Мел Одом
Изходът (45)

Четиридесет и две

Саймън мислеше трескаво, търсейки изход. Парира меча на друг гремлин, после се претърколи зад едно атакуващо изчадие на мрака, което скочи срещу него. Сети се за тунелите, които минаваха под Лондон. Градът беше надупчен като решето от тях. Тунелите позволяваха на пешеходци да преминават под Темза. По тях минаваха и големи канали за отходни води. Освен това се използваха за транспорт на товари.

— Покажи схемата на сградата — нареди Саймън на компютъра. — С визуално наслагване. Отбележи моята позиция.

— Изпълнявам — отвърна компютърът.

Саймън застреля изчадието в тила, преди то да успее да се обърне към него. Докато демонът падаше, Саймън подпря гърба му с рамо и го отхвърли към гремлина. Двата демона паднаха сред бъркотия от ръце и крака. Саймън се приближи до тях и прониза гремлина в гърдите с меча си, преди онзи да успее да се изправи, а после го изрита в лицето толкова силно, че вратът му се пречупи.

— Обработка на схемата — каза компютърът.

Почти веднага ясен златист триизмерен чертеж се наложи върху дисплея. Една златиста точка отбелязваше позицията на Саймън.

— Има ли тунели под тази стая? — попита Саймън. Залитна назад — някакъв лъч го уцели и нащърби бронята му. Той се обърна, прикри се зад едно изчадие и следващият лъч попадна в демона, вместо в него.

— Потвърдено — отвърна компютърът.

Незабавно върху ПД-то се появи широк тунел, маркиран в сребристо.

— Какво е това? — попита Саймън.

— Частен тунел за прекарване на товари от доковете. Бил е използван от стъкларната „Холдсток“, преди да прекрати работата си.

— Проходим ли е още?

— Неизвестно.

— Отбележи го на чертежа — нареди Саймън. Посече с меча си демона, щом се обърна към него. Едната му страна беше димяща и обгоряла от лъча, изстрелян от друг демон. Ударът на меча съсече корема на демона и Саймън отскочи, докато онзи се разпадаше.

— Дерек.

— Какво? — Гласът на Дерек издаваше отчаяние.

— Под нас има тунел. — Саймън зърна демон с пистолет, вдигна шипомета и откри огън.

Паладиевите шипове отхвърлиха демона назад.

— Ако използваме насочен взрив, за да разбием пода, може да успеем да се измъкнем.

Кръв и други вещества покриваха бетонния под. Стъпването по него беше несигурно. Въпреки това тамплиерите бяха успели да си пробият път навън от хранилището, където бяха притиснати. Не разполагаха с кой знае какви прикрития — няколко носещи колони и разхвърляно оборудване с размери, вариращи между автомобил и малък сандък.

— Имам карта — каза Саймън.

— Прати ми я — отвърна Дерек.

Саймън го направи, като продължаваше да се бие за живота си. Не можеше да определи дали демоните все още влизат през комина, но наоколо имаше повече от достатъчно, за да вземат превес.

— Хигинс — извика Дерек.

— Да — отвърна мъжът.

— Трябва ми насочен взрив. Сложи заряда там, където е отбелязано на картата.

Въпреки че беше зает да стреля с шипомета, Саймън отбеляза избраното от Дерек място. То се намираше зад сегашната им позиция, на половината разстояние от хранилището, откъдето се бяха изтеглили.

— Когато влезем в тунела — каза Саймън, — се отправяме на юг. Към реката. Там трябва да има врата.

— Ако не са я зазидали — отвърна Мърсър. — Ако не са построили върху нея нов док. Ако не е затисната от някой кораб.

— Тъй или иначе ще умрем — рече Вертам. — Това поне ни дава някакъв шанс.

— Ти трябваше да работиш върху вратата — изкрещя Мърсър.

— Вратата е залостена — каза Вертам. — Мисля, че на онези хора горе им е писнало от нас и са ни заключили. Тази врата не може да се отвори със сила. Има система от противотежести. Невъзможно е да се измъкнем през нея.

— Не биваше да прекратяваш опитите — изкрещя Мърсър.

— Слязох тук, за да се бия заедно с другарите си — рече Вертам.

— Млъквайте и дръжте периметъра — каза Дерек. — Пригответе гранатите.

Саймън огледа стаята. Бяха издигнали барикада от мъртви демони, създавайки трудна за прекосяване зона, ако демоните решаха да продължат битката. За момента те бяха отстъпили назад и продължаваха да стрелят от разстояние. Тамплиерите демонстрираха по-добри стрелкови умения и беше очевидно, че единственото реално предимство на демоните е техният брой.

— Те се групират, за да ни нападнат пак — каза Вертам.

— Спокойно — каза Дерек. — Дръжте гранатите, докато не ви дам заповед, после ги хвърлете в най-гъстото множество.

— Ами кабалистите? — изръмжа Мърсър.

Саймън погледна ПД-то си и видя, че кабалистите са останали в хранилището. Чернокожият мъж с люспестата ръка стоеше близо до входа. До него беше жената. Високият мъж бе приклекнал от другата страна на отвора. Бяха останали малцина.

Нещо в погледа на чернокожия мъж безпокоеше Саймън, но нямаше време да мисли върху това. Демоните се събираха и се готвеха за нова атака.

— Вертам? — рече въпросително Дерек.

— Готов съм. — Вертам сграбчи тялото на лежащ наблизо мъртъв демон и го използва, за да покрие насочения заряд. Набързо добави още две тела. — Просто за да сме сигурни, че експлозията ще се насочи в правилната посока.

— Гранати! — извика Дерек.

Като един тамплиерите метнаха гранатите, целейки се в гъстото множество демони. Повечето създания бяха твърде безмозъчни или неопитни, за да знаят какво представляват гранатите, но имаше някои, които се хвърлиха встрани да се прикрият.

Саймън се просна по лице, притискайки се към окървавения под. Сърцето му блъскаше лудо и той разбра, че трябва да се овладее, преди бронята да се намеси и да започне да контролира страха му вместо него.

— Вертам! — надвика Дерек стрелбата. — Сега!

Гранатите избухнаха първи, хвърляйки ярка синя светлина наоколо от гръцкия огън, съдържащ се в тях. Обикновените гранати нямаше да постигнат кой знае какво, но смъртоносната смес от химикали в тамплиерските боеприпаси нанесе големи поражения.

Саймън вдигна глава и ПД-то му автоматично филтрира ярката светлина. Взривовете разкъсаха строя на демоните и ги пръснаха във всички посоки. Няколко от тях горяха, обвити в ореол от синьо-бели пламъци, които разяждаха плътта им и пукаха костите им. Един Кървав ангел рухна като пламтяща комета и не помръдна.

Тогава избухна и насоченият заряд, изхвърляйки към тавана телата на демоните, които Вертам беше натрупал върху него. Даже през бронята Саймън усети сеизмичната реакция. Подът се разклати.

Саймън погледна чрез дисплея си назад и без да се обръща, видя, че в пода е зейнала голяма дупка. От нея се издигаше дим, а от тавана падаха демонски останки.

— Пробихме — каза Вертам. — Отдолу има тунел.

— Тръгвайте! — заповяда Дерек. — Вертам, ти поемаш челото. Действай!

Демоните се окопитиха и нападнаха, очевидно наясно, че нещо се е променило.

— Пистолети — извика Дерек. — Задръжте ги, докато се изтеглим. Отстъпвайте.

Докато стоеше прав и стреляше, Саймън огледа зеещата в пода дупка. Товарният тунел беше два метра и половина в диаметър и осигуряваше достатъчно място, за да може един мотокар да се движи с доставките от фабриката за складовете. Вътре беше черно като нощ, но нощното зрение проникваше в тъмнината.

Един по един, в бърза последователност, тамплиерите се спуснаха в дупката.

Дерек се обърна към кабалистите.

— Ако искате да се измъкнете оттук, сега е моментът.

Кабалистите се затичаха. Двама от охраната бяха повалени от демонски оръжия — единият бе улучен от нещо, което приличаше на мълния, а другият — погълнат от пламъци, които оставиха от него само петно от сажди на стената.

Една тамплиерка до Саймън падна с откъснато парче от бронята на десния й крак. Той й помогна да се изправи и я поведе към дупката.

* * *

— Грабни чука на Балекор! — прогърмя гласът на Мерихим в главата на Уорън. — Вземи го веднага!

Уорън не можеше да повярва, че демонът иска това точно сега, когато другите демони ги нападаха и спасението беше толкова близо. Тамплиерите полагаха усилия да спасят кабалистите. Ако се опиташе да вземе чука на Балекор, дори и да не успееше — а честно казано, той не виждаше как може да успее, — това само щеше да обърне тамплиерите срещу тях.

— Веднага! — изрева Мерихим. — Просто сложи длан върху чука и аз ще свърша останалото. В противен случай няма да се измъкнеш оттук жив.

Силна болка прониза главата на Уорън и той едва не припадна. Залитна, но успя да продължи напред. Наоми му предложи помощта си, но той я отблъсна. Дори този мимолетен контакт сигурно й бе разкрил намерението му.

— Не, Уорън — каза Наоми. — Не можеш…

Уорън я остави зад себе си, устремен към тамплиера, на чийто гръб бе окачен чукът на Балекор. Онзи сигурно го беше усетил да идва, защото опита да се обърне. Но Уорън беше бърз и посегна към дръжката на чука.

Сграбчи го с дясната си ръка. Допирът беше разтърсващ и зареден със сила. Чукът мигновено засия с ярка фосфорна светлина. После от него избухна вълна от сила, която отхвърли тамплиера и остави Уорън сам с чука в ръка.

Огънят от оръжията на демоните се сипеше около него. Той знаеше, че с чука в ръка и огрян от сиянието му е лесна мишена. Преди да помръдне — а той не беше сигурен дали може да помръдне, — три куршума спряха внезапно насред въздуха само на сантиметри от гърдите му.

Ако го бяха достигнали, не се и съмняваше, че щяха да пронижат сърцето му.

Уорън се втренчи изненадано в куршумите, чудейки се дали той ги е спрял по някакъв начин. Не беше подозирал, че може да разбие стената с жест. Срещата с Мерихим го беше променила.

— Не ти направи това — каза му насмешливо Мерихим. — Аз те спасих. И ако ме слушаш, винаги ще те спасявам. Аз те белязах, Уорън Шимър, и ти си мой.

Заплахата на демона смрази Уорън, но той се почувства и по-сигурен. Демонът го беше нарекъл свой. Цял живот никой никога не му беше казвал, че има нужда от него. Никой и никога не го беше защитавал.

Докато продължаваше да се взира в куршумите, още четири се присъединиха към тях. Сега той беше защитен.

— Изречи името ми — подтикна го Мерихим. — Изречи името ми, за да мога да дойда при теб.

Хванал чука с две ръце, Уорън можеше да почувства демона. Мерихим се приближаваше. Усещаше близостта му.

— Изречи името ми!

Уорън надигна чука и подчинявайки се на порива, който напираше в него, изкрещя:

— Мерихим!

Мигновено двуизмерен пурпурен диск се разтвори във въздуха точно пред него. В диска проблясваха мълнии, които от време на време се стрелваха навън. От статичното електричество косите на Наоми и Кели се изправиха. Звукови вълни трещяха в диска и отекваха в мазето.

Тръпки побиха Уорън.

— Мерихим!

Невероятно, но демонът започна да изпълзява от диска.