Мел Одом
Изходът (53)

Петдесет

Уорън се вкопчи в Кървавия ангел, докато той летеше след влака, свистейки през тунелите на метрото. И други Кървави ангели се присъединиха към тях. Като ято прилепи те пищяха в тунела след влака.

Мислейки трескаво, Уорън предположи, че влакът ще се насочи към железопътната гара Чаринг Крос и оттам ще премине по моста Хънгърфорд в Южен Лондон. Когато излезеше от Чаринг Крос и се устремеше по моста, влакът щеше да е уязвим.

Щяха да са нужни само няколко секунди, за да го настигнат. После, ако Кървавите ангели успееха да надвият машинистите в кабината за управление, влакът можеше да бъде спрян. Уорън беше сигурен, че тамплиерът, когото преследваше, ще се върне да помогне.

Съжали хората, които щяха да пострадат. Не искаше да ги наранява. Но ако на везните беше поставен неговият живот срещу техния — а той знаеше, че е така, — тогава те трябваше да умрат.

Никой в Лондон не го е било грижа за него. Сега, когато беше заложен на карта неговият живот, той нямаше да прояви глупостта да се обременява с тях.

Търпение — прошепна той мислено на Кървавия ангел. — Скоро ще постигнем своето.

* * *

Лея спря мотоциклета на гара Чаринг Крос. Зад нея Саймън се размърда и погледна към моста Хънгърфорд. Той свързваше гарата с другия бряг на река Темза. Сив здрач предвещаваше идването на нощта. Неспирно се сипеше сняг, който намаляваше видимостта.

Но термографското зрение на ПД-то му позволяваше да види яркооранжевата фигура, застанала по средата на моста.

— Това той ли е? — попита Саймън. Знаеше, че се намират само на минути пред влака. — Мерихим?

— Да.

— Откъде разбра за…

Лея обърна прозрачното стъкло на каската, за да го изгледа с очилата си.

— Саймън, нямаме време да си играем на въпроси и отговори. Не и ако искаш да спасиш онзи влак. Демоните, които срещна там отзад, няма да се откажат. Ако влакът спре, ще го настигнат и онези хора ще умрат. Ще дойдат и други демони. Разбираш ли?

— Да. — В Саймън кипеше негодувание. Тя разсъждаваше толкова професионално, толкова самоуверено. А той… събитията изобщо не се развиваха така, както си беше мислил. Опитът за спасение се беше превърнал в пълна каша. Беше планирал и работил усърдно, не беше спал в продължение на дни. И за какво? За да се провали в самия край? На косъм?

— Ние наблюдавахме Мерихим — каза Лея.

Саймън устоя на импулса да попита кои са тези „ние“.

— Имаше размествания в демонската йерархия, откакто пристигнаха — продължи Лея. — Мерихим е от късно пристигналите, но доколкото знаем, е подхванал някаква игра за власт сред демоните. Имахме… човек в организацията на кабалистите, когато Мерихим премина в този свят. Демонът играе своя собствена игра. Тази нощ той смята да направи твоя опит за бягство част от замисъла си.

— Как?

— Ще взриви моста, докато влакът минава, и всички ще се издавят в реката.

— Защо?

— Като част от жертвоприношението в някакъв кървав ритуал. Само това успяхме да узнаем. Не разбираме демоните толкова добре, колкото тамплиерите.

— Дори ние не разбираме всичко — призна Саймън. Загледа се в оранжевата фигура, чакаща на моста. — Как ще го взриви? С експлозиви ли?

— Не знаем. Издирихме един от кабалистите — подобен на онзи, който яздеше летящия демон там отзад…

— Нарича се Кървав ангел — рече автоматично Саймън.

— … който беше шпионирал Мерихим. — Лея поклати глава. — Те са глупави и жалки, всички до един. Деца, играещи си с непознати чудовища, които могат да ги погубят.

Саймън не беше съвсем съгласен с нейното мнение. Той смяташе, че кабалистите са прекалено умни, което беше в тяхна вреда. Толкова умни, че сами си търсеха белята. Или смъртта.

— Разпитахме пленения кабалист, под въздействието на силни медикаменти, и той ни каза всичко, което знаеше. За нещастие знанията му бяха ограничени. Така че сега е моментът да решиш дали искаш да се биеш с демоните отзад в тунела, или да измислиш някакъв начин да преодолееш Мерихим.

Саймън се замисли само за миг. И без това нямаше повече време. Влакът летеше към тях. Един кратък разговор с Вертам го потвърди.

— Ще трябва да взема мотоциклета ти, за да стигна там навреме — рече Саймън. Смъкна раницата, която използваше, за да носи допълнителни муниции и експлозиви. Бяха му останали седем гранати, окачени на един колан. Той смяташе седем за щастливо число и се надяваше, че ще стигнат. Дори да не успееше да унищожи демона, надяваше се да го разсее за достатъчно дълго време, за да мине по моста набралият скорост влак. Без влака нямаше начин да измъкнат благополучно от района всички оцелели.

Той окачи колана на рамо, като провери къде е шнурът, чрез който щеше да издърпа всички шплинтове едновременно. Така експлозиите щяха да избухнат приблизително по едно и също време.

— Какво? — Ако маската, която Лея носеше, можеше да изразява нещо, Саймън беше сигурен, че ще види върху нея шока, предизвикан от действията му. — Не можеш да отидеш там…

Саймън бързо пъхна ръце под бедрата й и я изхвърли от мотоциклета, с увеличена от бронята си сила. Докато летеше във въздуха, тя се изви като котка и се приземи на крака на близо десет метра оттам. Ръцете на Саймън вече бяха на кормилото. Ритна лоста за смяна на скоростите на първа, даде газ, като същевременно отпусна съединителя, и излетя от гарата.

— Саймън!

Без да й обръща внимание, Саймън повика Вертам.

— Къде сте?

— Почти стигнахме гара Чаринг Крос.

Саймън се носеше с рев по линията, насочвайки се към демона, стоящ на моста.

— Бъди нащрек — посъветва го Саймън. — Ако мостът избухне, преди да сте стигнали до него, бъди готов да спреш.

— Ако мостът избухне ли?

— Просто бъди готов, Вертам. И ми пожелай късмет. — Саймън се беше привел над кормилото. Гласът на Лея кънтеше в ушите му, ругаеше го какъв глупак е, после го умоляваше да се върне. Саймън не й обърна внимание.

Вместо това помисли за баща си, за всички уроци, които му беше давал, и за това, че никога няма да може да му каже колко много означават тези спомени за него сега.

Той е знаел — напомни си Саймън. — Малко неща му убягваха. Знаел е. Това го утеши донякъде. Дори и да умреше, щеше да го направи така, както го беше учил баща му.

* * *

Нещо не беше наред.

Уорън го разбра, щом видя, че влакът забавя ход. Почти бяха стигнали гара Чаринг Крос и той си помисли, че може отчасти това да е причината.

Ятото Кървави ангели продължи да се носи напред.

* * *

Страхът се надигаше в Саймън, докато той се носеше към демона. Зад Мерихим се възправяха сенки, сливащи се с падащия сняг и гъстата мъгла, която застилаше реката.

Ако демонът беше един от първородните или тъмен повелител, Саймън нямаше да е в състояние да го убие. А ако той не го убиеше, със сигурност демонът щеше да убие него.

Не се налага да го убиваш — напомни си Саймън. — Само трябва да унищожиш онова, което Мерихим смята да използва, за да взриви моста. Или да му попречиш да го направи, докато влакът успее да премине.

Саймън се окуражи донякъде от факта, че името на Мерихим му беше неизвестно. Може би демонът не беше толкова силен, колкото би могъл да е. Може би с действията, които беше предприел, Мерихим се надяваше да стане един от тях.

Ако беше така, значи все пак бе достатъчно слаб, за да бъде унищожен.

Но несъмнено е достатъчно могъщ, за да те победи.

На по-малко от седемдесет метра отпред демонът се обърна към Саймън. Набирайки кураж от факта, че демонът беше само с около половин метър по-висок от нормално човешко същество, Саймън извади шипомета от кобура, прицели се и стреля веднага щом целта попадна на мушката му.

Демонът изрева и покри лицето си с ръка, като леко се извърна. После замахна с юмрук, обвит във въртящо се огнено кълбо, което той запрати по Саймън.

* * *

Когато влакът излезе в по-широкото пространство на гара Чаринг Крос, Уорън заповяда на Кървавите ангели да увеличат скорост. Притегли силата в себе си, като изпълни и двете си ръце с пламтящи кълба от енергия.

Кървавите ангели пикираха напред, застигайки с усилие влака. Уорън се огледа за мотоциклета и рицаря, но не ги видя. Запрати енергийните кълба по локомотива.

* * *

Маневрирайки с мотоциклета, Саймън успя да избегне огненото кълбо, което демонът хвърли по него. Горещината опърли кожата му. Кълбото се пръсна на мястото, където щеше да се намира той, ако не беше сменил посоката. Настилката мигновено се превърна в локва от гъста течност и забълбука.

На двадесетина метра Саймън умишлено загуби управлението на мотоциклета, с намерението да го остави да се плъзга по релсите към демона. Осъзна, колко бързо се е движил, чак когато мотоциклетът заподскача във въздуха като риба, мятаща се на кукичката.

Невероятно, но преценката на Саймън беше точна. Въпреки че се въртеше и преобръщаше, мотоциклетът запази посоката. Разби се в гърдите на демона и експлодира, щом резервоарът се запали. Пламъците обгърнаха Мерихим, но Саймън се съмняваше, че ще му навредят.

Самият той също се плъзгаше и търкаляше по паважа, без да може да се овладее, като се надяваше бронята да се погрижи за него. Ако се опиташе да спре въртенето с ръка или крак, можеше да ги счупи въпреки защитата на костюма.

Светът около него беше главозамайващ хаос от въртящи се образи, който му причини гадене. Бронята вкара в кръвообращението му нужните вещества и гаденето премина.

После той се блъсна в перилото на моста и остана там. Помъчи се да вдиша. Осъзна, че след сблъсъка е останал без въздух.

Саймън хвърли поглед към ПД-то и видя, че влакът чак сега излиза от гара Чаринг Крос. Забеляза летящите демони, които се виеха около локомотива. Трасиращите изстрели на тамплиерите пламтяха ярко.

Мостът Хънгърфорд завибрира отново, щом влакът излезе на релсите.

Саймън се надигна на крака, извади меча от ножницата на гърба си и се втурна към демона, докато онзи отърсваше последните останки от мотоциклета от гърдите си. Едва тогава Саймън осъзна, че мърдащите сенки зад демона са материални.

Зловещи трупове стояха, гъсто струпани, по цялата широчина на моста. Мъглата се разнесе и разкри цяла армия от немъртви. Всички зомбита изглеждаха сякаш току-що са излезли от гробовете си, но Саймън се съмняваше, че някой от тях изобщо е бил погребван. Ходещите мъртъвци се заклатушкаха несигурно напред, сякаш ги движеха вибрациите от влака, разпространяващи се по моста.

Саймън връхлетя демона, стреляйки с шипомета и размахвайки меча.

* * *

Уорън гледаше как огнените кълба удрят локомотива с такава сила, че тежката машина се накланяше на една страна при всяко попадение.

Хората във вагоните крещяха от страх. Опитваха се да залегнат отново на пода.

В следващия миг влакът и Уорън се озоваха извън железопътната гара Чаринг Крос. Уорън пришпори Кървавия ангел да полети по-бързо, докато акумулираше още сила от своите резерви. Два Кървави ангела успяха да се вкопчат в локомотива, но преди да могат да направят нещо повече от няколко безплодни замахвания към мъжете вътре, стрелбата на тамплиерите ги разкъса на парчета и те се строполиха на паважа.

Точно когато се готвеше да насочи енергийните кълба, един тамплиер изстреля откос паладиеви шипове към Кървавия ангел, който Уорън яздеше. Шиповете улучиха съществото в главата.

Размахвайки вяло крайници, Кървавия ангел се понесе над парапета на моста Хънгърфорд и умря още във въздуха.

Неуправляем, демонът полетя надолу, виейки се като счупено хвърчило.

Увиснал надолу с главата и вкопчен отчаяно, Уорън видя как черната повърхност на реката се издига към него. Ударът беше силен и пред очите му причерня.

* * *

Демонът изръмжа срещу Саймън и замахна с ръка. Но внезапно се олюля назад, когато три ракети се забиха в него. Саймън почувства взривовете, докато се хвърляше срещу противника си. Продължи да стреля с шипомета, целейки се в очите на демона. Някои демони можеха да регенерират, но дори да го беше ослепил временно, той се надяваше, че ще спечели достатъчно време.

Още три ракети удариха демона, изтласквайки го няколко стъпки назад. Преди той да се опомни, Саймън го връхлетя, като сечеше с меча, отваряйки големи рани наред с тези, причинени от ракетите.

На ПД-то Саймън следеше носещия се към него влак и знаеше, че когато го достигне, ще го подмине за секунда.

Демонът улови меча при следващия удар и изви ръцете му. Саймън ритна демона в слабините и измъкна меча.

Но вместо да се превие от болка, демонът замахна с опакото на ръката си и улучи шлема на Саймън. Въпреки че замахът изглеждаше слаб, той се почувства все едно го е блъснал камион. Завъртя се и едва успя да се задържи на крака.

Никога не се беше сражавал с толкова силен противник. Ударът едва не го зашемети. Саймън надигна шипомета и стреля от упор в чудовището пред себе си, но в този момент зомбитата нападнаха. Саймън обърна пистолета срещу тях и ги покоси. Те бяха едри, със сини лица и празни очи. Саймън стреля с неохота по зомбитата, защото те някога са били хора. За разлика от демоните.

Влакът отново привлече вниманието на Мерихим. Той вдигна ръка и изписа някакви символи във въздуха. После изръмжа или даде устни команди.

В този момент влакът вече беше над реката и се носеше към тях. Саймън удвои усилията си да се добере до демона, като си проправяше път с меча сред зомбитата.

Още ракети изсвистяха покрай него, но не улучиха демона, а избухнаха върху моста.

Демонът изръмжа още веднъж и замахна силно към Саймън. Той мигновено подскочи да избегне удара, сви се и се преметна, като през цялото време стреляше с шипомета. После прибра оръжието, защото видя, че влакът се носи към тях, наближавайки все повече.

Стрелбата на тамплиерите във влака подкрепи Саймън. Демонът залитна назад, ревейки от ярост.

Саймън се приземи на крака, стисна с две ръце меча и скочи върху главите на най-близките до него зомбита. Втурна се по армията на немъртвите, която се беше събрала около Мерихим, за да го предпази. Черепи пращяха, вратове се прекършваха и рамене се трошаха под тежестта на Саймън, но той стигна до демона.

Мерихим запрати още едно огнено кълбо по него. То го улучи и забави приближаването му, тъй като подпали и няколко от близките зомбита. Саймън продължи напред, надявайки се, че бронята му ще издържи, макар дисплеят да беше изпълнен с предупреждения.

После стигна до демона и мечът засия в ръцете му. Замахна към главата на Мерихим, карайки го да отстъпи. Руните, издълбани в люспестата плът на демона, горяха с ален пламък. Мечът отвори страховити рани, които се обагриха в алено от кръвта, която се стичаше по тялото на демона.

Ревейки от ярост и болка, Мерихим сви ръцете си в юмруци и го засипа с удари в отговор. Ударите разтърсиха Саймън до мозъка на костите му и за миг той беше сигурен, че ще умре.

После видя на дисплея как един от тамплиерите във влака надига гранатомет и изстрелва цял откос в Мерихим. Гранатите отхвърлиха демона назад.

Като се възползва от разсейването му, макар самият той също да беше зашеметен, Саймън пристъпи напред и заби меча си в гърдите на демона. Действайки бързо, докато влакът го застигаше, той свали колана с гранатите от рамото си и дръпна шнура заедно с всички шплинтове. Нахлузи колана през главата на Мерихим и той увисна на шията му като смъртоносна огърлица.

— Умри, адско изчадие! — изкрещя Саймън, като стисна дръжката на меча си и ритна Мерихим в корема, за да го изтласка назад.

Демонът се препъна в една от релсите и се стовари сред множеството от зомбита. Посегна към гранатите, но те избухнаха, преди да успее да ги смъкне. Експлозиите разкъсаха горната част на тялото му на парчета, но той остана жив.

Саймън не можеше да повярва. Дори Мерихим да не беше един от първородните или тъмните повелители, демонът беше извънредно труден за убиване.

Комуникационната линия се активира с припукване в ПД-то му.

— Саймън!

Саймън видя на дисплея, че влакът вече връхлита. Няколко от тамплиерите поваляха с изстрели шепа Кървави ангели, които продължаваха гонитбата.

— Подай ми ръка! — извика Вертам.

Влакът се вряза в зомбитата, потрепервайки от сблъсъка, който разхвърля немъртви тела и парчета от тях във всички посоки.

Вертам стоеше на последния вагон, вкопчил едната си ръка в корпуса и протегнал другата, за да улови ръката на Саймън.

Саймън се обърна и протегна лявата си ръка, като си мислеше, че Вертам е луд и ще загинат и двамата. Ръцете им се уловиха за предмишниците в здрава хватка. Саймън едва осъзна това, преди инерцията на влака да го дръпне и да отлепи краката му от земята.

За един кратък миг гледката се размаза и той се блъсна в няколко зомбита, покрай които влакът беше минал на сантиметри. После Вертам го издърпа на платформата зад вагона и двамата се свлякоха на пода изтощени.

Когато Саймън се надигна с мъка на крака, зомбитата и Мерихим вече бяха останали зад тях и се смаляваха, докато влакът набираше скорост. Демонът стоеше прав — олюляващ се, но жив. Никой не ги подгони.

„Дано да се измъкнем от Лондон живи“ — помисли си Саймън. Взря се в хоризонта през снежния вихър. Лондон беше тъмен, като поразен от гангрена крайник, който трябва да бъде ампутиран. Тъмни облаци се кълбяха около Адската порта близо до „Свети Павел“. Кървави ангели бяха завзели небето и се носеха над сградите.

Докато гледаше към града, Саймън неволно си помисли, че отсега нататък едва ли някой ще се измъкне от смъртоносния капан, в който се бе превърнал Лондон.

Надяваше се това да не е вярно.