Жечка Горчева
Вградената невеста (28)

Момата с тепсията

Хасан бей Оглу пренесъл големия си харем в селището Хисар, за да бъде по-близо до топлите минерални извори. Мъчели го болки в застаряващите вече кости, та искал всеки ден топли бани да прави.

В харема на бея имало млади жени и девойки от всички краища на голямата турска империя. И всички те били от хубави, по-хубави. В голямата одая до прозореца седяла девойка и тъжно гледала навън. Не я радвал нито хубавият слънчев ден, нито красивите дървета край сградата, нито бистрата вода, бликаща от фонтана. Тя не чувала шушукането и смеха на другите ханъмки. Вслушвала се само в песента на славея, кацнал на дървото до прозореца. От хубавите й черни очи капели постоянно сълзи, като че ли в тях имало някакъв извор.

— Хайде, българска девойко, ставай, че беят те вика — стреснал я гласът на една стара ханъма. — Пък пречупи най-после този инат, нали знаеш, че няма що да сториш!

Красивата българка се изправила бавно и тръгнала по тесните коридори, където дебели евнуси й правели почтително път. Като влязла при бея, се стъписала — одаята била пълна с мъже, навярно негови приятели. Похотливите погледи я обгърнали отвсякъде като мръсни пипала. Разнесли се гръмки възгласи:

— Машалла, машалла!

Момата не свела очи пред тези мръсни погледи, а гордо вдигнала глава. Хасан бей просъскал през зъби:

— Непокорните винаги се наказват със смърт, но ти ми падна на сърце и аз ти дадох още един шанс. Днес е последният ден от срока, който ти определих. Е, ще склониш ли най-сетне глава?

Девойката дори не трепнала.

— О, как ви мразя! — бил краткият й отговор.

— Бързо я съблечете! Нека гола да разнася баклавата! — изкрещял беят, треперейки от ярост.

Българката не позволила да я докоснат — сама се съблякла. Дългите й черни като смола коси покрили изваяното й сякаш от мрамор тяло. С тежката медна тепсия тя пристъпила в шумната одая. Всичко се сливало пред очите й — пръстите на турците, опитващи се да погалят нежната й кожа, жадните им погледи… Гледала само към Хасан бей. Когато похотливата му ръка се протегнала към нея, тя стоварила с все сили тежката тепсия върху главата му… После бавно отпуснала ръката си с кървавата тава.

В шумната одая се възцарила пълна тишина. Гостите на бея сякаш се вкаменили от изненада и ужас. Дори не усетили падащите върху тях парченца от изкусно направената баклава. За миг секнала и песента на славея вън, за да се извиси после още по-възторжена, като възхвала за храбростта на българската девойка.

Когато рано на другата сутрин я качили на кладата, хубавите й очи кротко се усмихвали. Скоро огънят я обхванал цялата. Тогава от очите й капнали две едри сълзи и станало чудо — от пламъците изпърхала гургулица и полетяла волна в простора. Тя, както и девойката, искала да бъде свободна…

И днес в централния парк на град Хисар има шадраван с изваяна статуя на девойка, която държи над главата си тежка тепсия.