Жечка Горчева
Вградената невеста (12)

Крилатият майстор

Султан Сюлейман решил да вдигне голяма и красива джамия — такава, каквато нямало другаде по света. Затърсил усилено майстор, но не какъв да е, а майстор над майсторите. Не било лесно да се издири такъв, но той успял накрая да го намери. Поставил му тежкото условие да няма друга такава джамия по света.

Майстор Манол приел трудната задача и затърсил подходящи зидари за целта. Когато ги намерил, започнали градежа. Султанът му отпускал от хазната колкото злато поискал и изпълнявал и най-дребните му желания само и само джамията да стане най-красивата в света.

И наистина майстор Манол показал голям майсторлък. Направил джамия за чудо и приказ — с много прозорци, в които се оглеждало слънцето, с четири високи минарета, които изглеждали като забити в самото небе. Гледал я султан Сюлейман, радвал й се и накрая попитал майстора:

— А бе, майстор Маноле, сега ако взема да те накарам да ми построиш още по-хубава от тази джамия, дали ще можеш, а?

— Ще мога, господарю, как да не мога, само че ще ми трябват още повече пари за нея.

Като чул тези думи, султанът много се натъжил и казал:

— А бе, майсторе над майсторите, като си можел да направиш по-хубава от тази джамия, защо не я направи? Дали пари достатъчно не ти дадох, дали всичките ти желания не изпълнявах? Ха, кажи сега да те чуя!

Нещастният майстор се озовал в задънена улица. Той просто искал само да се изтъкне с майсторлъка си и без да знае, се заплел като пиле в кълчища. Просто не знаел какво да отвърне на султана. Съвсем се разтреперил, като разбрал, че господарят е пратил да извикат палачите му. Искал да го погуби, защото го е измамил. Едва тогава Манол разбрал, че султанът искал само да го изпита, а не че е имал намерение друга джамия да прави, и че не искал да го остави жив да не би другаде да направи такава хубава джамия.

Разбрал майсторът, че ще се мре и се чудел как да позабави това, та да измисли нещо за спасението си. Тогава помолил султана да го остави жив още няколко дни — уж че имал нещо по минаретата да довърши, за да бъде джамията съвсем без кусури.

Сложил го султанът под строга стража и го оставил жив още няколко дена, за да доизкусури джамията.

Вземал майстор Манол каквото му било необходимо и се качил на най-високото минаре. Стражите стоели отдолу и го дебнели да не би да слезе и избяга. А той, горе на минарето, си майсторял две крила. Така се качвал три дни и уж все довършвал нещо по минарето. На четвъртия ден привързал крилата под мишниците си, помолил се горещо на Бога и литнал от минарето.

Стражите и всички долу на земята останали като втрещени. Такова чудо не били виждали. Размахвал майстор Манол направените си криле подобно на голяма птица и летял към полето. Скоро се изгубил от погледите на всички. Най-ядосан бил султанът, защото се страхувал, че майсторът ще отиде другаде и ще направи като неговата джамия, а може би и по-хубава.

Нищо обаче не се чуло за крилатия майстор. Дали е паднал някъде и се е пребил, или е заминал за далечни земи, да гради нови джамии — от хубави, по-хубави?