Александър Белов
От торбица до тъмница (18)

17.

Шмит изобщо не можеше да се ориентира в отношенията си с Олга. Тя бе станала раздразнителна, нервна, претенциозна и често капризничеше като принцеса върху грахово зърно. Ставаше все по-трудно и по-трудно да се живее с нея. „Кой каквото ще да казва, но за това, че Олга се е превърнала в кучка, е виновен Белов и само Белов“ — разсъждаваше Шмит, докато гледаше как на монитора премигва иконката, изобразяваща пощенски плик с поредното послание на Олга.

И все пак беше странно, че Олга и Белов се бяха влюбили един в друг. Та те бяха представители на съвсем различни светове. И откъде ли Саша беше изровил тази цигуларка, която коренно се отличаваше от уличните момичета в неговото обкръжение? Да, тя не пиеше бира направо от бутилката, не умееше да псува… Беше неземно същество, Прекрасната дама, Принцесата мечта. Но това изобщо не означаваше, че и тя, както всички останали жени, няма нужда от твърда мъжка ръка. Ръка, която да я държи здраво и сурово да я наказва. Какво знаеше за живота тази млада лигла, разглезена от баба си? И още — какво разбираше тя от този вълчи бардак, в който се бе превърнал парникът СССР след разпада си? Ами, нищо! Просто не разбираше абсолютно нищо.

Беше се нагълтала с разни книжки и си бе въобразила, че животът е пърхане на елфи от цветче на цветче също като в анимационните филмчета на Дисни и че задачата на Белов е да й осигури безгрижно летене. А освен това, както бе прието при разните госпожички, Олга беше забравила, че по пътя към щастието принцесата трябва да премине през цяла поредица смъртно опасни изпитания. Да опитоми чудовището и едва тогава да го превърне със силната си любов в равно на себе си по красота същество.

И глупакът Белов й бе заиграл по свирката. Така окончателно бе развалил характера на тази разглезена московчанка. Когато един мъж започнеше да идеализира една жена, той я превръщаше в свой кумир. А пък отколе е казано: не си създавай кумири. Но Белов си беше създал. Само че тя бе най-обикновена самка, която си имаше и овулации, и мензиси…

Ала Саша бе непоправим романтик, който приемаше всичко за чиста монета. Добре, че поне Олга не беше тъпа и, ако имаше интерес от нещо, можеше много добре да анализира дори и най-сложните ситуации. На няколко пъти дори даде много полезни съвети, помогна им да се измъкнат от доста сложни положения. Да даваш дори и най-мъдрите съвети е едно. Обаче да ги осъществиш е нещо съвсем друго. Пък и романтизмът в нея все повече и повече пресъхваше. Тя неслучайно се бе върнала при Белов, когато разбра, че той може да стане депутат в Думата.

Макар че, от друга страна, след самоотстраняването на Белов Олга прояви и делова съобразителност, и ловкост, и характер. Във фонда я признаха за шефка и тя беше тази, която определяше стратегическата линия за развитие на бизнеса. Ала това стана, когато за пръв път се оказа представителка на самата себе си. Сработи инстинктът й на самка, която защитава детето си.

Но напоследък нещата вървяха все по-зле! А той, Шмит, трябваше да опъва каиша. Дори казината — тези по принцип неизчерпаеми златни мини, както твърдят тарикатите, също носеха загуби. Даже придворните им банкери, които бяха свързани с фонда, като по даден знак в един миг затъпяха и ту пропиляваха парите им, като ги влагаха в очевидно губещи проекти, ту ги държаха под ключ в сейфовете, сякаш нарочно се стремяха да ги обезценят.

Накратко, в кралството на Белов положението се влошаваше. Нещо се бе пропукало и скъсало. И сега не беше време да се пръскат пари за играчки и глупави неща, пък дори за цигулка на Адомети.

Както се казва, ние носим отговорност за онези, които сме се наели да отглеждаме, но това не означава, че трябва да глезим нашите храненици. Не, тук нещата стояха хем сложно, хем просто. И щом носиш отговорност за някого, понякога се налага да го сложиш на мястото му. А, ако се наложи, да го направиш дори със строга дума или нежна плесница.

Шмит много добре разбираше това. И реши да сложи Олга на мястото й. Колкото и зле да вървяха нещата, той можеше да намери онзи четвърт милион, за който тя настояваше. Но за какъв дявол ти, уважаема бизнес дамо, висиш в Америка и безделничиш? Ами че там парите — с лопата да ги ринеш. Е, оправяй се тогава, завързвай познанства, осигурявай си контакти, уреди си сделки…

Компютърът на бюрото му отново издаде мелодичен звън. Имате поща, сър! Персонална, лично за вас. Дмитрий машинално премести курсора върху новото съобщение от Олга и натисна бутона на мишката. Пред него се отвори следното послание:

Пристигам в сряда с редовния полет. Посрещни ме.

Олга