Александър Белов
Последен изстрел (34)

34.

Пчелата и Космос се заседяха в празния тих предизборен щаб на Белов. Под масата вече имаше една празна бутилка, а на масата се мъдреха две наченати. Пчелата наливаше питиетата: на себе си — коняк, а на приятеля си — уиски.

В това време Космос говореше по телефона:

— Не, вдругиден са изборите, тъй че дай да се срещнем утре в „Балчуга“, защото трябва да обсъдим някои неща… Е, бъди жив и здрав…

Пчелата вдигна чашата си:

— За Саня! Отстреля ги като зайци! Чак аз се заслушах, мамка му…

— Бива си го, няма спор! — кимна Космос. — Само дето не е ясно как ще свърши всичко това. И дали хората ще го разберат?

— Стига, бе, ще го разберат, естествено — махна с ръка Пчелата, който беше пийнал доста.

Те изпразниха по още една чаша и Космос поклати глава:

— Ох, не зная…

Някой чукна веднъж по вратата и в кабинета нахлу възбуденият и радостен очилатко Антон. Той смъкна от рамото си една обемиста чанта и започна да я разтоварва. На масата се появи едно минивидео, една намотка червен кабел и една касета БЕТАКАМ с разкривен ръкописен надпис „Кръстникът“.

— Видяхте ли какво стана, а? Ама, че смях! — нареждаше той с леко заекване. — А пък вашите конкуренти са пълни лавандули!

— Браво, Антон — усмихна му се уморено Космос. — ФАПСИ плаче за теб.

— А за теб — Бутирският затвор! — отряза го, без да се замисля Антон.

Пчелата вдигна тежкия си поглед към засмяното момче и мрачно процеди:

— Мери си приказките!

Антон разбра, че е изтърсил някаква глупост, и от притеснение добави още една:

— Пичове, казах го в добрия смисъл на думата…

Космос прихна. Навъсеният Пчела също не можа да сдържи усмивката си.

— Както и да е, Антон, не си го слагай на сърцето! — потупа го по рамото Космос. — Седни и изпий по едно с нас. По принцип за успеха не бива да се пие, тъй че си пийни просто така, без тост…

Те вдигнаха чашите си, чукнаха се и ги пресушиха.