Жечка Горчева
Вградената невеста (9)

Сийкина ливада

Тежко било положението на българите в село Карайсен от Свищовския санджак. Турците събирали големи данъци и убивали с повод и без повод нещастните селяни. Никой не смеел да им дири сметка, защото пак той щял да излезе виновен.

Дядо Ради имал трима синове и две дъщери, всичките хубави и работни, та радвали отруденото му сърце. Синовете му работели на полето и помагали при гледането на овцете. Дъщерите му Сийка и Тодорка помагали на майка си в къщната работа и приготвяли вече чеизите си.

По-голямата сестра — Сийка, била деветнадесетгодишна, много красива и буйна като момче девойка. Яздела умело кон и ходела сама до местността „Балканското ливаде“ на няколко километра от селото. Мало и голямо я заглеждали и й се радвали, като я виждали гордо изпънала снага върху коня. Хората от селото често мислели за нея какъв ли момък ще си избере, като е такава хубавица и голяма мъжкарана. Тя още не бе позволила никому цветето й, забодено над ухото, да вземе, нито пък водата й от белите менци да напие.

Една привечер двете сестри отишли за вода на чешмата над селото. Там, както винаги, било пълно с хора като на панаир. Бакъреното сияние на залязващото слънце странно оцветявало лицата им. Чувал се звън на хлопатари на прибиращите се от паша животни. Била чудна лятна вечер. Девойките пълнели от чучурите на чешмата белите си менци и красивите си стомни, а момците ги наблюдавали с желанието да си изберат хубава изгора. А по-старите хора гледали, както се казва, малко сеир. Че какво ли друго развлечение може да има в едно поробено село?

Сред момите на чешмата се откроявали със своята хубост двете сестри Тодорка и Сийка. Тодорка била току-що оформила се девойка с тънка снага като млада фиданка. Била с бяло лице и големи черни очи, които гледали плахо и срамежливо. Движела се плътно до сестра си и сякаш гледала да се скрие някак си в нейната сянка. Противно на нея Сийка стъпвала напето, гордо изправила хубавата си глава. Лицето й греело като слънце, но в очите й блестели палави искрици. Колкото по-плаха била Тодорка, толкова по-смела и дръзка била сестра й Сийка.

Изведнъж се чул силен тропот от копита и докато хората се осъзнаят, турците ги разбутали грубо, приближили се до двете сестри и бързо ги метнали на конете си. Никой от многото селяни там не могъл дори да гъкне. Тодорка стояла на коня изумена и вдървена като мумия, докато сестра й Сийка крещяла, удряла с юмруци турчина, опитвала се да го захапе по ръцете и да се отскубне от него, но напразно… Той бил много як и тя не могла да се освободи и скочи от коня. Скоро ги завели в конака на Чифте кафене в Свищов.

Буйна и непокорна, Сийка три пъти правила опит да избяга от турския конак. И трите пъти я залавяли и връщали отново там. Тогава турчинът страшно се ядосал и й казал:

— Девойко непокорна, търпението ми вече свърши. Или ще приемеш турската вяра, или ще умреш!

— Ще умра, но мюсюлманка няма да стана! Тъй да знаеш! — отвърнала смелата мома.

Дожаляло му на турчина да затрие такава хубост и решил да я остави жива. Но Сийка не понасяла пленничеството в конака и ето, че пак решила да бяга. Успяла някак да се измъкне от стражите и хукнала с все сили към тяхното село. Но турчинът я настигнал в местността „Балканското ливаде“, където по-рано тя често ходела с коня си, и жестоко я прегазил. После минал още няколко пъти през нея, докато копитата на коня му я направили на пихтия. Ужасено, слънцето на небето побързало да се скрие зад облак черен, за да не гледа тази тъй грозна гледка. Нищо не било останало от голямата хубост на Сийка. Погубен бил младият й живот. Птиците замлъкнали по дърветата наоколо. Цялата природа тъгувала за хубавото българско момиче.

Но и това не му стигнало на коравосърдечния турчин. Взема̀л той няколко заптиета и отишъл в Сийкиното село Карайсен. Отишли първо в кошарата на баща й и изклали всичките му 70 вакли овце. Полудял от мъка, дядо Ради грабнал един кол и ударил турчина с думите: „Това е за дъщеря ми Сийка и невинните ми овчици.“ Тогава турчинът го застрелял.

После заптиетата отишли в дома му и взели всичко, което им харесало. Накрая убили и майката, която горчиво ридаела за дъщерята и мъжа си. Търсили навсякъде и братята на Сийка, но не ги открили. Те били на лозето и така избегнали смъртта. След това се крили в чужди къщи и колиби около три седмици и накрая отишли в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. По-късно никой от тях не се върнал в селото. Така се изгубили следите на цяло едно българско семейство. Такава била тогава съдбата на много други семейства.

А хората от селото започнали да наричат местността Балканското ливаде „Сийкина ливада“ в чест на момата, дала живота си, но не предала вярата и свободата си.