Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бригадата (11)
Оригинално заглавие
Металл и воля, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 7гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон(2010 г.)
Разпознаване и редакция
Dave(2010 г.)

Издание:

Александър Белов. Кръв и злато

Руска, първо издание

Редактор: Димитър Риков

Художествено оформление на корица: Димитър Стоянов — Димо

ИК „Ера“, 2004 г.

ISBN: 954-9395-07-3

История

  1. —Добавяне

Част II
Всичко е мое, казало златото

30.

След като събра официалната информация за директора на комбината, Литвиненко се почувства така, сякаш е станал от масата, без да е заситил глада си.

Добре де, той е строг ръководител. Кой умен ръководител ще започне да се подмазва на служителите си? Добре, грижлив е. Задължителното качество на всеки добър предприемач е умело да изобразява трогателна загриженост. На принципа „слуга на царя, баща на войниците“… А това, че е добър, внимателен и отзивчив, е ария от същата опера.

Съществуваше и друг начин да се сдобие с тайна информация, който неведнъж бе прилагал на предишната си работа. Проститутките! Нямаше по-добри информатори от тях. Сериозните хора рядко ограничаваха интимните си контакти само в семейния кръг, кръшкането беше нещо обикновено за тях… Но единици бяха онези, които посещаваха бардаците, понеже се страхуваха от компрометиране… Печалната история на главния прокурор Шкуратов и двете му „масажистки“ беше в устата на всички. По-голямата част от потребителите на такива услуги се възползваха от момичета на повикване, които познаваха своя контингент толкова добре, колкото старшина — войниците си на срочна служба.

Ала на Литвиненко му трябваха не евтини проститутки, а истински професионалистки от висока класа, които приемаха клиенти само в домовете си. Сергей направи справка при ченгетата. Срещу двеста долара началникът на градската милиция отвори кодираната си директория пред симпатичния автор на криминални романи от Москва. Точно като такъв му се представи бившият служител на Федералната служба за безопасност.

Сергей се зае да проучва файловете на ченгето. Интересни екземпляри имаше сред тези дами! Дори се натъкна на една, която беше кандидат на медицинските науки. Преподавателките по чужди езици пък бяха няколко десетки! Най-сетне той намери онова, което търсеше. В едно от досиетата видя оградена с червен флумастер изрезка от местен вестник.

Красива и обаятелна жена на възраст желае да се запознае със солиден възрастен мъж. Гарантира пълно задоволяване на всичките му нужди. Моля, непорочни момчета да не се обаждат. Име — Людмила Лвовна. Адрес… Телефонен номер…

Обявата привлече вниманието му, защото завършваше със забележката „Скъпо!“.

Надеждата, че Риков посещава тази възрастна дама, беше минимална, но тя можеше да знае къде прекарват времето си градските тузари и с кого контактуват. Красносибирск не беше Москва или Петербург, тук всички знаеха всичко.

Нямаше да е зле да попита предварително за цената, макар че в този случай парите нямаха никакво значение. Сергей не беше алчен човек, това бе просто проява на пресметливост от страна на професионалиста.

Естествено, стойността на „интимните услуги“ не се споменаваше във вестникарската изрезка. Наложи му се да надникне в Интернет, за да се ориентира за цените. Един час общуване с шестнайсетгодишната Юлия например струваше на клиента си сто долара. Двайсет и три годишната Лена вземаше осемдесет. Една трийсетгодишна проститутка искаше само петдесет.

Значи Людмила Лвовна щеше да иска още по-малко. За една нощ щеше да излезе около триста долара. Той набра по мобилния си телефон номера от вестника.

Людмила Лвовна веднага вдигна слушалката, сякаш седеше до апарата и с нетърпение очакваше обаждането му. Вероятно имаше проблеми с клиентите. Младите мъже предпочитаха да си имат работа със свои връстнички, а пък възрастните ги влечеше към младички.

— Слушам ви… — прозвуча в слушалката добре отработен приятен глас. — Кажете, моля…

— Прочетох случайно обявата ви във вестника и реших да се обадя…

— Кой сте вие? Моля, представете си. Старая се да не завързвам контакти с непознати мъже… Имам си свой кръг от познати. Но ако се разберем, с удоволствие ще ви включа сред тях.

„Направо да полудееш — помисли си Литвиненко, — не проститутка, а същинска дама от висшето общество.“

Представи си остарялата Анна Каренина, която е успяла да се измъкне невредима изпод колелата на влака и да доживее до пенсионна възраст.

— Ще се разберем — изсумтя Литвиненко в слушалката. — Аз съм на трийсет и девет. Казвам се Сергей. Минавам за представителен и състоятелен мъж, не съм обременен от семейство, нито от други задължения. Разчитам на дълготрайно… сътрудничество.

Споменаването на парите и на липсата на семейство изглежда се хареса на събеседничката му. Гласът й стана още по-проникновен, доловиха се нотки на заинтригуваност. Всички проститутки мечтаеха да имат поне един постоянен богат клиент.

— Какво пък, имате интелигентен глас, който предизвиква доверие — направи комплимент тя на Сергей, — елате, ще обсъдим аспектите на нашето сътрудничество…