Александър Белов
Живот след смъртта (36)

35.

Русолявият Коля се появи в офиса на Шмит и обвини Михай Лупу за организирането на нападението. Дмитрий не беше на себе си от негодувание.

— Какво? — крещеше с цяло гърло той. — Някакъв си нелегален молдовец ще ми поставя условия, ще ми взривява колите и ще ми избива хората? И след всичко това ще иска да го взема на работа? Не, нищо не разбирам. Или просто ми липсва информация.

Той посегна към слушалката на телефона и, ругаейки, набра един номер…

 

 

Обаждането на Шмит завари Веденски да прави разбор на работата с отдела си. Той прекъсна за малко заседанието, пусна сътрудниците си в почивка и съсредоточено изслуша разказа на своя довереник. Дмитрий описа положението със строежа, а след това помоли да му дадат оперативна информация за Лупу и хората му. Полковникът обеща да го направи възможно най-скоро.

— Познаваш ли телевизионният журналист Невзглядов? — попита Веденски.

Шмит напрегна паметта си.

— Не беше ли онзи, който засне гибелта на Саша Белов и семейството му?

— Същият. Но сега, както вече ни е известно, семейството на Белов се намери, а самият той или е мъртъв, или се крие някъде. За сметка на това обаче Невзглядов умря.

— Насилствена смърт? — предположи Шмит.

Веденски му разказа обстоятелствата около гибелта на журналиста. Трупът бил открит в гората край Москва. Бил обезобразен до неузнаваемост, а наоколо нямало и следа от извършителите. Засега информацията за убийството се пазела в тайна, за да не се вдигне шум, тъй като Невзглядов все пак бил доста известен журналист. След като свърши разказа си, Веденски шеговито се поинтересува дали това не е работа на Шмит. Естествено, Дмитрий отхвърли подобно подозрение, но му се стори, че Веденски не му повярва особено.

 

 

В същото време подобна сцена се разиграваше и в кабинета на Виктор Петрович Зорин. Пред него стоеше изпънатият като струна Андрей Литвиненко. Лицето му бе зачервено, сякаш го бяха шамаросвали. Всъщност, упреците на шефа му спокойно можеха да се определят като морални плесници, шамари и крошета.

Зорин беше възмутен и не се опитваше да го крие.

— Как можа ти, професионалистът, да изпуснеш този кретен? Как можа да проспиш момента, когато се е сдушил с онази отрепка Глигана? Защо го отмъкнаха под носа ти?

Литвиненко разбираше, че шефът му е трижди прав за всичко. Нещо повече, самият той се кореше далеч по-сурово. Но не се канеше да си посипва главата с пепел. Сега се бе съсредоточил над проблема къде да намери Глигана и да му отнеме интересуващата ги информация…

 

 

В същото време Глигана, който бе станал виновник за скандала, се щураше из града и разпитваше всичките си информатори. Обещаваше да заплати солидна сума на всеки, който му даде сигурни данни за Белов. Но засега никой не претендираше да получи тези пари.

Касетата, която Глигана отмъкна от журналиста, потвърждаваше, че Белов не е мъртъв. Но въпреки че той и хората му доста се постараха да измъкнат от Невзглядов някакви сведения за местонахождението на Белов в момента, не успяха да научат нищо. Журналистът издъхна, но не продума, мръсникът му с мръсник. Може ли наистина да не е знаел нищо?

Най-сетне в една от най-долнопробните кръчми, където дори отчаяните наркомани не влизаха без боязън, един от познатите му съобщи, че някакъв тиквеник на име Бакена е питал за Глигана. И уж имал информация за Белов.

Глигана сбърчи ниското си чело.

— Кой е този Бакена? Не познавам такъв.

— Казва, че идвал от името на Лупу — обясни труженикът.

— Кой е пък този залупения? — направи каламбур Глигана. — Да не е онзи Лупу, който е тартор на бунището? Добре, покажи ми къде виси тоя твой Бакена.

Глигана отиде в ъгъла до масата, която му показа труженикът. Изглеждаше блед и отпуснат тип. Пушеше самоделна цигара, която, ако се съдеше по миризмата, бе натъпкана с хашиш. И от време на време отмяташе от челото си дълъг кичур рядка коса.

Глигана се приближи, отмести с крак съседния стол, седна с лице към облегалката и сложи късите си дебели лапи върху нея.

— Ти ли си Бакена?

Бледният вдигна към него безцветните си воднисти очи. А след като установи, че пред него стои Глигана, полюбопитства равнодушно:

— Това момче ли търсиш? — и подаде на Глигана сгънатата на четири листовка с надпис „Престъпници напират към властта“, на която Саша Белов се целеше с пистолет в електората…