Александър Белов
Последен изстрел (28)

28.

Тръгнаха си привечер, и то едва след като лекарят ги изгони от болничната стая. Саша предложи на Олга да я откара вкъщи и тя, естествено, се съгласи. Надяваше се, че по пътя ще успеят да си поговорят. Но той не бързаше да подхваща темата за своите предизборни проблеми. Беше осъзнал грешката си. Саша се канеше да използва заснемането на клипа като повод за помирение, но трябваше да постъпи по точно обратния начин. Първо трябваше да възстанови мира в семейството, да върне вкъщи жена си и сина си, едва тогава и всичко останало щеше да си дойде на мястото — и душевното спокойствие, и победата на изборите, и тези нещастни снимки…

— Нали не бързаш? — попита той. — Искаш ли да се отбием някъде?

— Добре… — съгласи се Оля.

Тя си помисли, че Саша все пак се е решил да проведе разговора, който така и не успя да се състои миналата събота. „Време е… Интересно, каква ли е тази негова работа за сто милиона!“ — разсъждаваше тя.

Ролс-ройсът свърна от шосето и скоро спря пред едно извънградско ресторантче. Олга слезе от колата и с наслада вдъхна свежия априлски въздух. Въпреки хладното време пролетта вече се усещаше, а ароматите на събуждащата се природа завъртаха главата и повдигаха настроението.

Един млад и стегнат сервитьор излезе да посрещне гостите.

— Добър вечер — любезно се усмихна той. — Добре дошли. Къде искате да се настаните — в залата или на верандата?

— Студено ли ти е? — попита жена си Саша.

— Не.

— Тогава дали да не седнем на…

— Да, на верандата — съгласи се охотно Оля.

Настаниха се на маса за двама и сервитьорът веднага им поднесе менюто:

— Менюто, моля… Какво желаете за аперитив?

— Имате ли червено вино? — попита Белов. — Реколта деветдесет и пета?

— Да, разбира се, харесвате ли „Шато Мормон“?

— Да — кимна Саша и погледна към жена си. — А ти какво искаш?

— Сок — усмихна се Оля.

— Какъв сок предпочитате? — обърна се към нея сервитьорът.

Опияняващият пролетен въздух си направи шега с Оля. Тя се подсмихна и без капка ирония отвърна:

— Брезов.

„Какво й става? Капризничи ли? А може би ме предизвиква?“ — помисли си Белов.

— Направете брезов сок — кимна на сервитьора.

— Това ще е трудно — смутено се усмихна той.

— Направи го — повтори Саша. — И донеси малко плодове и мезета, ти знаеш какво.

Сервитьорът кимна и изчезна. Оля с любопитство се оглеждаше наоколо, тъй като за пръв път идваше на това място. А в това време Саша наблюдаваше жена си. Тя изглеждаше направо възхитително — очите й блестяха, на устните й пробягваше вълнуваща усмивка, дори косите й като че ли бяха станали по-гъсти и по-пухкави.

— Тук не е лошо — отбеляза Олга. — Често ли се отбиваш на това място?

— Тук обичаха да идват Фил и Тома — уклончиво отвърна Саша.

— Мъчно ми е за Тома — въздъхна тя. — Чудя се как издържа всичко това?

— А колко още има да издържи! — съгласи се съпругът й. — Не се знае кога Фил ще се възстанови напълно.

— Няма значение, сега е по-лесно. Все пак той вече е в съзнание, разбира какво става.

— Вино? — надвеси се с бутилка в ръцете над нея сервитьорът.

— Не, благодаря — отвърна Олга и кимна към мъжа си: — А ти за какво искаше да си поговорим?

— А, няма значение! — махна с ръка той. В този момент не желаеше да обсъжда предизборните си проблеми. Но след кратка пауза все пак й обясни: — Казано с две думи, май ще се издъня като кандидат. Просто едни компетентни хора ме светнаха, че за бъдещия депутат е важно да се е влюбил от пръв поглед в някоя своя съученичка, да я е ухажвал красиво, да й е направил срамежливо предложение за женитба, тя да му е родила не повече от две деца и той цял живот да е помагал на съпругата си да бели картофи. Така че аз вече съм се издънил отвсякъде.

— Че защо да си се издънил? — с известно кокетство се усмихна Оля. — Хайде, ухажвай ме! Искаш ли да потанцуваме?

Белов сви рамене.

— Просто ей така… навън ли?

— Научи се да ухажваш красиво, Саша — каза жена му. — Това ще ти свърши работа, всички жени ще бъдат твои!

— На мен, Оля, всички не ми трябват…

Той стана, вдървено кимна и подаде ръка на жена си. Олга също стана, но не веднага. Музикантите, които свиреха някаква протяжна джазова композиция, веднага се ориентираха и подхванаха нещо лирично. Саша прегърна жена си и тя покорно и щастливо се притисна до него. Пръстите им се сплетоха. От цяла вечност не бяха заставали толкова близо един до друг.

— Кажи, де, какво искаше? — попита Оля.

Саша въздъхна, сви виновно рамене и обясни:

— Ами, онези мои имиджмейкъри с дървените глави смятат, че ще е много готино, ако покажа цялото си семейство по телевизията. Абе, нещо от сорта, че при мен всичко е като при другите хора и че имам семейство, дете… Посъветвах се с Ваня и той май няма нищо против…

— Значи си се посъветвал с Ваня?… — скептично се усмихна жена му.

— А защо не? На него му хареса…

— Така ли? Ами, тогава, хайде да се покажем… — неочаквано се съгласи Оля. — Какъв е проблемът? Нали всичко това е наужким.

„Какво ти «наужким», по дяволите!“ — помисли си Белов. Той изведнъж се изплаши, че Оля може да си помисли, че тази романтична вечер в ресторанта с танците, които той по принцип изобщо не можеше да понася, и с брезовия сок е организирана само заради това тя да участва в снимките. Той сведе очи и изведнъж разбра какво точно трябва да направи, за да възстанови предишните им отношения. Просто трябваше да се върне! Да се върне и да започне всичко отначало!

Закова се на място и радостно погледна жена си:

— Знаеш ли какво, Оля… Хайде да си вървим, имам изненада за теб. Хайде да вървим, искаш ли?

— Къде? — усмихна се тя.

Саша, който се бе запалил по новата си идея, вече я водеше за ръката към изхода.

— Да вървим, да вървим, Оля, ще видиш…

— Извинявайте, ами сокът? — извика подире им смутеният сервитьор.

— Запиши ми го в сметката! — подвикна му Белов, без да се обръща.

Саша и Оля хукнаха към колата, хванати за ръце.