Александър Белов
Последен изстрел (18)

18.

Белов се готвеше да отпразнува новодомството си. За да си направи предизборен щаб, Саша нае офис в едно високо модерно стъклено здание в центъра на Москва. Разбира се, можеше да се настани във всяка от сградите на фонда (недвижимите им имоти в Москва, слава Богу, не бяха малко), но след като реши да вземе участие в изборите, прецени, че е необходимо веднага и максимално да се дистанцира от Бригадата.

Всички — от Виктор Петрович Зорин до последната мутра от охраната, бяха убедени, че всичко това е само един предизборен ход. Фактът, че Саша вече беше прехвърлил целия бизнес, засега беше известен само на Космос и Пчелата, но дори и те не знаеха най-важното, това, че Белов наистина бе взел решение да промени живота си.

Естествено, той не беше чак толкова наивен и глупав, за да бъде сигурен в победата си. Борбата срещу Каверин с неговата „героична“ биография нямаше да е шега работа и Белов осъзнаваше, че е напълно възможно резултатът от нея да не е в негова полза. Но сложността на задачата, пред която се бе изправил, само подтикваше Саша към мобилизация и той вече се чувстваше обзет от хазарта на съревнованието.

С нетърпение очакваше началото на схватката със своя стар враг и причината за това не беше само в личността на основния му опонент. Той ясно бе осъзнал, че Бригадата няма бъдеще и че рано или късно щяха да ги притиснат до стената, което означаваше, че бе дошло времето да се търсят нови възможности и нови пътища за реализация. И дори ако му бе съдено да загуби от Каверин, той щеше да натрупа опит и при повторното си явяване на избори да успее.

Колкото повече Белов мислеше за кариерата на политик, толкова по-ясно осъзнаваше, че това е тъкмо онова нещо, от което се нуждаеше. Не заради личните си амбиции, не с цел още повече да напълни и без това натъпканата си гуша и не заради гаранциите за собствената си безопасност. За него това преди всичко беше шанс поне малко да промени живота си.

Да, светът бе уреден несправедливо, мислеше си Белов, и в политиката също бе пълно с мошеници и тарикати. Но ако всички се криеха по дупките си и само си тъпчеха бузите като хамстери, животът никога нямаше да стане по-добър. И наоколо щеше да има все повече несправедливост, бардаци, безчинства и жестокости, а пък в този свят щеше да живее и синът му!

Понякога дори самият той осъзнаваше, че тези мисли са твърде наивни, но дълбоко в душата си Саша вярваше, че той наистина е в състояние да повлияе на заобикалящия го свят. Ето защо по цели нощи се ровеше из книгите, преглеждаше камари вестници и с часове не излизаше от Интернет. Вярваше в собствените си сили и се подготвяше за предстоящата битка.

В новия офис кипеше работа. Няколко работници подреждаха мебелите, други мъкнеха кутии с нова офис техника, трети я разопаковаха и инсталираха.

Космос поиска възможно най-пълна и старателна проверка на помещенията за подслушващи устройства и доведе специалист по тази част — някакъв хилав риж очилатко на име Антон, който по нещо приличаше на известния малък актьор от филма „Ерлаш“.

Младежът веднага се захвана за работа, сложи слушалки на ушите си, включи ги в някаква странна машинария и се зае да я прокарва по плоскостите на декоративната ламперия по стените в бъдещия кабинет на Белов. Космос и Макс следяха с уважение действията му.

Белов и Пчелата си намериха закътано местенце. Преместиха се в съседната стая и се заровиха в книжата, обсъждайки тихичко нещо. Пчелата стискаше между краката си отворен кашон от ксерокс, пълен догоре с банкноти.

Рижият Антон прекъсна работата си за малко и с делови и загрижен вид се обърна към Космос и Макс.

— И тъй, господа, запомнете всичко, което трябва да правите — каза с леко заекване. — Сега аз ще проверя всичко тук за бръмбари. А вие трябва да преглеждате всяка вещ, която влиза в сградата — тефтери, химикалки, дрънкулки, запалки…

Коса веднага пъхна в ръцете му запалката си. Антон я повъртя, отвори капачето й, надникна във вентила за газта, запали и я върна на собственика й.

— Наред е — важно кимна и обясни препоръките си. — Просто във всяка дреболия може да има предавател. Батериите му стигат за половин година, а той лови в радиус от двеста метра.

— Макс, ако трябва нещо, помогни му — разпореди се Космос и се отправи към изхода.

— Да, Космос, относно телефона… — подвикна след него рижият. — Ще ти изпратя хора, които ще сложат защита на всички апарати в офиса.

Той му кимна и отиде в съседната стая, където, седнали край голямата маса за преговори, Пчелата и Белия очакваха края на проверката в кабинета.

— Пълна програма, пичове — не се сдържа и се похвали той. — Видяхте ли? Всичко е проверено с електроника.

Посочи с глава към очилатия Антон, който бе успял да се покатери на една стълба и с най-сериозен вид изследваше стените с някакъв детектор, който приличаше на капак от тенджера.

— Косе, гледал ли си филма за Джеймс Бонд? — скептично се ухили Пчелата. — Там на някакъв му бяха монтирали лазер в окото.

— Какво общо има тук лазерът?! — възмути се Космос. — Антон е учил електроника в института при баща си, а после е работил не къде да е, а във Федералната агенция за правителствени връзки и информация, разбра ли? Той дава деветдесет и пет процента защита от подслушване — това не ти е тинтири-минтири!

— За такива пари можеше да даде и сто процента — отбеляза Пчелата.

— Сто и Господ Бог не може да ти даде. — Космос се стовари на дивана до Белия и вдигна краката си на масичката.

— А! — недоволно се смръщи Пчелата, разлиствайки някакви книжа. — Това са лиготии…

Саша и Космос бързо се спогледаха. Космос сви презрително устни.

— Както и да е, няма лошо да се провери преди изборите — с помирителен тон каза Саша и цитира: — „Скрий онова, което говориш ти, научи онова, което говорят другите, и ще станеш истински Властелин.“ Николо Макиавели…

— Виж какво, уважаеми Николо — откъсна се от документите Пчелата и поклати неодобрително глава. — Ако мислиш да разговаряш по този начин с избирателите, ще се издъниш като стой, та гледай. Трябва да говориш по-просто и тогава хората ще те харесат.

— Че какво по-просто от това, мама му стара? — изсумтя Саша.

На вратата на стаята за преговори се появи загриженият Макс и без да каже нито дума, се приближи до Белов.

— Саша, нас такова… подслушват ни — едва чуто прошепна на Белов. — Антон намери някакъв нит ей там на стената…

Всички моментално скочиха на крака и един след друг влязоха на пръсти в кабинета. Застаналият на стълбата Антон се обърна към момчетата, сложи пръст на устните си и показа нагоре. Там под свалената плоскост на декоративната ламперия в горния ъгъл на стената проблясваше бръмбарът на подслушващото устройство. Саша погледна с насмешка Пчелата, който стоеше крайно озадачен. В отговор той само вдигна ръце и пъхна в пазвата на Антон, който бе слязъл долу, пачка зелени банкноти.

Белов веднага се покатери на освободената стълба. Внимателно огледа устройството и изведнъж намигна на приятелите си с момчешко лукавство.

— Абе, знаете ли какво си мисля, защо ли не взема да пратя по дяволите тези избори?! — каза право срещу бръмбара.

— Какви ги дрънкаш, Саша, да не си откачил?! — веднага влезе в тона му Пчелата.

— Ами, да, наистина? — продължаваше Белов. — Нали знаете кой побеждава на изборите? По-силният! А в случая кой е по-силен? Во-ло-дя…

Приятелите му прихнаха, а той побутна леко с нокът лъщящата издутина на бръмбара и ехидно се усмихна:

— Володенка! Престани да правиш бели, чуваш ли?