Жечка Горчева
Вградената невеста (11)

Крали Марко

Разказват, че Крали Марко се родил в град Прилеп.

Като поотраснал малко, баща му го пратил заедно с другите момчета от махалата да пасе кравите. Сред всички хлапетии обаче Марко бил най-слабичкият, най-дребничкият и затова всеки го биел за щяло и не щяло и все него пращали да завръща добичетата.

Веднъж, когато кравите пак се били разбягали насам-натам, Марковите другарчета го пратили отново да ги търси, като предварително го набили хубавичко. Плачейки силно, Марко тръгнал да ги дири из полето. Скоро навлязъл в една голяма нива, засята с пшеница. Насред нивата видял шарена люлка, а в нея — малко детенце. То плачело силно, защото слънцето му печало право в лицето. Било точно по пладне.

Марко бил милостив по природа и затова му дожаляло за детето. Отишъл до едно дърво, откършил един клон и се върнал при люлката да направи сянка на детето. Както си седял и държал клона над люлката, забелязал, че е дошла една много хубава жена. Марко се загледал в нея направо със зяпнали уста. Не бил виждал дотогава толкова хубава жена. Висока, стройна, с дълги до кръста руси коси, които блестели като злато под слънчевите лъчи. А лицето й било бяло, бяло като сняг. Тя била майката на детето в люлката. Като видяла Марко, тя му казала:

— Хей, момче, какво правиш тук при детето ми?

— Видях тук детенцето, оставено на слънцето, та рекох да му направя сянка на лицето.

— Какво искаш в отплата, задето ми направи това добро?

— Нищо не искам. Само ми се ще да съм по-силен от другарите си, та да не ме бият всеки ден и да не ме карат все аз да завръщам кравите.

— Това е най-лесната работа. Ела си бозни малко от моето мляко!

Срам, не срам, Марко отишъл при жената и си бознал малко мляко от бялата й гръд. После жената му рекла:

— Ха сега иди и вдигни хе оня камък там с една ръка!

Марко отишъл при камъка, който бил голям почти колкото него, и си помислил, че не би го вдигнал за нищо на света дори с двете си ръце. Побутнал го само така с един пръст, за да покаже, че тази работа не е за него, когато видял, че камъкът се отместил. После го хванал с две ръце и го повдигнал. Жената пак се обадила:

— Хайде сега опитай с една ръка!

Марко опитал и наистина успял да го вдигне с една ръка за свое най-голямо учудване.

— Сега вече можеш да си ходиш! — казала бялата жена.

Прибрал се Марко при другарите си, които отдалече му крещели:

— Къде се изгуби толкова време бе, хаймана такъв? Кравите пак се разбягаха. Хайде, тичай да ги събереш!

— Този път си ги търсете вие! — отвърнал наперено Марко.

Всички момчетии наскачали ядосани, наобиколили го и се засилили пак да го бият. Марко това и чакал. С едната си ръка хванал един и го тръшнал на земята. С другата друг и пак същото. Скоро всичките момчета лежали на земята и охкали. След това бавно станали, изтръскали се от пепелта и отишли сами да търсят разбягалите се добичета.

Оттогава Марко станал много силен и никой не можел да го надвие. Наричали го „юнак над юнаците“ и по-слабите често го дирели за помощ.

Казват, че голямата си сила придобил, когато бознал от жената в нивата. Тази чудно хубава жена била самодива.

За Крали Марко и неговата нечувана сила се разказват и сега много, много легенди.