Жечка Горчева
Вградената невеста (23)

Каракольовото имане

Преди много, много години в Делиорманския край (Лудогорието) върлувала разбойническата дружина на Кара Кольо от село Топчии. Десетината бандити нападали всеки, който замръкне по пътищата и носи в себе си нещо що-годе скъпо. Не гледали турчин ли е, българин ли, познат или непознат. Към никого не проявявали милост. Ограбеното криели в една голяма пещера. Тъй като наоколо имало много пещери, никой освен десетината разбойници не знаел в коя е голямото имане, ограбено от беззащитните хорица.

Но ето, че веднъж турската потеря попаднала по следите на дружината и успяла да я обгради. Седем дни траяла лютата битка. Всички разбойници били убити. Само главатарят им Кара Кольо успял да се измъкне, макар и с много рани по тялото. Със сетни сили се добрал до дома си. Казал на невръстните си още синове Петър и Йордан къде се намира пещерата с несметните богатства и издъхнал.

Минали години и Каракольовите синове пораснали. Станали хубави, стройни момци. Хората се радвали на хубостта и трудолюбието им, момите се заглеждали по тях. Било се позабравило вече какъв е бил баща им. Но ето, че изведнъж решили да не аргатуват на турци и български чорбаджии и поели по пътя на баща си. Ето, че пак пропищял Делиорманският край. По жестокост те надминали баща си. Никой не смеел да замръкне по пътищата. Хората говорели, че тях куршум не ги лови, сабя не ги сече.

Родната им майка неведнъж ги проклела, сестра им си изплакала очите от срам и мъка и не смеела да се покаже пред хората.

За няколко години братята увеличили неколкократно имането на баща си, скрито в една пещера край селото, чиито тайни входове само те си знаели.

По едно време по-големият брат Петър се влюбил в най-личната мома на селото — Румяна. Тя била тънка и стройна като млада фиданка, а и много добра къщовница. Момците на извора се надпреварвали водата й да напият, китката й, забодена зад ухото, да вземат. През една тъмна нощ двамата братя я отвлекли от дома й и я завели в тайната пещера, където било скрито огромното имане. Нещастната девойка не разбрала откъде са влезли, само усетила, че са слезли три стъпала надолу. Била с черна превръзка на очите. Разбойниците запалили свещ в студената пещера, махнали й превръзката, оставили й малко храна и изчезнали в нощта.

Навън се случило нещо ужасно. По-малкият Йордан също харесвал Румяна и двамата братя се скарали жестоко. После се сбили и по-малкият успял да убие брат си Петър. Зарадван, че Румяна и огромното богатство ще останат само за него, той се впуснал стремглаво в нови битки, за нови плячки. Алчността му нямала край. Скоро обаче той си получил заслуженото възмездие — бил убит.

Чакала Румяна да се върнат двамата братя — разбойници, чакала да я насилят и убият и плачела горчиво. Намерила големия камък на изхода, но силите й не стигали да го помръдне. А и той стоял там много години и едва ли някой би могъл да го отмести. По едно време се досетила, че навярно пещерата имала друг таен изход, през който се промъквали братята.

Като се лутала насам-натам из голямата пещера, тя попаднала на несметните богатства, събирани отначало от дружината на бащата Кара Кольо и после от синовете му. Какво ли нямало там — златни и сребърни монети, обеци, пръстени, огърлици… Злочестото момиче изобщо не им се зарадвало. То искало само да се измъкне от там и после да доведе своите бедни съселяни да си вземат от тях колкото искат.

Свещите отдавна се били свършили и девойката стояла в пълна тъмнина. Храната й също привършвала, силите я напускали. Не можела вече дори да плаче. Бродела като призрак из пещерата, която й приличала на голям гроб. Тъкмо когато била вече съвсем отчаяна и слаба, случайно открила тайния изход. Измъкнала се от своя затвор и със сетни сили стигнала до дома си. Като влязла при отчаяните си родители, тя казала: „Да знаете колко пари, колко злато, много злато има там, там…“ и припаднала. Когато се свестила, изобщо не била на себе си. Не знаела нито коя е, нито къде се намира. Само безконечно повтаряла думите: „Пари, много пари, много злато и лоши разбойници“.

Мъчили се хората да узнаят от злочестата девойка къде е тази пещера с несметните богатства, но… напразно. Тя нищо не помнела. Била си загубила ума напълно, горката, от преживяните ужаси в тъмната пещера. От голямата й хубост нищо не останало — посърнали някога тъй свежите й бузи, помръкнал морният й поглед, гъстите й черни коси посивели и започнали да капят. Белите й като синци зъби пожълтели и също започнали да падат. Заприличала на старица.

Напразно водели Румяна по пещери и по чукари. Тя сочела с пръст всички и с писък бягала към селото. Наскоро се поминала и отнесла тайната за несметните богатства от пещерата в гроба си.

В Лудогорския край от поколение на поколение се предава легендата за нещастното момиче и голямото имане на Кара Кольо и хората копаят ли, копаят, но земята ревниво пази своите тайни.

Но старите иманяри от село Топчии вярват, че някой хубав ден това съкровище, опръскано с толкова много сълзи и кръв, запазило тайните на много човешки драми, ще бъде намерено и поставено в нашите музеи. Ще го гледат наши и чужди посетители, ще му се радват, но и ще виждат в него да блестят чистите сълзи на злочестото момиче от онова далечно мрачно време.