Жечка Горчева
Вградената невеста (21)

Ерменин мост

Заредиха се седем сушави години и за хората от Балкана настана страшен глад. Много балканджии започнаха да напускат родните си места и да се заселват в равнините. В една ранна пролет в дивия Делиорман пристигнаха хора от Габровско заедно със стадата си. Привлякла ги бе тук земята, която бе красива и богата. Балканджиите си направиха кирпичени къщички, нарекоха малкото си селище „Хаджийца“ и заживяха с мъката на робските години.

Седемте сушави години доведоха до голяма икономическа криза турската империя. Из селата на Делиормана плъзна войска да събира храна и добитък. Това беше придружено от насилия и грабежи, от които най-много страдаше бедното българско население. Наред с войската по селата се появиха и разбойнически банди, които ограбваха всичко, каквото им попаднеше. Опустяваха пътища и села. Дори търговците не смееха да минат през тях, защото никой не можеше да им гарантира нито за стоката, нито за живота.

Беше есен. Хората от малкото селце Хаджийца вече бяха прибрали зимнината. В една ранна утрин селяните се събудиха от гърмежи и писъци, които отекваха в близката гора. Огнени езици и кълба от дим се издигаха високо над нея. Нападателите бяха черкези от село Топалкьой (сега Кривица). Селяните от Хърсово чуваха и виждаха всичко, но не смееха да се притекат на помощ на своите съседи от Хаджийца. Всеки гледаше да укрие храната и покъщнината си и да изкара добитъка и женската челяд в гората.

А черкезите ходеха от къща на къща в малкото селце, грабеха и убиваха. Изгориха и разрушиха го цялото. Девойките и младите невести завързаха за седлата на натоварените с плячка коне и по залез-слънце потеглиха по пътя за село Топалкьой. Викове за помощ огласяха цялата околност.

Измежду завързаните робини се открояваше една със своята хубост. Тя беше мома Ермена — най-личната в село Хаджийца. Славата й на голяма хубавица се носеше в близкото село Хърсово и в другите околни села. Лицето й беше овално, с бяла като мляко кожа. Черните й като маслини очи гледаха дръзко, дяволито. Снагата й беше тънка, гъвкава, разцъфнала като дива шипка. Не един ерген от близките села въздишаше по Ермена. Затуй сега я беше грабнал сам главатарят на черкезката банда. И как само беше пременена! Навярно е мислила така да бяга в гората. Синя джанфезена рокля, елече от ален атлаз, пъстра престилка. А на шията й се люлееха тежки нанизи от едри алтъни. Нейният похитител я беше сложил напреко на коня си.

Когато керванът от хора и добитък слезе в долината и прекосяваше Съзлъшкото дере, от гъсталака край пътя изгърмя пушка. Главатарят се строполи от коня си, който, подплашен от изстрела, хукна с превързаната Ермена на седлото. Няколко черкези изгърмяха след него. Конят се препъна и падна. Въжето, с което беше превързана девойката, се скъса и тя скочи на крака. Хукна да бяга в гората, но няколко души се спуснаха след нея. Единият гръмна и я улучи в главата. Ермена се олюля и падна мъртва, близо до моста на рекичката. Когато стигнаха до нея, един от черкезите измъкна ятагана си и отсече хубавата й глава. Друг се наведе и взе окървавените алтъни. Няколко души вдигнаха трупа на своя главатар и го понесоха по пътя. Други подкараха изплашения добитък и натоварените коне с плячка и бавно потеглиха отново по прашния горски път.

Вечерният здрач отдавна се беше спуснал над гористата долина, когато двама мъже дойдоха да приберат трупа на момичето. Единият беше Георги — избраникът на Ермена. Той беше стрелял по нейния похитител, като искаше да я спаси, но… Миналата година беше „хванал гората“ с неколцина другари, за да мъстят на турци и българи — изедници. За нападението на Хаджийца научиха късно и затова не можаха да помогнат на съселяните си. Само Георги успя да настигне кервана с навързаните момичета и млади жени. Беше се прикрил добре в гъсталака край Съзлъшкото дере и вярваше, че ще успее да измъкне Ермена.

Хайдутинът дълго стоя над трупа на своята любима, положил отрязаната глава до него. Тъжната луна огряваше мъртвешки бледото й лице. Доскоро алените устни бяха посинели и вече нищо не му казваха. Извитите й като гайтани вежди не се повдигаха дяволито. На Георги му се струваше, че сърцето му ще се пръсне от мъка. Той се укоряваше за това, че не взе Ермена със себе си в гората. Другарят му като разбра, че скоро ще се сипне зората, започна да го подканя да побърза. Все едно, Ермена нямаше да се съживи…

На другия ден, когато хърсовчани минаваха по този път, видяха близо до моста пресен гроб и поставен на него голям дялан камък. После научиха, че това е гробът на хубавата Ермена от село Хаджийца. По-късно нарекоха моста на Съзлъшката река „Ерменин мост“ в памет на нещастната мома Ермена. А мястото на разрушеното селище и днес носи името „Хаджийца“.