Мел Одом
Изходът (51)

Четиридесет и осем

Саймън започна да подбира по-внимателно целите си и виждаше как паладиевите шипове се забиват в демоните. Но те бяха твърде много. И продължаваха да прииждат.

— Внимавай за тавана! — извика Вертам.

Саймън хвърли поглед нагоре и видя, че ловците са се покатерили до тавана по стените на тунела и са увиснали там надолу с главите, готвейки се да скочат върху тамплиерите.

— Разпръсни се! — изкрещя Саймън. — Образувай „Юмруци“!

Незабавно воините се разделиха на малки бойни групи от по четири-пет човека. Тамплиерите от повечето домове често използваха този стил, при който пазеха гърбовете си един-друг при ръкопашен бой.

Саймън се събра с още трима тамплиери и сформираха „Юмрук“. Прибра меча си за момента и взе един огнестрел от убит другар. Като стреляше и с двата пистолета, засипа близката стена с паладиеви шипове и огнени кълба, които се разпръскваха при удар, и порази бързо един след друг няколко ловеца.

— Маккоркълсън! — изкрещя Саймън, като се пързаляше в демонската кръв под краката си.

— Почти е готово! — отвърна мъжът. — Почти, Саймън. Само се дръжте още малко.

Тамплиерът отдясно на Саймън беше улучен от астрален лъч, който го разкъса надве. Саймън насочи огнестрела си към гремлина, който беше стрелял, и натисна спусъка.

Залпът от гръцки огън, който изригна от огнестрела, улучи гремлина право в грозното лице. Огънят избухна, обгръщайки демонската глава в пламъци. Гремлинът запищя и задращи по главата си, но това не продължи дълго и скоро той рухна.

Стената се срути навътре, последвана от огромна фигура. Когато тя се отърси от отломките като мокро куче, Саймън разпозна във фигурата кръволок. Още двама пробиха другата стена на тунела. Единият от тях се вряза в редиците на демоните и остави подир себе си разпръснати трупове.

Като завъртя масивната си глава, най-близкият до Саймън кръволок изрева и нападна с разтворена паст. Саймън остана на място, дупчейки лицето на създанието с паладиеви шипове и пълнейки гушата му с експлодиращи куршуми, които го караха да издиша огън.

— Разпръсни се! — нареди Саймън.

Няколко от ловците се бяха възползвали от присъствието на кръволока, за да се промъкнат отново напред. Висяха по тавана, местейки се напред-назад, докато следваха жертвата си, и се хвърляха.

Саймън се втурна настрани, привличайки вниманието на кръволока. Огромното създание се опита да извърти тялото си, за да го последва, но инерцията му беше твърде силна. Ноктестите му крака задращиха по паважа от двете страни на релсите.

Тичайки колкото може по-бързо, Саймън тръгна нагоре по стената, за да избегне скърцащите зъби на кръволока. От ботушите му автоматично щръкнаха шипове, които се забиваха в стената. Той продължи да тича нагоре, докато усети, че гравитацията надделява над набраната инерция, на височина близо три метра. Тогава се оттласна силно с крака и се изстреля във въздуха, далеч от стената.

Като държеше пистолетите, насочени в двете посоки, и използваше 360-градусовото зрително поле на ПД-то, Саймън започна да стреля по демоните. Паладиевите шипове се забиваха в ловците по тавана, докато огнените експлозии се врязваха в гремлините на пода. Мъртвите ловци се сипеха от тавана, а гремлините оставаха там, където бяха улучени.

Саймън се присви, за да прибере шипомета, и посегна за граната. Приземи се върху гърба на кръволока и даде команда на шиповете да го закрепят върху него. Бронираните му ботуши потрепериха от силните удари, които бяха нужни, за да се пробие дебелата кожа на демона. Няколко демонски оръжия улучиха Саймън с куршуми, огън и отровна течност. Бронята му беше засегната, но издържа. Той не отвърна на атаката, усещайки как огромният демон под него се извива и върти.

Надигайки се на задните си крака, кръволокът посегна с ръце към Саймън. Саймън коленичи бързо под протегнатите пръсти, издърпа шплинта на гранатата и я пъхна в лявото ухо на кръволока. После отскочи от гърба на звяра, докато онзи се опитваше да бръкне в ухото си.

Саймън не смяташе, че създанието е достатъчно умно, за да разбере какво е направил, но някак си беше усетило, че губи. То изрева яростно, затъпка по земята и започна да рови в нея. Но преди да стигне далеч, гранатата избухна и превърна масивната му глава в кървава каша от димяща печена плът и обгорени кости. Гръцкият огън продължи да гори, поглъщайки останалата част от създанието.

Няколко от демоните се нахвърлиха върху Саймън и го повалиха с числеността си.

— Саймън — извика Маккоркълсън. — Влакът е на релсите. Да ви чакам ли или…

— Махай се оттук! — изрева Саймън. Опря длан в земята и се надигна, отхвърляйки от себе си демоните. Посегна през рамо и извади меча си. Мобилизирайки мистичната сила, която притежаваше, изрече бърза „Огнена молитва“.

Мигновено около него изникна огнен ореол, който подпали няколко от демоните. Те запищяха и побягнаха. В същия момент Саймън вече бе хванал меча си с две ръце.

Той замахваше, разсичайки тела почти без усилие. Сечеше отново и отново, без да го е грижа за техниката. Всичко, от което се нуждаеше сега, беше груба сила. Не му трябваше грация, когато противниците се опитваха да го обвият като пашкул. Въпреки пораженията, които нанасяше, демоните продължаваха да се опитват да го свалят на земята. Бяха успели да повалят няколко от тамплиерите.

— Отстъпвай! — извика Саймън на оцелелите. — Отстъпвай!

— Чухте го! — обърна се към другите с прегракнал глас Вертам. — Трябва да хванем влака!

Саймън стреля с огнестрела в лицето на едно изчадие на мрака, което се хвърли към него. Всички тамплиери, които можеха, се откопчиха от демоните и се втурнаха надолу по тунела. Саймън изчака миг, после се затича след тях. С увеличената си сила и скорост той изненада демоните и успя да вземе преднина. Надяваше се, че ще е достатъчна. Адът го следваше по петите.

* * *

Уорън се добра до върха на купчината мъртви демони и се огледа невярващо. Беше видял тамплиерите. Те отстъпваха по численост. Близо половината от тях лежаха по пода на тунела. Тези, които все още се държаха за живота, нямаше да изкарат дълго.

Той се олюляваше и виждаше двойно, защото парче от тавана го беше ударило по главата. Уорън знаеше, че никога няма да настигне тамплиерите. Онзи, който бе отсякъл ръката му, още беше жив. Той изкрещя, обзет от безпомощна ярост, но в същия миг му хрумна идея.

Погледна към един от Кървавите ангели, които стояха наблизо.

— Ела. Подчини ми се.

Кървавия ангел се плъзна към мястото, където стоеше Уорън. Изсъска и щракна със зъби към него, но въпреки това не се приближи.

— Долу — заповяда Уорън.

Кървавия ангел коленичи само на сантиметри от краката му. Уорън изтри кръвта от очите си и се метна върху демона.

— Ставай — заповяда той, като обхвана с крака кръста на Кървавия ангел, но му остави достатъчно място да използва крилете си. — Лети.

Кървавия ангел се надигна и се хвърли напред. Запляска бързо с криле, борейки се с допълнителната тежест. После се издигна във въздуха и се понесе над касапницата в преследване на тамплиерите. С невероятни усилия той едва успяваше да намали разстоянието до плячката си. Тогава Уорън разбра, че броните даваха на воините в тях допълнителна скорост и сила.

Той хвърли поглед надолу и видя, че преследването продължава. Демоните нямаше да оставят тамплиерите да се измъкнат. Гонеха ги упорито и нямаше да спрат, докато не ги настигнат.

Уорън погледна напред. Усещаше мускулите на Кървавия ангел да се свиват и отпускат, докато летеше. Те задминаха демонските орди и привлякоха вниманието на тамплиерите.

Тогава Уорън зърна отпред в мрака ярка светлина, която се отдалечаваше. Влак!

Почти в същия момент, в който разпозна влака, осъзна, че този влак не би трябвало да се движи. Тамплиерите бяха организирали бягство по някакъв начин.

Воините застигнаха последния вагон и се покатериха на него. Моментално се разпръснаха по вагона, залегнаха и извадиха пистолети.

Няколко енергийни изстрела и огнени експлозии профучаха покрай Уорън, улучвайки тавана и стените около него. Кървавия ангел не трепна, а метна няколко мълнии, които улучиха влака и събориха един от бронираните мъже.

Уорън призова силата, която усещаше в себе си, и създаде сияещо кълбо от енергия в ръката си. Когато инстинктивно почувства, че е с нужния размер и мощ, го запрати по влака.

Двама от рицарите го избягнаха, втурвайки се назад по вагона, но трети не успя. Кълбото пращяща синьо-бяла енергия удари рицаря, парчета от бронята му се разлетяха, той отхвръкна от влака и се удари в близката стена.

Влакът продължи по пътя си, но още не беше набрал максимална скорост. Демоните го застигаха.

Уорън направляваше Кървавия ангел с мислите си, принуждавайки го да се спусне достатъчно ниско, за да може да види какво се опитват да защитят бронираните мъже. Беше изненадан, когато през счупените стъкла видя мъже, жени и деца, сгушени уплашено на пода на вагона.

Изненада се още повече, когато нещо се стрелна през мрака и се уви около шията на Кървавия ангел. После демонът беше дръпнат настрани и блъснат силно в стената на вагона.

Зашеметен, Уорън се опита да се задържи върху Кървавия ангел, но видя как краката на демона попадат под колелата на влака. Той осъзна опасността и скочи към вагона точно преди тътнещите колела да изтръгнат Кървавия ангел изпод него. Преди да успее да се дръпне, един рицар застана на ръба и насочи голям пистолет в лицето му.

* * *

Тичайки с всички сили, Саймън настигна влака заедно с последните тамплиери. ПД-то му съобщаваше, че са загубили деветнадесет воини. Числото го шокира. Беше очаквал известни загуби, но не чак такива.

„Не мисли за това — каза си. — Все още има над хиляда души, чието спасение зависи от теб“.

С още три крачки Саймън се приближи на метър и половина от вагона и посегна към парапета, ограждащ платформата. Нещо го удари отзад между плешките и той обърка крачка. Залитна за момент, после възстанови равновесието си и затича отново.

Този път, щом се озова достатъчно близо, скочи колкото можеше по-силно, изстрелвайки се напред и нагоре, като използва цялата сила, която можеше да му предостави бронята. Завъртя се във въздуха и извади и другия пистолет и вече с две ръце започна да стреля по вълната от демони, носеща се подир влака.

Откосите от паладиеви шипове и гръцки огън накараха прииждащите демони да се олюлеят, но не ги спряха. Но влакът най-сетне беше започнал да набира скорост.

Саймън се приземи на крака върху покрива на вагона и усети как той хлътна леко от тежкия удар, но се беше навел прекалено напред, не можа да се спре и падна по лице. За момент се плъзна по покрива, гледайки безпомощно как един Кървав ангел връхлита, а ездачът на гърба му мята сияещо кълбо от енергия, което улучи един тамплиер само на няколко крачки от него.