, тъй като просто се налагаше да намери някакво занимание на изритания в Далечния Изток московски велможа.

След като приключи с доклада си, Виктор Петрович замина за Красносибирск, за да приложи лично идеите си. Със себе си взе вече донякъде завоюваната, но все още неизследвана Вера. За физиологична и морална, (всъщност — аморална) подкрепа!

Тъй като беше делови човек, щом пристигна на местоназначението си, Зорин започна активно да се приспособява към ролята си. Залови се задочно да събира и анализира информацията за региона и местния елит. Както и предполагаше, пред него се разкриха неограничени възможности. Или, по-точно, ограничени само от въображението му.

Селското стопанство веднага отпадна. Бившите колхози и совхози, които се бяха разпаднали на бедни частни стопанства, водеха жалко съществувание и щяха да донесат само загуби. Е, не и ако някой вложеше в тях дългогодишно търпение… Но това не му вършеше работа! Не му оставаха много дни на белия свят, трябваше да измисли по-бърз начин за забогатяване.

Първо реши да проучи ситуацията в алуминиевия гигант в Красносибирск — да разбере кой е собственикът му и какви са печалбите на предприятието. Кой знае, може би, вместо първо да го съсипва, то само щеше да му падне в ръцете като зряла ябълка.

А пък находището на скъпоценни метали и камъни, което носеше същото име — Свободни, беше същинска златна жила. Какво можеше да направи там? Да купи ново оборудване и да модернизира дейността му. Да превърне дребните конкуренти в свои роби, а недоволните да зарови в земята. Ето какви бяха първостепенните му задачи, след чието решаване щеше да се върне в столицата като победител на бял кон!

Самият той не се канеше да обикаля околностите. Нали точно с тази цел бе взел Литвиненко със себе си? И точно него щеше да изпрати в находището на скъпоценни метали и камъни, за да установи контакт с тамошните кавказци и мутри.