Жечка Горчева
Вградената невеста (27)

Гергьовска скала

Преди много, много години Свети Георги, подгонен от върли душмани, се изкачил на върха на една скала, която се намирала на около пет километра от село Бачево в местността „Шумато“. Тази скала била някак си прикрита от любопитните погледи на преминаващите през Рила планина всякакви завоеватели и пътешественици. Била обградена от хубави борови гори и най-различни храсталаци.

Измъчени от всякакви насилия и убийства, от завоеватели и разбойници, заедно със Свети Георги тук дошли и много хора от околността — да намерят някакъв отдушник на голямата си мъка и да изградят оброчище. Искали на всяка цена да запазят вярата си и да създадат ново селище, скрито от вражески очи. Скоро започнали да палят свои огнища, да си изграждат жилища, да отглеждат животни. Така се създало едно ново селище, което хората нарекли Галян — тихо и заветно място.

Покрусена от тежкия живот, в новоизграденото селище дошла и мома Ангелина. Тя била бяла и червена, хубава като звезда Зорница. Сред момите била най-лична и напета. Както умело водела в празнични дни хорото, така умело участвала наред с мъжете в битките, които понякога се налагало да водят жителите на новото селище Галян.

Свети Георги бил силен и смел, юнак над юнаците. Славата му се носела наблизо и далеч и вече душманите не смеели да преминат край скалата, където живеел. През девет села в десето се чуло как успял да убие триглавата ламя, която изпояждала животните и изпивала водата от изворите.

Юнакът бил и много трудолюбив земеделец. Успял да увеличи реколтата и животните си. Натрупал голям имот. В околността започнали да пеят песни за него. В тях се разказвало не само за великанската му сила, но и за голямото му трудолюбие. Бил и хубавец — среден на ръст, с очи сини като небето, силен и здрав като скалата, на която се заселил. Кога повеждал хорото, мало и голямо му се радвало.

Скалата, станала в онези тежки времена убежище на Свети Георги и хората му, носи и до днес неговото име „Гергьовска скала“. Тя е свидетелка на упорит труд и люти боеве и е здрава като душите и вярата на хората, живели някога там. Говори се, че те правели големи курбани за здраве и берекет, извивали кръшни хора на три ката.

На Гергьовден хората от този край ходят на тази скала. Тя е станала нещо като тяхно чистилище. На върха й има някакъв отвор, през който хората се провират. Говори се, че праведните успяват да минат през него, а грешните — не, скалата не ги пуска.

И сега хората от всички националности в нашата страна тачат Свети Георги и смятат, че той брани земята, хляба, добитъка и труда на земеделците. Хората посещават Гергьовската скала, за да се зареждат с вяра и сили за бъдните дни.