Мел Одом
Изходът (35)

Тридесет и две

Отломки от третия етаж започнаха да падат в стаята до килера.

Саймън подаде глава през отвора в пода и благодарение на светлината от огъня, проникваща в стаята, видя жена на средна възраст и момченце, което беше по-малко от момиченцето. Жената лежеше неподвижно, а момченцето се беше вкопчило в нея.

За щастие помещението беше с нисък таван. Саймън стъпи на стълбището и то се строши под тежестта му.

— Саймън — обади се Дерек.

Саймън се приближи към жената и момченцето, опитвайки се да измисли какво да прави. Жената беше завита с одеяло, но се виждаше, че гърдите й се надигат и спадат. В стаята навлезе пушек и тя се закашля.

— Не мога да ги оставя. Няма да ги оставя. — Когато му бе чел истории за крал Артур и неговите рицари, когато обсъждаха отговорностите на това да си тамплиер, Томас Крос винаги беше наблягал на спасяването на слабите и безпомощните. Според него мисията на тамплиерите беше не само да воюват с демоните, но и да спасяват човечеството. Саймън знаеше, че не може да ги остави.

— Ще загинеш.

Саймън взе в ръце момченцето, което започна да пищи и да се бори. Колкото можеше по-внимателно, той го вдигна през отвора на мазето и го остави на пода в килера.

— Изведи го оттук — каза той на момиченцето.

То се взираше ококорено в него, а по бузите му се стичаха сълзи.

— Майка ми… — Пристъп на кашлица прекъсна думите й.

— Аз ще я взема — каза Саймън. — Обещавам. Върви.

Момиченцето се дръпна от отвора.

Саймън хвана ръбовете му и ги строши, разширявайки дупката. Върна се при жената, вдигна я без усилие на ръце и я отнесе до отвора. Притисна я към себе си и скочи навън през дупката.

От разтърсването жената се събуди. Тя погледна към него с изпълнени с болка очи.

— Децата ми.

— Отвън са — каза й Саймън. — Всички се махаме оттук. — Той блъсна с рамо вратата на килера и изкърти касата заедно с част от стената, после премина през облака прах от мазилката.

Момиченцето държеше момченцето за ръка. Стояха до отворената врата. Една голяма фигура се спусна към тях от тъмнината.

Саймън прехвърли жената на рамото си и извади шипомета. Прицели се точно когато видя гремлина да изниква от сенките. Саймън се затича напред, стреляйки над главите на децата. Паладиевите шипове се забиха в главата и раменете на гремлина.

Момиченцето изпищя и дръпна момченцето настрани. Саймън беше изненадан, че малката не се вцепени. Продължи да стреля, докато се озова непосредствено пред демона и нанесе мощен ритник в лицето му.

Демонът полетя назад и се стовари на земята. Саймън продължи да стреля, докато се увери, че гремлинът е мъртъв. Обърна се назад към къщата.

От прозорците се подаваха пламъци, които лакомо поглъщаха къщата. Децата стояха на вратата, осветени от огъня, който бързо се движеше към изхода, подхранван от кислорода.

— Идвайте! — извика Саймън.

Момиченцето дръпна момченцето и те изтичаха на заснежения тротоар. Явно снеговалежът се беше усилил, докато се намираха вътре, защото беше натрупало няколко сантиметра.

Тамплиерите бяха заели позиция от едната страна на улицата. Оръжията им припламваха в нощта в яркозелено и бяло, примесено с рубинено и сапфирено.

Саймън зае позиция от другата страна на улицата. Жената се беше отпуснала в безсъзнание на рамото му. Двете деца стояха в краката му. За първи път той осъзна колко далече е метростанцията на Слоун Стрийт.

Изведнъж в една от близките пресечки светнаха фарове. Един микробус изскочи на улицата с бясна скорост, занасяйки по току-що падналия сняг, и се насочи право към Саймън. Поднесе за момент, удари едно преобърнато мини и го обърна по таван като костенурка.

С подсиленото си от ПД-то зрение Саймън видя уплашения мъж зад волана. Изглеждаше на шестдесет и няколко, навлечен с дебели дрехи заради студа. Мъжът натисна спирачките и се опита да спре микробуса.

Като разбра, че колата няма да може да спре на снега, Саймън заби шиповете на ботушите си в улицата и се приведе напред с протегната ръка. Надяваше се да не разбие колата.

Предницата хлътна няколко сантиметра с остро хрущене. Шиповете изораха тридесетсантиметрови бразди в паважа. Но микробусът спря.

Мъжът се наведе през седалката до него и отвори вратата на товарното отделение.

— Вкарай я вътре!

Саймън плъзна вратата встрани и положи жената вътре. Помогна на двете деца да се качат при нея.

— Къде трябва да ги откарам? — попита мъжът.

Въпросът свари Саймън неподготвен. Не беше мислил толкова напред.

— Метростанцията на Слоун Стрийт.

Огънят на оръжията се сипеше по разбити коли и автобуси. От засегнатите здания падаше хоросан. Мъжът кимна.

— Побързай. Когато тези твари сварят някого на открито, не изпускат дирята му.

Нов взрив образува кратер на улицата само на няколко метра от тях.

— Тръгвай — заповяда Саймън.

Микробусът се понесе, криволичейки между останките.

Саймън приклекна и насочи шипомета към един Кървав ангел, който планираше над улицата подир микробуса. Като го улови на мушката, Саймън натисна спусъка и удържа на отката. Надяваше се, че цевите няма да се стопят.

Паладиевите шипове проследиха Кървавия ангел, като отначало се забиваха в сградите зад него, но после настигнаха демона и го разкъсаха. Дупки зейнаха в широко разперените му криле. Стрелбата на други тамплиерски оръжия го обви в пламъци и го пръсна на парчета. Горящите късове се смесиха с валящия сняг и изпопадаха на улицата.

Тамплиерите бяха по-малобройни, но удържаха срещу демоните. Трима тамплиери лежаха мъртви на улицата. Единият беше разкъсан на парчета, а другите бяха в пламъци.

Един от тамплиерите стреля с пистолет-стегач срещу нападащ Кървав ангел. Мрежа от паладиеви жички се разгърна във въздуха, подпомогната от „БързоСвив“ паметта, програмирана в метала.

Мрежата се разпери широко и обгърна Кървавия ангел като любовница. Програмата я стегна още по-силно, притискайки крилата на демона към тялото му. Създанието падна от небето с пронизителни писъци. Блъсна се в една от близките сгради и се стовари върху преобърнато МГБ^[1].

Саймън прескочи колата и се приземи на паважа. Насочи шипомета напред, прицелвайки се от упор в лицето на съществото. То зави срещу него предизвикателно. Ярост, а не страх изкриви чертите му. Една ноктеста ръка заразкъсваше паладиевите нишки, които го овързваха. Мистичната енергия засия в пурпурно, щом вложената в мрежата магия осуети усилията на демона.

Саймън натисна спусъка, насочвайки оръжието към гърдите на Кървавия ангел, и прокара, откоса нагоре до основата на брадичката му. Шиповете разкъсаха гръдния кош на създанието. Кръв опръска наличника.

— Саймън, залегни! — извика Дерек.

Саймън реагира автоматично, като се хвърли по лице и се притисна към земята. Вълна от огън премина над главата му и подпали голяма част от близката сграда и улицата.

— Давай!

Саймън се надигна с една ръка и остана приведен. В бронята се движеше без усилие. Дори се усмихна, като осъзна, че страхът и безпокойството, които го тормозеха през последните няколко дни, са изчезнали. Намираше се в своята стихия, точно където му беше мястото.

Той стреля с шипомета срещу прииждащите гремлини, които се втурваха от сенките на десетина метра от него. Лазерни и електрически изстрели го улучваха сред луда феерия от енергии и цветове. Защитите на бронята му намаляваха, но той знаеше, че и дума не може да става за бягство. Така щяха да оставят фланга си открит за атака.

Ето такъв живот беше отреден за тамплиерите: да се бият лице в лице с враговете за сантиметри земя, да удържат границата, докъдето стигаха злото и мракът. Сърцето на Саймън запя и той почувства прилива на адреналин по-силен от всичко, което беше изпитвал някога.

Той извади меча си, щом видя, че другите тамплиери правят същото, и се приготви да влезе в бой с оцелелите гремлини. Прибра шипомета си, стисна меча с две ръце и нападна. Посрещна първия демон с мощен замах от горе на долу. Паладиевият меч грейна в яркосиньо от мистичната енергия, която баща му му беше помогнал да вложи в него. Острието се вряза в плътта на демона, разсичайки го наполовина. Още преди двете половини на гремлина да паднат, Саймън го заобиколи и нападна друг. Този демон замахна с копие към лицето му.

Острият връх се плъзна по гладката повърхност на наличника, но ударът беше достатъчно силен, за да го изкара от равновесие и да го събори на колене. Наведе се под копието, хвърли се напред и заби рамо в диафрагмата на демона, като се опита да го вдигне във въздуха.

Демонът политна назад. Приземи се по гръб и ударът му изкара въздуха. Саймън притисна с колене раменете му към земята, после обърна меча си и го заби в главата на демона. Мечът мина през черепа и срещна паважа. Саймън го завъртя безмилостно и черепът се пръсна. Животът напусна тялото на гремлина.

Саймън забеляза един стегач само на сантиметри от протегнатата ръка на тамплиер, който беше мъртъв или в безсъзнание. Хвърли се към оръжието, грабна го в лявата си ръка и се претърколи на колене.

Дерек се биеше с два гремлина, като съумяваше със светкавична защита да отбива меча и брадвата, с които го нападаха противниците му. Въпреки уменията му обаче, те го изтласкваха все по-назад.

Саймън се прицели бързо със стегача и стреля по най-близкия гремлин. Мрежата излетя и се уви около гремлина, впи се в плътта му и го обездвижи.

Демонът залитна. Дерек го улови с една ръка и го използва като щит. Изпълни бързо париране от едната страна с овързания демон, после се завъртя около него и нанесе посичащ удар към другия гремлин. Острието на меча го улучи право в шията и му отсече главата, още преди демонът да разбере, че противникът му се е преместил.

— Благодаря — каза Дерек.

— За нищо — отвърна Саймън. Той избягна встрани атаката на един Кървав ангел, а после се обърна да стреля със стегача. Преди да успее да натисне спусъка, демонът обърна главата си и изврещя срещу него. Алените руни, издълбани в кожата му, засияха ярко и той протегна ръка.

На Саймън му се стори, че забеляза смътно трептене във въздуха пред себе си, но преди да успее да помръдне, невероятна сила се стовари върху него, надигна го от земята и го запрати на дванадесет или повече метра назад. Той се претърколи при приземяването, както беше трениран, незабавно се изправи на крака и се отмести встрани, за да се прикрие.

Кървавия ангел го последва с един плясък на крилете си и го атакува.

Саймън насочи стегача и стреля два пъти. Първата мрежа пропусна целта и се разгърна в метален правоъгълник на фона на черното небе, преди да изчезне. Втората се уви около Кървавия ангел и го плени, но не преди алените руни по кожата му да засияят отново.

Още една вълна от сила отхвърли Саймън назад.

— Защитата е на критично ниво — уведоми го спокойният глас.

Саймън се изправи, леко дезориентиран, и се огледа за Кървавия ангел. Забеляза го да лежи на улицата на двадесетина метра от него. Извади една граната, задейства я и я метна по демона. Онзи се опита да се изтъркаля встрани, но гранатата се взриви и пламъците го обгърнаха. Демонът умря, пищейки в агония.

В ход бяха още няколко схватки, но когато те приключиха, на улицата не остана нито един жив гремлин. Бяха изгубили петима души, без да се брои Брус.

Никой не проговори, след като Дерек даде заповед да вземат мъртвите и да тръгват. Помогнаха на Саймън да вдигне един от труповете и да го намести върху раменете си. После всички се затичаха назад към метростанцията на Слоун Стрийт.