Метаданни
Данни
- Серия
- Бригадата (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Преданный враг, 2003 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Ива Николова, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,2 (× 11гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Александър Белов. Предан враг
Руска, първо издание
Редактор: Лилия Анастасова
Художествено оформление на корица: Димитър Стоянов — Димо
ИК „Ера“ 2004 г.
Издание:
Автор: Александър Белов
Заглавие: Предан враг
Преводач: Ива Николова
Година на превод: 2004
Език, от който е преведено: руски
Издание: първо
Издател: ИК „Ера“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2004
Тип: роман
Националност: руска
Печатница: Експреспринт ООД
Редактор: Лилия Анастасова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7672
История
- —Добавяне
23.
След успешно проведената „инвентаризация“ Каверин отиде на баня. Той обичаше да стои в сауната и смяташе, че руската баня е най-доброто средство за премахване на стреса. Точно сега много му се искаше да се отпусне, защото страшно се беше изнервил преди ревизията. Много добре знаеше какво е отношението на Белов към проекта „Здравей, оръжие!“ и затова не без основание се опасяваше от някакви непредвидени номера от негова страна.
Но за щастие всичко мина гладко, ако не се броеше инцидентът с Космос, който се беше надрусал. Впрочем, Каверин реши, че това също не е чак толкова лошо, тъй като по този начин чеченците за пореден път можаха да се убедят каква пасмина работи при Белов.
След като влезе на няколко пъти в сауната, Володя се загърна с един чаршаф и тържествено се излегна в креслото. Блажено присвил очи, той наблюдаваше как неговият помощник се налива с бира и се тъпче със скариди.
— Не, ама все пак аз не можах да разбера за какъв дявол и ние трябва да се влачим там? — започна отново да мърмори Петрович, след като се налочи с бира. На него никак не му се ходеше в Чечения, където вече се водеха военни действия.
— Налага се да отидем, тъй като аз отговарям с главата си за кавказката част от маршрута — търпеливо му обясняваше Каверин. — И не пред кого да е, а пред „планинските князе“, разбра ли?
— Князете… — проточи с уважение Петрович. — Помня, че в училище ни разказваха за тях, когато учехме за феодализма, харесаха ми.
— А ти какво си мислеше! Те са големи хора — подсмихна се Володя. — Техните прадеди са били наполовина хора, наполовина вълци и преди хиляда години са слезли от Ичкерийската гора…
— Така ли било…
— Да, Петрович… А ние трябва да работим с тях… Ако веднъж прекараме стоката нормално, можеш да ги смяташ за наши приятели. Това, първо. Ще минем по маршрута и ще затворим цялата схема на транзитния пренос само за себе си. Край, повече няма да имаме нужда от Белия. Това, второ. Нали е така! Така е! — Каверин по-скоро разсъждаваше на глас, отколкото говореше на приятеля си. — Казано накратко, Белия ще е аут, а каналът — наш! Е, какво ще кажеш за този план?
Петрович замислено се почеса по врата.
— Да, ама това… е опасно…
— Е, драги мой! Който се страхува от вълци, да не ходи в гората! — изсмя се подигравателно Каверин. След това решително стана и изкомандва: — Знаеш ли какво, я да идем в някое казино. Нещо ми се ще да си погъделичкам нервите преди заминаването…
— Ей на това му се вика добра идея! — ухили се Петрович.