Мел Одом
Изходът (44)

Четиридесет и едно

Камъни и хоросан засипаха Саймън, а той полетя назад. Размаха ръце във въздуха и се блъсна в друг тамплиер. И двамата паднаха, повалени от вълните сила, които се носеха през хранилището.

— Назад! — извика Дерек. — Нагоре по стълбите или ще се окажем в капан!

Саймън се изправи и стисна здраво меча си. Надзърна през зеещата в стената дупка. Хранилището очевидно беше свързано под земята с мазето на сградата от другата страна на уличката. Стената между тях беше станала на парчета и камъните й се търкаляха по пода.

Кабалистите се втурнаха в хранилището, като с това добавиха и объркване към заплахата от смърт. Няколко тамплиери насочиха пистолетите си към новопристигналите и ги накараха да отстъпят, защото не бяха сигурни дали нападат заедно с демоните, или самите те са нападнати. Това стана ясно, когато демоните започнаха да стрелят и двама от охраната на кабалистите паднаха. Останалите телохранители се прикриха зад краищата на стената и отвърнаха на огъня, но това не забави беснеещите демони.

Саймън беше надигнал шипомета си и се целеше в мъжа в черно, който беше взривил стената. Той беше по-млад, отколкото му се беше сторило отначало. После видя люспестия юмрук, който се подаваше от ръкава на палтото на мъжа. Изглеждаше, сякаш са отстранили кожата му и са присадили на нейно място кожа на гущер.

— Помогнете ни — извика един висок кабалист, докато се прикриваше. — Демоните ни нападнаха от засада.

— Пуснете ги да влязат — заповяда Дерек.

С мърморене и ругатни, тамплиерите изтикаха кабалистите зад себе си и насочиха оръжия към демоните. Редом с тях застанаха хората от охраната. А демоните продължиха атаката си.

— Мърсър — извика Дерек, — изкарай тези хора оттук. Всички отстъпвайте. Не можем да се сражаваме с тях тук.

Мърсър побягна нагоре по стълбите.

Дерек държеше с две ръце чука на Балекор, когато се затича към изхода. Стигна до хората си и ги заблъска нагоре, докато демонската орда продължаваше да напира отзад.

Изстрелите на демоните зашариха из хранилището. Искри полетяха от шлема на Саймън, когато един лъч го уцели. Силата на удара го накара да се олюлее, но той остана на място.

— Дерек! — извика Мърсър от върха на стълбите. — Вратата се е затворила! Залостена е и не мога да я отворя! Не можем да излезем!

Саймън се зачуди дали вратата е блокирана от хората, на които бяха казали да напуснат сградата. Не би могъл да ги обвини, ако беше така.

— Отворете вратата! — извика в отговор Дерек.

— Вертам се опитва.

Саймън си запробива път през напиращата вълна от кабалисти. Мъжът в черно, който беше взривил стената, се промъкна покрай него, явно търсейки най-бързия път навън.

— Дерек — извика Саймън, докато гледаше как демоните приближават. Стоеше пред кабалистите, поемайки изстрелите с бронята си, за да ги прикрива. — Не можем да бягаме. Няма време. Ако демоните ни притиснат тук, ще ни избият. Не трябва да им позволяваме да ни хванат натясно.

Дерек застана до него.

— Време е да контраатакуваме — каза Саймън. В ръцете си държеше меча и шипомета. — Може да оживеем, може и да умрем, но няма начин да избегнем тази битка.

— При мен! — извика Дерек. — Образувайте бойна линия! Ще се бием!

Уплашен, с вдигнат адреналин, Саймън освободи гнева, който пламтеше в него. Тези демони може да не бяха убийците на баща му, но бяха демони. Той се приготви.

Дерек го повика по вътрешната линия на ПД-то.

— Трябва да опазим чука. Каквото и да ни струва.

Саймън кимна мрачно, разтърсен от нов залп лъчи, които прорязаха въздуха от мястото на взривената стена.

— Не можем да останем и тук.

— Знам. — Дерек метна чука на рамо и освободи меча си. — Напред!

Като един тамплиерите се втурнаха навън от хранилището, газейки телата на мъртви и ранени кабалисти, които лежаха в кръв на земята. Бойните викове, усилени от аудиосистемите на ПД-тата, отекнаха от стените. Те срещнаха демонската орда на по-малко от три метра от дупката в стената.

Плътната вълна от тамплиери се стовари върху разпокъсания демонски строй. За миг демоните останаха на място, но после бяха съборени и изтласкани встрани, щом бронираните мъже взеха превес.

Саймън натика шипомета в лицето на един демон и натисна спусъка. Главата на създанието се пръсна на парчета, оплисквайки го с кръв. Като зае стабилно положение, Саймън замахна с меча и посече дълбоко тялото на друг демон.

Твърде много са — крещеше разумът му. — Но вече са с два по-малко — каза той на тази изплашена част от себе си. Освен това бяха струпани толкова нагъсто пред него, че не можеше да пропусне. Просто трябваше да продължава да се бие.

Метал стържеше в метал, щом мечовете и броните на тамплиерите се срещаха с доспехите и оръжията на демоните. Вече няколко демона бяха на земята. Някои — мъртви, а други — смъртоносно ранени и врещящи от страх. Тамплиерите ги убиваха безмилостно, но и демоните правеха същото с падналите тамплиери. Врявата беше ужасна, като в сцена от най-дълбоките бездни на ада.

Саймън продължаваше да се движи, използвайки ПД-то си, за да следи другите тамплиери. Те се опитваха да останат в група, но това беше невъзможно при този близък бой, който се водеше. Саймън вдигна меча си, за да блокира удара на една брадва, притисна шипомета си в тила на един демон, който нападаше повален тамплиер, и натисна спусъка.

Главата на демона се взриви на парчета, но докато създанието се свличаше, Саймън видя, че е закъснял. Демонът вече беше успял да забие копие в гърдите на падналия тамплиер. Електричество и магически сили припламваха около дупката в бронята, но имаше и кръв. Демонът падна върху тамплиера и го закри.

Саймън вдигна крак и блъсна нападателите назад с ритник. После посегна надолу към падналия тамплиер и го докосна, колкото да осъществи контакт между костюмите и да провери жизнените му показатели.

Костюмът му отчете поредица от прави линии, потвърждавайки онова, от което Саймън се боеше. Нямаше пулс. Нямаше дишане. Мъжът беше мъртъв.

— Саймън! Пази се! — Дерек замахна с меча си, отклонявайки едно копие, насочено към сърцето на Саймън.

Демонът, който беше опитал да го намушка, бе истински звяр — два пъти по-едър от Саймън.

Демонът замахна с големия си юмрук, улучвайки Дерек право в лицето. Ако не беше в броня, този удар щеше да го убие. Вместо това Дерек отлетя и се блъсна в една стена на шест метра оттам, сетивата му се замъглиха и за миг той си помисли, че ще изгуби съзнание. Пое си дълбоко дъх и се отърси от последиците от удара.

Саймън нагази отново в мелето. При всички крайници и оръжия, които се размахваха, и лъчите, които прогаряха ивици върху пода, стените и тавана, беше невъзможно да се разбере кой има превес в битката.

Саймън завъртя меча си и заби острието в жилестата шия на едно изчадие на мрака. Мечът заседна, докато демонът се мъчеше, умирайки, да го намушка със своя меч. Саймън го ритна, опитвайки се да освободи оръжието си от създанието.

Преди да успее, друго изчадие избута с рамо ранения си другар встрани и насочи пистолет към лицето на Саймън. Саймън опита да се сниши, но не успя да го стори навреме. Отровна зелена светлина обля шлема му, последвана от облак бял дим, който замъгли зрението му.

Като пусна за миг дръжката на меча, Саймън сви дясната си ръка в юмрук, извъртя се от бедрата, за да вложи всичката си сила в удара, и го стовари в гърлото на изчадието на мрака. Костите изхрущяха и поддадоха.

Демонът изхърка два пъти, отстъпвайки назад, като се мъчеше да вдиша. Саймън удари противника си още два пъти, при което разкъса жилавата кожа и плътта на лицето му и разби костите на черепа.

Когато зърна демона, от който още стърчеше мечът му, Саймън пристъпи към него, опря крак в гърдите му и дръпна. Мечът се изтръгна. В същия миг той забеляза вдлъбнатината, оставена от течността, с която демонът беше стрелял по него.

— Цялост на бронята — каза Саймън, насочвайки се към най-близкия демон.

— Целостта на бронята е на 83 процента — отговори компютърът на ПД-то.

— Идентифицирай субстанцията, покриваща бронята — Саймън заби меча си в гърба на демона, надявайки се да е близо до сърцето. Физиологията на демоните беше различна от човешката, а и един с друг не си приличаха.

— Субстанция — непозната. Не е срещана никога по-рано.

„Нови оръжия или стари, които никога не сме виждали?“ — зачуди се Саймън.

Демонът, когото беше нападнал, се опита да се обърне. С лявата си ръка Саймън блокира опита на създанието да насочи пистолет към него, а с дясната натисна силно меча настрани. Гръбнакът се разполови със силно пращене. С парализирана долна половина на тялото, демонът се свлече на земята. Саймън го довърши с изстрел в лицето.

— Идват още! — извика някой.

Саймън се хвърли срещу два гремлина, които бяха притиснали тамплиер към разбитата стена. Единият беше приклещил меча на тамплиера в кама-мечотрошач^[1]. Другият изстрелваше с пистолет огнени мълнии, които оставяха призрачна диря върху дисплея на Саймън.

Той хвана с ръце главата на единия гремлин и блъсна с рамо другия. Всички заедно паднаха на земята. Единият гремлин се съвзе почти веднага и скочи върху Саймън. Удари два пъти с един остър като бръснач нож наличника му, преди Саймън да натика шипомета под брадичката на гремлина и да натисне спусъка. Паладиевите шипове прогониха последните мисли от главата на демона.

Саймън се надигна изпод мъртвата тежест точно навреме, за да бъде халосан с огромен чук, който го улучи в гърдите. Ударът изкара въздуха от дробовете му. За един кратък миг той се уплаши, че чукът е смачкал нагръдника и ще се задуши. Но успя да си поеме дъх и осъзна, че нагръдникът само беше предал хидростатичния шок, който не бе могъл да разпространи из целия костюм. Получи нов удар в рамото, който го завъртя и събори.

Зашеметен, Саймън запълзя настрани по телата на кабалистки телохранители, демони и един тамплиер. От краткия си допир до тамплиера той разбра, че мъжът е мъртъв.

Завъртя се, замахвайки с крака, за да подкоси гремлина, който го беше ударил. Щом създанието падна, Саймън се претърколи и го възседна, а след това заби меча си в гърдите му и го развъртя. Демонът се затресе в предсмъртни гърчове.

Саймън се изправи отново и огледа полесражението. Още демони прииждаха през комина в другия край на мазето.

„Това е било капан — осъзна Саймън. — Те са знаели, че идваме“. После си спомни за кабалистите и се поправи. Демоните бяха узнали, че някой ще дойде.

Бяха прекалено много, за да си пробият път през тях. Почти една трета от тамплиерите бяха повалени, повечето от тях мъртви. Не след дълго всички щяха да загинат, защото демоните като че ли не се страхуваха да умрат.