Александър Белов
От торбица до тъмница (14)

13.

През оптичния мерник на пушката зилът с издължената кабина приличаше на яко едроглаво биче, което упорито и безгрижно се носи към заколението си.

Наблюдаващият използваше мерника вместо бинокъла, защото оптичният уред увеличаваше по малко от стрелковия. Остави оръжието настрана и въздъхна. Обичаше работата си. И знаеше по какъв начин да постигне щастието. Наричаше се „консултинг“: даваш пари на някакъв човек, разказваш му проблемите си, той прави проучване, след това ти обяснява как „да престанеш да се тревожиш и да започнеш да живееш спокойно“.

Юрий Кудеяр плати на специалист по маркетинг, сиреч, по проблемите на пазара. И сега беше спокоен, сит, заобиколен от приятели и уважаван, което означаваше, че се страхуват от него. За пълното щастие не му достигаше само мрежа срещу комари, но в милиционерската служба тя не му се полагаше по устав. За сметка на това никой не му пречеше да се намаже с нещо. И пътьом Юра се отби в една аптека, където най-любезно и абсолютно безплатно му дадоха флаконче с някакво вносно мазило срещу комари.

Нашият народ не обичаше милицията, но за сметка на това знаеше цената, и то — в пари, на онези неприятности, които тя можеше да му причини.

Преди, когато Юра се занимаваше със собствен бизнес, нито го обичаха, нито го ценяха. Още от малък знаеше как да пресметне от какво имат нужда хората и или да го направи, или да го намери! В зората на дивия капитализъм, който тогава у нас се наричаше „социалистическа кооперация“, той организира производство на стъкла за автомобили. Изпращаше ги в автомобилните заводи, но продаваше и на дребно.

Тогава въпросните стъкла бяха такъв дефицит, че хората от цяла Южна Русия идваха и се редяха на опашка при него. И там, на тази опашка, електоратът непрекъснато стенеше как цената е много висока и че този проклет кооператор се възползва от дефицита, за да съдира по три кожи от народа. Най-много се възмущаваха синовете и внуците на фронтоваците, защото техните бащи и дядовци бяха проливали кръвта си за Родината и навсякъде другаде се ползваха с права и привилегии. Оплакваха се, че Кудеяр нарушава законодателството.

Отначало Юра изнасяше разяснителни беседи. Предлагаше им, щом им е прекалено скъпо да купуват от него, да си потърсят друг, който произвежда стъкла, или да си ги направят сами. Говореше им как, ако опитат да ги направят сами, ще разберат, че той не е измислил тези цени, а просто е пресметнал баланса между паричните вложения и постъпления. Нали социализмът се срина именно защото произвеждаше на загуба стоки от боклуци, и то такива, от които никой нямаше нужда!

А на глезльовците на фронтоваците Юра задаваше следния въпрос: защо синът, внукът и племенникът на загиналия във войната да плаща сметките на отрочетата на оцелелия в нея? Самите оцелели често откровеничеха, че по-добрите сред тях са загинали. От което излизаше, че защитата на родината е изгодно нещо, срещу което дават на вересия и ордени, и пари, и места в президиумите, и коли, и апартаменти на себе си и на внуците си. Само че всичко това се падаше на по-лошите, понеже по-добрите бяха жертвали живота си…

Разяснителните беседи не доведоха до нищо, защото всеки отказваше да проумее онова, което не му беше изгодно. Нямаше да се научат да уважават онзи, на когото им се налага да плащат, но от когото няма защо да се страхуват. Заради тези разговори повикаха Кудеяр на едно място и дружески го информираха, че ако продължава да обижда заслужилите ветерани, ще да удвои всекидневните си разходи.

И ето, през пролетта на миналата година за пореден път установи, какво мислят хората за него — акулата на капитализма, собственика на ателие и магазин. Някакъв гадняр беше надраскал върху вратите на новичкото му волво една популярна формула от три букви. А той, кръвопиецът и експлоататорът на трудовия народ, нямаше средства да ги замаже с боя или да ги лакира.

Защото в ръцете на Юра трептеше съкровеният списък на всички онези, заради които му се налагаше да отделя средства, иначе държавническо-чиновническия им гняв срещу него (експлоататора, както го наричаха) щеше да го унищожи. И според този списък, в който данъците бяха някъде на последно място, Юра бе задлъжнял много сериозно. Само на ветеринарния лекар дължеше пари за цяло тримесечие. А на опашката чакаха и пожарникарят, и чиновникът от районната управа, и екологичният контрол…

И Юра, който стоически бе понасял стотици набези, не издържа суровата правда на тези надраскани букви. Те се оказаха последната капка. Кудеяр взе пари назаем от един познат и отиде да търси помощ в консултингова фирма. А там някакъв оплешивял мениджър с къдрава брадичка, която му придаваше професорски вид, покани Кудеяр да седне и сложи нещата по местата им.

— Няма да се оплаквате от рушветите и разходите. В нашата страна това е неизбежно като снега и дъжда. То е като климата, който не сме в състояние да регулираме. Срещу омразата към онези, които се опитват да правят нещо и да печелят пари с главата си, също е безсмислено да се говори. Освен че тази омраза е вродено качество и природна даденост на неудачниците, на всичкото отгоре в течение на седемдесет години комунистите им набиваха в главите, че не е красиво да си богат, когато другите вече са успели да пропият всичко. Тук е необходим маркетингов подход. А какво гласи първата заповед на маркетинга?

— Коя? — недоумяваше Юри.

— Не знаете ли? — изненада се консултантът.

— Не.

— Че тогава как сте успели да завъртите ателие и магазин? — още повече се изненада специалистът по човешките ресурси. — Добре де, както и да е. Първата заповед на маркетинга гласи, че не бива да правите онова, което се харесва на вас, а онова, което е лесно да се продаде, за което има търсене и от което има потребност на пазара. При това е желателно то да бъде предплатено, преди още да сте го произвел. В идеалния си вариант това означава, че трябва да предлагате такива услуги, заради каквито хората сами ви търсят, сами ви определят цената и предварително ви плащат. Е, няма да е зле, ако не претендират към качеството на онова, което по-късно ще изработите по тяхна поръчка. А когато пък не го изработите, да не си искат парите. Къде е възможно това?

— В консултинга ли? — досети се Кудеяр, който вече бе платил на специалиста за лекцията му.

— Точно така — не се впусна да отрича мениджърът, — но за целта е необходимо специално образование, каквото вие нямате. По тази причина стоматологията, гинекологията и акушерството също не са подходящи за вас. Тогава какво остава?

Професорът направи пауза, а Кудеяр въздъхна като студент на изпит и си призна:

— Ами… не зная.

— Държавата. В нашата страна това е една корпорация, която, без значение какво прави, винаги заграбва пари. А тя прави каквото си иска. Федералната служба за безопасност, прокуратурата и медицината отпадат като перспектива за вас, защото за тях също се изисква специално образование. При данъчните е много скъпо да се уредиш. И какво остава? Престъпниците и милицията. Престъпниците вършат ли ви работа?

— Престъпниците ли? — изненада се Кудеяр. — Ама нали говорехте за държавата?

— Господи! — учуди се консултантът на неговата тъпота. — У нас престъпниците отдавна са точно такава част от държавата, каквато е и застраховането. Нима не сте забелязали, че корупцията се превърна в норма? Престъпността има своите плюсове и минуси. В нейния свят не съществува защита на личността, а охраната на труда практически липсва, затова текучеството на кадри е много голямо, тъй като е последствие от високата смъртност. Но за сметка на това там не се изисква диплома, създават се неразрушими приятелски отношения и здрава дисциплина. В гангстерските среди се образува завършен цикъл на производство — дошъл, видял, заграбил. Плюс бърза кариера, което е много примамливо за младежта, понеже там позициите са честни и директни, защото бандитът не се кълне в конституцията и не лъже, че мисли за народа. Той направо си казва, че е дошъл да граби. Освен това младежта винаги бърза и няма търпение, а в престъпния свят веднага може да пробие нагоре. Мисля, че вие сте преживели доста неща, а и сте на средна възраст. Но как ви се струва предложението за престъпния свят, паднахте ли си по него, извинете за израза?

— Ама аз… Макар че… — След неприятните му контакти с престъпния свят Юри имаше по-скоро негативно мнение, затова се поколеба малко, но все пак каза: — Общо взето, не си паднах.

— Значи всичко е наред. И какво остана сега? Вие сте бивш офицер, нали така? Значи — милицията! По същество там ситуацията е аналогична, но за щастие трябва да отбележим, че е легална! Там хората сами ще дойдат при вас, сами ще си платят и няма да правят рекламации. Но вие ще се изкушите хем да се уредите в милицията, хем да запазите бизнеса си. Не ви съветвам да постъпвате така. Завистниците ще ви изядат. Тук нещата са като на война: или ти — тях, или те — теб. В смисъл на заграбване… Това означава, че се налага да продадете всичко и да се пречистите като същински младенец. Сиреч, да станете гола вода. А после, щом се приспособите към обстановката, ще заслужите доверието на различни хора и те сами ще започнат да ви привличат в своя бизнес. Разбрахте ли за какво говоря?

— Да, благодаря — надигна се Кудеяр от стола, неразбрал дали са му помогнали или са го изпързаляли.

— Почакайте малко. В живота не е достатъчно да знаете само какво трябва да направите, необходимо е да сте наясно и как да го направите. Нека караме подред. Първо ще се уредите при ченгетата и чак след това ще продадете имуществото си. Второ, в момента рублата има завишена стойност. Колко е сега? Шест хиляди за долар ли беше? А трябва да е деветнайсет-двайсет хиляди. Значи скоро ще освободят курса. А най-добрият капитал е ликвидният капитал. А най-ликвидното нещо в момента са доларите. Но не когато са в банка, а когато са в буркан. Разбрахте ли за какво говоря?

Юра го послуша, и то — неведнъж. Послуша го и когато се уреди на работа при ченгетата, и когато продаде предприятията си, вече забравил за набезите, защото никой не смееше да нападне ченге, което е в състояние да сподели разни неща с началника си. И когато плати да го преместят в пътната милиция, и когато прибираше дребни банкноти от населението за това, че не се заяжда за незначителни нарушения. И неведнъж по-късно той от все сърце благодареше наум на специалиста по консултинг.

А когато рублата се срина и цените на стоките, суровините и електроенергията скочиха до небесата, а на оборудването и имотите се сринаха под земята, Юра направо беше готов да направи курбан на този „професор“. Колко блестящо сложи нещата по местата им, колко добре му ги описа! Същински пророк!

Ала предсказателят с къдравата брада не му спомена нищо само за едно. Или може би му го спомена, но някак бегло, между другото, и Юра не му придаде необходимото значение. Избирайки съдбата си, той все още не знаеше нищо за огледалото.

Преди, докато се бръснеше, Юра виждаше в него изтормозен, измъчен, но почтен човек. А сега бе принуден да се гледа сит, спокоен, но гадняр. И въпреки че над него имаше още по-големи гадняри, за чистата душа на Кудеяр беше болезнено да е гадняр. Но така бе само в началото, после постепенно свикна. Защото преди не го обичаха, а сега започнаха да го уважават, сиреч, да се страхуват от него.

И в този момент, докато дебнеше зила, за който го предупредиха обвързаните с ченгетата мутри, той очакваше да получи съответната оценка на своя социален статус в паричен еквивалент. Системата беше отработена много преди него. Щеше да спре камиона и да провери документите и товара му. И ако в него се намираше онова, което те търсеха, зилът щеше да изчезне, да се изпари заедно с шофьора му и собственичката на товара…