Метаданни
Данни
- Серия
- Бригадата (4)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Последний выстрел, 2003 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Ива Николова, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,1 (× 9гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Александър Белов. Предан враг
Руска, първо издание
Редактор: Лилия Анастасова
Художествено оформление на корица: Димитър Стоянов — Димо
ИК „Ера“ 2004 г.
Издание:
Автор: Александър Белов
Заглавие: Предан враг
Преводач: Ива Николова
Година на превод: 2004
Език, от който е преведено: руски
Издание: първо
Издател: ИК „Ера“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2004
Тип: роман
Националност: руска
Печатница: Експреспринт ООД
Редактор: Лилия Анастасова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7672
История
- —Добавяне
23.
Белов разговаряше в предизборния си щаб с двама специалисти по предизборните технологии, които трябваше да се заемат с неговата кампания. Пчелата ги беше изнамерил отнякъде. Той му се обади и започна да увещава Саша, че въпросните мъже са най-добрите. Белов и без това беше решил да привлече в отбора си такива специалисти, затова помоли приятеля си да ги докара при него колкото се може по-скоро.
След по-малко от час Пчелата нахлу в кабинета му. Той страшно много бързаше, затова веднага го засипа с поток от информация:
— С две думи, Саня, тези двамата са най-добрите! Професори са, мамка му! Абе, какви ти професори, същински вълшебници! Впрочем, казват се Гудвини! Страшно много хора са извлачили по изборите! И в Думата са ги вкарали, и в тези… мулти… ципалитети… Пу, мамка му, направо можеш да си прекършиш езика! Ама ти ме разбра, нали? С една дума, хората си знаят работата, сам ще се убедиш, те са там — в приемната при Люда…
— Пчьолкин, чакай малко, какво си се разбързал? — усмихна се Белов.
— Абе, хората ме чакат в банката, а пък аз тука се занимавам с твоите имидж… — отново се запъна Пчелата, но все пак довърши думата почти на срички: — Имидж-мей-къри!
— И защо се казват Гудвини? Да не би да са братя?
— Откъде да знам, Саня! Виж какво, аз хуквам, може ли?!
— Добре, де, върви! — махна с ръка Белов. — Кажи на Гудвини да влязат.
Пчелата изскочи от кабинета, а след него на вратата се появиха двама мъже на около трийсетина години. Те ужасно много си приличаха. И двамата не бяха много високи, имаха къдрави коси и пухкави кръгли лица и носеха малки кръгли очилца. Спокойно можеха да минат за братя. Единственото, по което се различаваха, беше цветът на косите им. Единият беше с черна като смола коса, а другият — с рижава.
— Гуревич — представи се първият.
— Двинкер — кимна другият.
„Ето защо са Гудвини…“ — досети се Саша. Той стана да посрещне гостите си и им стисна ръцете:
— Александър Николаевич Белов, моля…
Саша се върна на мястото си зад бюрото, а Гудвини седнаха срещу него. Извади предизборния си плакат и го разгърна пред специалистите.
— Е, какво ще кажете?
Този плакат му харесваше, а девизът към него — „Ще науча властта да отговаря за делата си“, беше измислил сам.
Рижият Гудвин присви очи, разгледа плаката и закима:
— Ако правилно ви разбирам, вие се каните да изградите предизборната си кампания върху образа на волевия и мъжествен човек, който трябва да бъде възприет като лидер. Посланието е вярно, но е прекалено — как да се изразя по-точно — агресивно. Съгласен ли сте с мен, Александър Николаевич?
— Трудно ми е да кажа — избегна отговора Белов. — За мен тази работа е нова и затова съм поканил вас.
Другият имиджмейкър замислено придърпа плаката към себе си. Саша премести съсредоточения си поглед към него.
— От моя гледна точка, Александър Николаевич — започна черният Гудвин, — ние трябва да се разграничим от образа на човека, който живее в света на големите пари и на всичко, свързано с тях. Обикновено електоратът слабо се интересува от деловите качества на кандидата.
— Разбирате ли, у нас, в Русия, електоратът гласува със сърцето си… — с плаха усмивка продължи мисълта на партньора си рижият Гудвин. — За нас е важно да открием във вас онези качества, които ще позволят на избирателите да видят във вас човека.
— Тъ-ъ-ъй… — повдигна учудено вежди Белов. — Значи, излиза, че човекът в мен тепърва трябва да се търси, така ли?
Черният Гудвин хвърли поглед на Рижия, който очевидно бе направил гаф.
— Боя се, че не ме разбрахте правилно… — отбеляза той, притискайки към гърдите си пухкавите си ръчички. — Разбирате ли, аз имах предвид това, че вашият имидж…
— Всичко е наред — прекъсна го с усмивка Саша. — Хайде, предложете нещо, къде да потърсим човека?
— Безусловно — в семейството. Жената, децата… — подхвана рижият Гудвин.
— Родителите, приятелите… — допълни Черният.
— Биографията, службата в армията…
— Благородните човешки постъпки…
— Заниманията, житейските интереси, хобито…
— Контактите с творческите среди…
— Помощите за децата, за сираците, за инвалидите…
— Грижата за спортистите…
— Стоп, стоп, стоп! — Саша се засмя, вдигна ръце и с шеговито отчаяние завъртя глава: — Където и да бръкнеш, има само компромати!
Имиджмейкърите озадачено се спогледаха.
— Тогава нека да започнем от семейството — предпазливо предложи рижият Гудвин. — Все пак семейството е по-важно от всичко останало.
— Да, семейството е по-важно от всичко останало… — замислено се съгласи Саша.