Мел Одом
Изходът (33)

Тридесет

Къщата се издигаше на три етажа, притисната между две други сгради. Беше от тухли, с редица еркерни прозорци, подаващи се отпред. Оградата от ковано желязо беше огъната около мотоциклет, който нещо бе сграбчило и запратило върху прътите. Мотоциклетът беше изгорял.

Оглеждайки фасадата на къщата, Саймън откри, че адресът съвпада с онзи, който им бяха дали.

С кратки, сбити изречения Дерек постави тамплиерите в охранителен периметър около къщата. Саймън беше един от хората, на които Дерек нареди да влязат в сградата заедно с него.

Той извади меча и шипомета си и последва Дерек и другите четирима тамплиери по малкото стълбище към вратата, намираща се в ниска ниша. Въпреки скриващата ги тъмнина, Саймън имаше чувството, че някой го наблюдава. Огледа се, използвайки телескопичното зрение на шлема.

Нищо не се движеше на улицата или в сенките. Някой вече беше проникнал в къщата. Вратата бе затворена, но ключалката — разбита.

— Някой е бил тук преди нас — прошепна Дерек.

— Обзалагам се, че не е била Златокоска — отвърна Брус и влезе пръв в сградата.

Дерек тръгна след него, последван почти веднага от Саймън. Като използва вградената в ПД-то функция за усилване на светлината, Саймън видя, че фоайето е било пищно обзаведено. Зад витрините по рафтовете имаше следи от миниатюрни азиатски статуетки и керамика, които сега лежаха разбити на пода. Деликатни акварели върху оризова хартия висяха изкривени на стената. На повечето от тях бяха изобразени фантастични дракони и химери.

— Кой е живял тук? — попита Брус.

— Един фентъзи писател — отвърна Дерек. — Робърт Торнтън.

— Чел съм негови книги — каза Кайл, един от по-младите тамплиери. — Хубави неща пише.

Схеми на вътрешността на къщата, разделена по етажи, се появиха на ПД-то на Саймън. Той се ориентира, докато минаваха през залата към стълбището.

— И къде трябва да е тази книга? — попита Брус.

— В кабинета на Торнтън — отвърна Дерек. — На третия етаж. Информацията ни гласи, че той трябва да има колекция от окултни книги и предмети, прибрани в сейф там. Използвал ги е за проучвания, свързани с романите му.

— Къде е Торнтън сега?

— Няма го. Намирал се е в Съединените щати за рекламна обиколка, когато демоните нападнаха.

— Късметлия.

Саймън огледа широкия хол. Счупените стъкла пропускаха студения нощен въздух в стаята. Сняг бе нападал по пода и скъпата мебелировка. Домът нямаше да е същият, когато… ако Торнтън се върнеше някога.

Една снимка над камината привлече вниманието на Саймън. На нея имаше мъж, жена и две малки деца.

— Ами семейството на Торнтън? — попита Саймън. — Те били ли са в Съединените щати заедно с него?

— Не знам.

Саймън трябваше да отмести поглед от снимката. Навярно жената и децата й са станали жертва на демоните. Това по един жесток начин му напомни за какво воюва.

На втория етаж имаше спални и бани. Намериха кабинета на третия етаж.

Кабинетът беше голяма стая, пълна с рафтове книги и компютърен кът. Снимки на автора с някои от неговите книги висяха в рамки на стената. На бюрото бяха наредени модели и играчки, представляващи фантастични чудовища. Нито един от прозорците на третия етаж не беше счупен.

— Помогни ми. — Дерек застана до библиотеката. Саймън отиде при него.

— Зад библиотеката ли?

— Така ми казаха.

Саймън провери схемата на ПД-то си. Зад библиотеката имаше празно пространство.

— Банално — каза Брус.

— Направено е, за да бъде функционално — отвърна Дерек.

Саймън прокара пръсти по рафтовете.

— Дръпнете се! — извика Брус. — Намерих бутона. — Стоеше до бюрото и беше пъхнал едната си ръка под плота.

Саймън и Дерек отстъпиха назад.

— Няма ток — каза Дерек. — Ще извадим късмет, ако проработи. Давай.

Брус натисна бутона. Не се случи нищо.

— Добре тогава — рече Брус. — Ще го направим по трудния начин. — Посегна под бюрото и сграбчи цял сноп жици. Дръпна ги и ги изтръгна от стената заедно с гипса и боята, които ги покриваха.

Жиците стигаха до тавана, минаваха по него и излизаха до библиотеката. Брус приклекна и ги проследи до освобождаващия механизъм. Сложи показалеца си върху него.

— Да видим дали мога да го придумам да се отвори — рече той. Пусна електрически заряд през бронята си.

Резето изщрака и част от стената се завъртя на безшумни панти.

— Готово — каза Брус, като се изправи. Хвана библиотеката и я издърпа, разкривайки пространството зад нея. Там имаше още книги, наредени по рафтове, заедно с артефакти, мускалчета, буркани и други предмети, които Саймън не можеше да разпознае чрез инфрачервеното зрение, което използваше.

Дерек включи външния фенер на костюма.

Няколко десетки книги заемаха рафтовете. Повечето от тях бяха тежки томове, различни от обичайния размер и формат на романите, които изпълваха рафтовете в кабинета.

Брус се промуши вътре след Дерек. Саймън остана отвън, но наблюдаваше с интерес. Брус посегна към една дълга пръчка с вградени в нея блестящи сребърни метални нишки. Без предупреждение от пръчката поникнаха крачета и тя изприпка надалеч от пръстите на мъжа.

— Интересно — отбеляза Брус. — Трябва да помислим дали да не вземем повече неща със себе си.

Саймън огледа пръчката, която се криеше в ъгъла. Дали по-рано тя е можела да се движи? Или отварянето на Адската порта бе увеличило силата на магията в околностите?

Това беше въпрос, на който се търсеше отговор в тамплиереското Подземие. Онези, които усърдно проучваха мистичните сили, твърдяха, че някои магически енергии, особено у малките деца на тамплиерите, изглежда, нарастват.

— Ще съберем каквото можем — Дерек свали един том. — Мисля, че ето за това сме дошли. — Той отвори книгата и освети страниците с външния фенер.

Под магическата светлина създанията, нарисувани на страницата, запълзяха и се заотдръпваха. Стонове отекнаха в затвореното пространство.

— Чувате ли това? — Дерек се взираше в отворената книга.

— Кое да чуваме? — Брус застана до него.

— Стоновете — каза Дерек.

— Не.

— Аз ги чувам — каза Саймън.

Брус изгледа и двамата, озадачен и намръщен. Чертите на лицето му се виждаха смътно през наличника.

— Аз нищо не чувам.

Една ръка се подаде от книгата. Саймън видя четирите пръста и двата срещулежащи палеца, но разбра колко е голяма едва когато тя покри шлема на Дерек с дланта си и сви пръсти зад главата на тамплиера.

Ярка синя енергия заблестя от бронята на Дерек, щом предпазният магически щит се включи.

— Внимавай! — предупреди Саймън.

— Какво? — Ръката на Дерек хвана камата на хълбока му. — Не виждам нищо. — Той се присви и избяга встрани.

Ръката се размаха отново и посегна към Брус. Показа се по-голяма част от нея и се видя, че има много стави. Дланта се прилепи към шлема на Брус и този път безпогрешно дебелите пръсти се свиха около главата на тамплиера.

— Нещо ме хвана! — извика Брус, мъчейки се да се освободи.

Саймън извади шипомета си и опита да стреля. Беше очевидно, че Брус не може да види какво го е хванало. В следващия миг нещото го притегли в книгата. Изглеждаше невъзможно, но тялото на Брус се удължи и стана двуизмерно като рисунка от страницата.

Но след като Брус изчезна от тайната стая, той не се появи върху страницата сред пълзящите твари, струпани там. Книгата подскочи от ръцете на Дерек и тупна на пода.

— Какво има? — извика един от другите тамплиери в подножието на стълбището.

— Назад! — заповяда Дерек. — Стойте по местата си! — Извади малък и компактен пистолет-подпалвач, който се познаваше по предпазителя за ръката. А ако това не беше достатъчно, бликналата от дулото струя течен огън веднага щеше да разкрие предназначението му.

Пламъците на почти забравената смес от гръцки огън обгърнаха книгата. Невероятно, но никоя от страниците не се запали, въпреки че потъмняха. Фигурите вътре се разбягаха, оставяйки подир себе си само празен пергамент.

Дерек изруга.

Книгата се затвори, отръска се като куче и замря. Стоновете отново изпълниха скритата стая, но този път бяха примесени с уплашените писъци на Брус.

— Не — каза дрезгаво Дерек. Коленичи и посегна към книгата.

Обладаният от нечисти сили том се отвори с плясък като голяма паст и ръката отново се стрелна навън. Писъците на Брус прозвучаха по-силно.

Саймън замахна с камата си и поряза демонската ръка. Жълта кръв изби през раната и покапа върху дървения под. Там, където паднаха капките, се издигнаха малки пламъчета и струйки дим.

— Не — заповяда Саймън. — Не я докосвай.

— Брус е там вътре. — Дерек беше отскочил до стената.

— Ние не знаем как да го измъкнем. — Саймън захлопна корицата на книгата. Писъците на Брус заглъхнаха съвсем.

Саймън беше уверен, че знае какво означава това внезапно мълчание. Коленичи и притисна с бронираното си коляно затворената книга. Тя се съпротивляваше за момент, после се укроти.

— Имаме ли нещо, с което да я вържем? — попита Саймън. — В противен случай ще се наложи да я оставим тук.

Дерек извади дълга и тънка верижка от едно скрито отделение в бронята си.

— Дадоха ми това.

Саймън взе верижката и я огледа. ПД-то я идентифицира като паладиева сплав. От уроците на баща си разбра, че брънките са магически по природа.

— Казаха ми, че е благословена — рече Дерек.

— Да се надяваме. — Саймън повдигна коляното си точно толкова, колкото да може да пъхне верижката под книгата. Когато уви краищата около нея, ги усука един около друг и ги прокара отново от долната страна, като че ли опаковаше подарък, овързвайки я от четирите страни. След това направи прост, но здрав възел. — Казаха само да я вържем, така ли?

— Да. Казаха ми, че благословията ще възпре всяко зло, което е вътре.

Сега Дерек звучеше по-добре и Саймън се почувства окуражен от това. Но въображението му вече си играеше с останалите ужаси, които можеше да съдържа скритата стая.

— Те не казаха, че тя ще… ще прави това — рече Дерек.

— Ако ти бяха казали, щеше ли да дойдеш? — попита Саймън.

— Те не са знаели за това. Иначе щяха да ми кажат.

Саймън се надяваше да е така. След като обвързваше бъдещето си — колкото и време да му оставаше — с това на тамплиерите, му се искаше да вярва, че ще са честни с него.

— Да — продължи Дерек. — Щях да дойда, Саймън. Тамплиерите са единствената възможност светът да се отърве от тези демони.

Саймън свали раницата си и отвори едно от отделенията. Изпразни мунициите на пода, като се надяваше, че няма да му потрябват на връщане към Подземието.

Щом докосна книгата, тя внезапно се изду като балон, опъвайки паладиевата верижка. После от нея потече тъмна течност, която на ПД-то изглеждаше зелена. Саймън се досети какво е това.

— Това кръв ли е? — попита Дерек.

Саймън се стегна и натъпка книгата в раницата си, без да отвърне. Никой от тях не искаше наистина да знае отговора. Стори му се, че усети, че книгата потръпва, но бе склонен да го отдаде на въображението си.

Точно тогава по ПД-то се раздаде глас.

— Демоните ни откриха, момчета.

Непосредствената заплаха като че ли успокои Дерек, давайки му възможност да се тревожи за нещо, с което можеше да се справи.

— Къде? — Той излезе от тайната стая обратно в кабинета.

— Навсякъде около нас.

Саймън нагласи раницата върху плещите си, като се надяваше, че бронята му ще успее да възпре чудовището, ако то случайно се измъкне от онази благословена верижка. Пристъпи в кабинета, изваждайки шипомета си.

Върху покрива задращиха нокти.

Изведнъж озъбено лице надзърна през прозореца. Едрата глава приличаше на сивкаво-бяла морска звезда с огромни злобни очи, разположени в центъра й. Пастта зееше, разкривайки острите зъби, между двете половинметрови пипала, висящи от челюстите.

— Гремлин-разузнавач — каза Дерек.

Саймън вече беше познал създанието и надигаше шипомета. Гремлините-разузнавачи, макар че може би те самите не се наричаха по този начин, се занимаваха с това, за която намекваше името им. Ако разузнавачът разбереше, че в сградата има тамплиери, останалите от глутницата също го узнаваха.

Преди Саймън да успее да стреля, гремлинът-разузнавач надигна шоков пистолет и го опря в стъклото. Този пистолет използваше технологията на хармоничната честота, за да събира електрически заряд от въздуха, а след това да го освобождава в концентриран изстрел. Обхватът беше ограничен до радиус от шест метра, но той беше достатъчен за кабинета.

Саймън се прицели и започна да натиска спусъка на своя шипомет, когато всичко наоколо експлодира в ослепителен, нажежен до бяло, блясък.