Александър Белов
Последен изстрел (23)

23.

Белов разговаряше в предизборния си щаб с двама специалисти по предизборните технологии, които трябваше да се заемат с неговата кампания. Пчелата ги беше изнамерил отнякъде. Той му се обади и започна да увещава Саша, че въпросните мъже са най-добрите. Белов и без това беше решил да привлече в отбора си такива специалисти, затова помоли приятеля си да ги докара при него колкото се може по-скоро.

След по-малко от час Пчелата нахлу в кабинета му. Той страшно много бързаше, затова веднага го засипа с поток от информация:

— С две думи, Саня, тези двамата са най-добрите! Професори са, мамка му! Абе, какви ти професори, същински вълшебници! Впрочем, казват се Гудвини! Страшно много хора са извлачили по изборите! И в Думата са ги вкарали, и в тези… мулти… ципалитети… Пу, мамка му, направо можеш да си прекършиш езика! Ама ти ме разбра, нали? С една дума, хората си знаят работата, сам ще се убедиш, те са там — в приемната при Люда…

— Пчьолкин, чакай малко, какво си се разбързал? — усмихна се Белов.

— Абе, хората ме чакат в банката, а пък аз тука се занимавам с твоите имидж… — отново се запъна Пчелата, но все пак довърши думата почти на срички: — Имидж-мей-къри!

— И защо се казват Гудвини? Да не би да са братя?

— Откъде да знам, Саня! Виж какво, аз хуквам, може ли?!

— Добре, де, върви! — махна с ръка Белов. — Кажи на Гудвини да влязат.

Пчелата изскочи от кабинета, а след него на вратата се появиха двама мъже на около трийсетина години. Те ужасно много си приличаха. И двамата не бяха много високи, имаха къдрави коси и пухкави кръгли лица и носеха малки кръгли очилца. Спокойно можеха да минат за братя. Единственото, по което се различаваха, беше цветът на косите им. Единият беше с черна като смола коса, а другият — с рижава.

— Гуревич — представи се първият.

— Двинкер — кимна другият.

„Ето защо са Гудвини…“ — досети се Саша. Той стана да посрещне гостите си и им стисна ръцете:

— Александър Николаевич Белов, моля…

Саша се върна на мястото си зад бюрото, а Гудвини седнаха срещу него. Извади предизборния си плакат и го разгърна пред специалистите.

— Е, какво ще кажете?

Този плакат му харесваше, а девизът към него — „Ще науча властта да отговаря за делата си“, беше измислил сам.

Рижият Гудвин присви очи, разгледа плаката и закима:

— Ако правилно ви разбирам, вие се каните да изградите предизборната си кампания върху образа на волевия и мъжествен човек, който трябва да бъде възприет като лидер. Посланието е вярно, но е прекалено — как да се изразя по-точно — агресивно. Съгласен ли сте с мен, Александър Николаевич?

— Трудно ми е да кажа — избегна отговора Белов. — За мен тази работа е нова и затова съм поканил вас.

Другият имиджмейкър замислено придърпа плаката към себе си. Саша премести съсредоточения си поглед към него.

— От моя гледна точка, Александър Николаевич — започна черният Гудвин, — ние трябва да се разграничим от образа на човека, който живее в света на големите пари и на всичко, свързано с тях. Обикновено електоратът слабо се интересува от деловите качества на кандидата.

— Разбирате ли, у нас, в Русия, електоратът гласува със сърцето си… — с плаха усмивка продължи мисълта на партньора си рижият Гудвин. — За нас е важно да открием във вас онези качества, които ще позволят на избирателите да видят във вас човека.

— Тъ-ъ-ъй… — повдигна учудено вежди Белов. — Значи, излиза, че човекът в мен тепърва трябва да се търси, така ли?

Черният Гудвин хвърли поглед на Рижия, който очевидно бе направил гаф.

— Боя се, че не ме разбрахте правилно… — отбеляза той, притискайки към гърдите си пухкавите си ръчички. — Разбирате ли, аз имах предвид това, че вашият имидж…

— Всичко е наред — прекъсна го с усмивка Саша. — Хайде, предложете нещо, къде да потърсим човека?

— Безусловно — в семейството. Жената, децата… — подхвана рижият Гудвин.

— Родителите, приятелите… — допълни Черният.

— Биографията, службата в армията…

— Благородните човешки постъпки…

— Заниманията, житейските интереси, хобито…

— Контактите с творческите среди…

— Помощите за децата, за сираците, за инвалидите…

— Грижата за спортистите…

— Стоп, стоп, стоп! — Саша се засмя, вдигна ръце и с шеговито отчаяние завъртя глава: — Където и да бръкнеш, има само компромати!

Имиджмейкърите озадачено се спогледаха.

— Тогава нека да започнем от семейството — предпазливо предложи рижият Гудвин. — Все пак семейството е по-важно от всичко останало.

— Да, семейството е по-важно от всичко останало… — замислено се съгласи Саша.