Александър Белов
Метал и воля (12)

11.

Колкото и да е странно, дългият път на Изток не се стори на приятелите нито скучен, нито досаден. Времето летеше бързо. Дядо Афоня разказа, че той и внучката му се връщат от Москва, където се отбили у родителите на Ярослава, които работели по договор в Ирак.

— Срещнахме се и се разделихме — мърмореше дядо Афоня, — за тях парите са по-важни от дъщеря им.

Ярослава погали дядо си по ръката и той замълча, тъй като очевидно тази тема й беше неприятна. Саша попита Афанасий Никитович дали не си спомня Николай Белов, който, съдейки по всичко, е бил в град Свободни. Дядото помисли малко и не отговори. Може би не си го спомняше, а може би просто не искаше да му каже нищо…

Те се хранеха като събираха пари помежду си и си купуваха по гарите и крайпътните кръчми ту кокошка, ту картофи, ту кисели краставички, ту риба. И живееха така. Купето се превърна в жилище за четирима, а Уотсън и Витя им идваха на гости. Разходките по пероните и по коридора станаха задължителни, а четенето на вестници и списания на глас беше редовното им занимание.

— Ех, ако дойдете при нас в Свободни — казваше често дядото, — да видите с какъв мед от елда ще ви нагостя, с каква истинска осолена сланина, с какви специални гъби, че и с ягодова ракия. Какво ядем тук? Само боклуци! А какво пием? Срамота! — И дядо Афанасий слагаше с недоволно изражение под масата бутилката водка с неустановен произход.

Белов с удоволствие би приел поканата, но на този етап не бързаше да дава обещания. Не искаше отново да отложи осъществяването на мечтата си да надникне в кратера на вулкана!

Федя се вкопчи в стария обитател на тайгата, нахвърли се върху него като дървеница на новодошъл и започна с часове да му разяснява своето революционно разбиране за Библията. Просто никой друг не го вземаше на сериозно.

Според мнението на Лукин, в началото на света не е било Словото, както се твърдеше в Стария завет, нито Делото, както беше казано във „Фауст“ на Гьоте, а Мисълта! Или по-точно, мисленият образ. Понеже преди да създадеш нещо, първо трябва да си го представиш! А това означаваше, че идеалният образ на света се е появил в съзнанието на Твореца преди материалния!

За каквото и да се захванеше Фьодор, неговата интерпретация коренно се различаваше от общоприетата. Той дори отхвърляше понятието „първороден грях“ като несъответстващо на текста в Стария завет. Адам и Ева не били изгонени от рая заради това, че се опознали помежду си плътски, а заради това, че поискали да опитат плода от Дървото на живота и да станат безсмъртни! Поискали да скочат по-високо от главата си! А кой на този свят искал да развъжда свои конкуренти? Никой, дори Господ Бог! И затова се превърнали в бежанци… От което излизало, че и в рая, и във вечността се води борба за територия. Ето какво се получавало.

Афанасий Никитович, който беше потомък на староверците и Ермаковите казаци, го слушаше, усмихваше се под мустак и понякога дълбоко в себе си се възмущаваше, но не влизаше в спор. Мъдрият старец разбираше, че всеки човек си има свой Бог и своя истина и че да натрапваш на околните „единственото правилно мнение“ е безсмислено и безперспективно занимание.

По средата на пътуването Злия и Уотсън почти престанаха да посещават купето им. На Витя, подобно на Зигмунд Фройд, винаги и навсякъде му се привиждаше секс. Той се запозна със съпругата на офицер танкист, която пътуваше за Чита, и, съдейки по всичко, намериха много общи неща помежду си. При всички случаи, не им се наложи да търсят теми за разговор. Те излизаха да пушат на покритата платформа дори нощем и задълго се заключваха там.

С помощта на мануалната терапия Уотсън се опитваше да излекува радикулита на една своя възрастна съседка по купе, а след успешно приключилия курс на лечение беше поканен и при още една пенсионерка в друго купе. Практически, тръгна от ръка на ръка. Пациентите го хранеха до пръсване, затова започна да пълнее направо с дни!

Колкото до Белов, той все повече и повече се влюбваше в Ярослава, но момичето като че ли не забелязваше това. То престана да страни от него като от чужд човек, но и не го допускаше близо до себе си. Белов не можеше да й се налюбува — тя беше здрава, стройна девойка с фигура на вакханка, но умът й бе съвсем детински. Явно възпитанието на дядо й далеч от цивилизацията си бе казало думата.

Когато Федя и дядо Афанасий подхващаха общи разговори на социално-теологични теми, Саша и Ярослава излизаха в коридора и стояха заедно на прозореца. Веднъж Ярослава го попита с какво се занимава, когато не е зает да изучава вулканите и Белов й отговори кратко и без да се впуска в подробности, че е предприемач. Този отговор напълно удовлетвори Ярослава.

Докато гледаше пейзажите, които се носеха покрай тях, Ярослава му призна, че град Свободни изобщо не е чак такъв рай, какъвто го описва дядо й. Там, където имало злато, не можело да има и рай. Жителите на селището, били кавказци и излежаващи присъдите си престъпници. Били в постоянен конфликт и като глава на селищната администрация дядо й си пател и от двете страни. Тя дори се страхувала, че могат да го убият. И тогава къде щяла да се дене? Родителите й нямали нужда от нея, щяла да остане кръгло сираче.