Жечка Горчева
Вградената невеста (25)

Планината Дур-даа

Турският султан веднъж издал такава заповед: „От днес нататък в неговата държава всички хора да говорят само на турски език!“ На този, който не изпълни тази заповед, щели да му отрежат езика. Нямало що да сторят бедните християни, започнали да учат този език. Мало и голямо проговорило на турски. Било задължително да се говори на този език не само из града, но и в къщите, та дори и в църквата.

Когато научил това, султанът много се зарадвал, но веднага му дошла наум друга мисъл — да вземе, та да потурчи всички християни. Един ден той извикал духовния водач на християните и му казал, че смята да потурчи всички. Най-напред, разбира се, трябвало самият той да се потурчи и да даде пример на другите. Щом чул това, патриархът много се натъжил и уплашил. Бил много набожен човек и дума не давал вярата си да смени. Тогава султанът му рекъл:

— Чуй ме добре, патриарх ефенди, аз думата си на две не правя! Или ще се потурчиш с целия си народ, или всички до един под сабята ще минете! Само едно, единствено нещо може да ви спаси. Пише го във вашето Свето писание: „Ако имате вяра колкото едно синапено зърно, да речете на планината: Премести се! — и тя ще тръгне да ходи“. И така, три дни срок ти давам да събереш хората си и да накарате планината край града ни да тръгне. Хе, там до оня кръст да стигне и няма да ви потурча. Ама ако не проходи — или ще се потурчите, или ще ви избия до крак, тъй да знаеш!

Патриархът се вкаменил от ужас — как ще накарат планината да ходи?! Станал, поклонил се на султана и с натежали крака си тръгнал.

Вечерта събрал всички мъдреци и големци, за да им съобщи грозната вест. Казал им набързо какво е решил сега султанът, след като всички научили турския език. Старците се видели в чудо: мислили, мислили, умът им не стигал що да сторят. Най-после водачът им казал да си отидат по домовете и да се молят на Бога три дни и три нощи. Трябвало да се надяват, че Господ ще чуе молитвите им.

Старейшините изпратили хабер по всички места, където живеели християни, да се молят Богу три дни и три нощи, като пазят пълен пост.

Научили тази ужасна вест, християните се събрали в своите църкви и започнали да се молят горещо на Бога да премести планината и да ги избави от потурчването. И в престолния град християните отишли в своята църква. Молили се цял ден, без да ядат и да пият. Така изминал първият ден. Молили се непрестанно, но молитвите им отивали напразно. Оставал само един ден. Всички тръпнели в ужас при мисълта, че трябва да се потурчат или да умрат.

Изведнъж, както се молел усърдно патриархът, му се явил Божи ангел и му рекъл:

— Планината може да проходи само ако повикате едноокия обущар — кърпач. Той трябва да се помоли заедно с вас, когато отидете при планината.

След като видял това видение, патриархът се зарадвал. В него оживяла надеждата, че Бог може да чуе молбата им да не се потурчат. Веднага изпратил хора да потърсят обущаря и го доведат.

Този кърпач — обущар бил свят човек. Имал само едно око, защото си извадил другото, когато лоша жена се опитала да го изкуши да съгреши. Отишла при него да й направи чехли. Обущарят знаел, че тя е много грешна жена, но не й отказал услугата. Само сипал пред вратата си пепел и я накарал там да стъпи, за да й вземе мярка, без да види краката й боси. Но жената била много лукава и решила да го вкара в грях на всяка цена — не приела да стъпи в пепелта. Тогава обущарят й казал да си върви, защото отказва да направи чехлите й. Тя обаче се направила, че не чува какво й казва и се събула боса. После набързо тикнала пред очите му единия си бял и красив крак. Без да иска бедният обущар съзрял този изящен крак с дясното си око и в сърцето му се появило изкушение. Тогава извикал със силен глас:

— Ах ти, лоша жено, искаш да ме изкушиш, но знай, че няма да можеш! По-добре да остана с едно око и да отида в рая, отколкото с две очи — в ада!

Като казал това, кърпачът грабнал шилото и избол дясното си око. Когато жената видяла, че човекът си избол окото само защото е зърнал босия й крак, се ужасила и побягнала през глава. Казват, че оттогава се покаяла и заживяла честен и праведен живот.

Ето как обущарят — кърпач станал едноок и свят човек. Християните се възхищавали от постъпката му и го почитали като светец.

Хората, изпратени от патриарха, търсили този човек къде ли не. Накрая го намерили в една полутъмна изба нещо да майстори. Навярно правел обувки за някой беден човек. Като чул за какво го викат, си помислил, че си правят майтап с него. Но ще, не ще, трябвало да тръгне с тях.

Завели едноокия обущар в църквата на престолния град, където били събрани всички християни. Духовният им водач му се поклонил като на големец. Кърпачът се засрамил от това и също направил дълбок поклон. Тогава му разказали какво иска от тях турският султан. Ако не накарат планината да проходи, насила ще ги потурчат или всички под сабя ще минат.

Привършвал вече третият ден от султанската заповед. След като дълго се молили в църквата, всички излезли навън с кръстове, серафими и знамена и започнали в един глас да викат: „Господи, помилуй! Молим те, Боже, помогни ни в тази беда за слава на името Ти!“

Султанът също излязъл с войската си, за да се погаври с християните, преди да ги потурчи или посече. Не вярвал, че планината може да се помръдне от мястото си. Не знаел той думите на Христос: „Което за людете е невъзможно, за Бога е възможно“.

Когато хората стигнали до планината, патриархът помолил обущаря да й каже да тръгне към града. Кърпачът се видял в чудо и започнал да ги увещава, че той не е никакъв светия и че нищо не може да направи. Но хората не отстъпвали — продължавали упорито да го молят. Накрая той склонил и казал на планината: „Ходи!“

И станало чудо. Огромната планина изведнъж се отделила от земята и тръгнала да се движи. Хората тръгнали към града — и планината след тях.

Като видял това чудо невиждано, султанът се ужасил и започнал да моли патриарха да спре планината, защото тя скоро щяла да влезе в града и да затисне всички и всичко. Тогава обущарят казал на турски език на планината: „Дур, дааа!“

И планината се заковала на място, близо до града. Християните останали живи и здрави и непотурчени, благодарение на молбата, отправена към Бога от светия едноок обущар.

От тогава и до ден-днешен наричат тази планина „Дур-даа“.