Жечка Горчева
Вградената невеста (30)

Провадия

Реджеб бей имаше двама сина — Ахмед и Мехмед.

Растяха момците здрави и силни, снажни и красиви. Двегодишната разлика във възрастта им не личеше. Приличаха си като еднояйчни близнаци. Хората затова и ги бъркаха често един с друг. Буйни черни къдрици се виеха над високите им чела, дяволити искрици проблясваха в големите им тъмни очи. Всички в селището се радваха на голямата им хубост. Пък и почтителни младежи бяха сторваха път и правеха темане на по-старите хора.

Беят мислеше хареми да им прави, но те се влюбиха в една-единствена мома — Биляна. Във всичко си отстъпваха, но за девойката и двамата здраво държаха. Баща им се видя в чудо… Ех, да можеше някак да я разделят…

А Биляна беше най-личната мома в селището. Дори в цялата Варненска околност нямаше по-красива от нея. Имаше златисторуси дълги коси, очи сини като метличини, бяло като сняг, лице, алени устни като зрели ягоди и тънки, сякаш с молив изписани, вежди. А снагата й — стройна и висока, се кършеше като ела в буйните празнични хора. Беше и голяма певица. Запееше ли по нивята, дори птиците, омаяни се спираха да я послушат. Гледаха я двамата бейски синове, дивяха се на голямата й хубост и от сърце я желаеха.

Дълго мислиха бащата и синовете как да постъпят и накрая решиха. Реджеб бей намери изкусни майстори — зидари и набързо издигна две хубави къщи за синовете си, разположени на двата баира. Слънцето се оглеждаше учудено в големите им прозорци. По-трудно беше да поискат Биляна от родителите й и да кажат, че дъщеря им ще живее една седмица при единия брат и една — при другия.

— Божичко! — изпищя майката на момичето — да я подхвърлят така, сякаш е някаква топка за игра?! Не, не съм съгласна!

Но какво ли можеха да направят бедните родители на момата? Нали властта и богатството бяха в ръцете на бея? Колкото и да плачеха и се вайкаха, момичето стана ханъма. Облякоха я с най-скъпи одежди и… наистина я запремятаха като топка.

Живееше Биляна една седмица при Ахмед и тъкмо посвикваше с него, от другия баир се провикваше Мехмед:

— Проводѝ я!

После отиваше една седмица при Мехмед и тъкмо поопознаваше характера му, от насрещния баир се обаждаше Ахмед:

— Проводѝ я.

Хората започнаха да свикват с мисълта за този начин на живот, за тая чудновата братска подялба. Те толкова често чуваха израза „проводѝ я“, че започнаха да наричат селището си „Провадия“. Така се нарича и сега — град Провадия.