Даниел Стийл
Сезон на страстта (29)

Глава двадесет и четвърта

— Той добре ли е? — Ник я изгледа с тревога, след като тя излезе от стаята на Тайг.

Беше шест и тридесет. Изтекъл бе един безкрайно дълъг час.

Беше се скрил от тях в градината и когато го намериха и го внесоха вкъщи, беше мокър до кости, стиснал в ръка не по-малко мокрия Уили. Кейт го натика в горещата вана, а Ник му приготви топъл шоколад. После тя дълго остана при него в спалнята му, а Ник я чакаше на стълбите.

— Мисля, че е добре. Трудно е да се каже. Но поне заспа.

Кейт изглеждаше смазана от умора.

— Какво му каза?

— Истината. Нямах никакъв избор. Той бе чул по-голямата част сам, изправен до вратата. Мисля, че не е имал никакви намерения да подслушва. Каза, че се е качил горе, за да се обади, че се е прибрал и тогава чул, че разговаряме за Том.

Тя посочи с ръка отворената врата на спалнята им, а Ник кимна и я последва. Затвориха вратата. Кейт тежко се отпусна на леглото, а Ник й подаде цигара. Беше изнурена и изтощена, изглеждаше така сякаш има нужда от едно бренди и от гореща вана.

Но Тайг бе единственото нещо, за което можеха да мислят в този момент.

— Създадох дяволски много неприятности на всички, като те принудих да разговаряме за Том.

Това бе единственото нещо, което можа да измисли, докато стоеше на вратата и я наблюдаваше. Но тя само поклати глава, обгърната в облак сивкав дим.

— Не се измъчвай по този начин. Случилото се е много болезнено, но мисля, че за всички нас така е по-добре. Аз се чувствам облекчена, а Тайг ще го преживее. Том Харпър беше прекрасен човек. И Тайг има право да го знае. А това няма как да стане, ако не научи останалото. Така че сега вече знае всичко. Така е по-честно — тя се поколеба за момент, въздъхна, а след това отново заговори. — Имало е моменти, в които съм се питала имам ли наистина правото да се правя на Бог. Та аз скрих от Тайг една много важна частица от неговата самоличност. Не му позволявах да разбере кой е баща му. Смятах, че така ще бъде по-лесно за него — тя седна и го изгледа с много настойчив и твърд поглед. — Но имаше и други причини.

— Едва ли са били неоснователни.

— А може и да са били. Исках Тайг да бъде мой. Да бъде абсолютно независим, свободен и необвързан с миналото. Не исках той да е… като Том — Ник не каза нищо и търпеливо я изчака да продължи. — Не исках да се привърже към спомена за Том Харпър, към славата, албумите, телевизионните клипове, възхищението. Том обичаше всичко това. А и кой човек би се отказал от известност и внимание! Мисля, че през цялото време съм се бояла, че и Тайг може да пожелае същия начин на живот, макар и само за да докаже нещо в името на Том. За да запази името Харпър неопетнено. Един Господ само знае какви налудничави мисли ми минаваха през главата… Боях се от всички тези възможности. Затова ми беше много по-лесно да не му казвам нищо — а след това, като се обърна към Ник, Кейт леко се усмихна. — Но не бях права, Ник. Редно е той да знае. Някой ден сигурно ще трябва да му разкажа и за родителите си. Позволих му да мисли, че всичките му близки, освен мен, са мъртви. Но това не е вярно. Предполагам, че всеки човек има право да знае истината. Такава, каквато е — Ник също. За миг се почувства така сякаш ги бе предала всичките и усети как я залива вълна на абсолютно изтощение и безсилие. — Както и да е, скъпи, мисля, че оттук нататък нещата ще започнат да се оправят.

Подаде ръка на Ник, но той не я пое. Лицето му бе измъчено и разстроено.

— И Тайг ли смята така? — каза го изпълнен с горчивина и укор и погледна към залива.

Защо се бе намесил! Защо я бе накарал да говори!

— Той е объркан. Не знае какво да мисли. Сигурен е само в едно — иска да види баща си. Казах му, че е невъзможно — тя отново въздъхна. — Точно в този момент ме мрази заради това, но ще го преодолее. Сега си има теб.

Усмихна му се, приближи се към него и го прегърна през кръста.

— Но аз не съм негов баща, Кейт.

— Няма значение. Даваш му много повече, отколкото повечето истински бащи дават на децата си — и емоционално и във всяко друго отношение. Не зная, Ник. Такава е действителността. Том сам си причини всичко. Независимо поради какви причини. И може би е време и двамата най-сетне да приемем истината. Тя няма да ни убие. Затова престани да гледаш така сякаш някой е умрял — той се обърна да я погледне и се опита да се усмихне, но опитът не беше особено сполучлив. Имаше чувството, че целият им свят се бе сгромолясал в краката му, а той не знаеше какво да направи, за да може всичко да си иде на мястото. — Между другото, ти няма ли да ходиш на работа тази вечер? — тя с изненада погледна часовника си.

— Докато ти беше при Тайг, се обадих и им казах, че съм болен.

— Радвам се — усмихна му се и се протегна върху леглото. — Толкова съм уморена. Струва ми се, че ще умра от изтощение.

— Просто не разбирам защо, Пепеляшке — седна на леглото и започна да масажира краката й. — Искам да кажа, че в края на краищата ти днес само пропътува около триста мили, върна се у дома и бе заставена да разкриеш всичките си тайни, да си спомниш призраците, населявали миналото ти. А след това аз бях достатъчно любезен, за да разстроя и детето ти до смърт и ти трябваше да го спасиш от проливния дъжд, да го изкъпеш, да го успокоиш и така в крайна сметка все пак да приключиш деня. От какво, по дяволите, си толкова уморена?

Тя се усмихна.

— Ще получа ли някаква награда за всичко това? От думите ти излиза, че заслужавам уважение и признание.

— Точно така е. А аз заслужавам ритник в задника.

— Ще се съгласиш ли и на нещо друго?

Тя седна в леглото и го обгърна с ръце.

— Не го заслужавам — сведе глава също като гузно дете и тя се разсмя.

— Хайде, млъквай! И се отпусни.

Ник я послуша!

Беше вече девет часът, когато Кейт отиде да си приготви ваната.

— Наглеждай, ако обичаш, ваната ми за няколко минути. Искам да погледна Тайг.

— Разбира се.

Хвана я на вратата и я спря за една дълга нежна целувка. Тази нощ Кейт му бе дала всичко. И той го знаеше. Беше му дала тялото си, душата си, сърцето си; всичко, което тя притежаваше, вече бе негово. Сякаш се опитваше да облекчи болката и разкаянието, които той изпитваше заради тревогите, които й бе причинил. — Обичам те, Пепеляшке. Много повече отколкото можеш да си представиш. Между другото — той я погледна нежно и отмахна един кичур коса от лицето й — без, разбира се, да се опитвам да се бъркам в плановете ти или да се интересувам от мотивите ти, но искам да ти кажа, че тази вечер ти забрави нещо.

Тя се усмихна и го погледна с неразбиращ поглед. Знаеше, че я дразни, но не се сещаше за какво става дума.

— Така ли? — а след това се усмихна широко. — О, по дяволите! Вечерята. О, скъпи, съжалявам. Много ли си гладен?

— Не, не съм. Изобщо не ми се яде. Имам нещо друго предвид — взе я в прегръдките си и усети, че отново се възбужда от допира на тялото й. Двамата се усмихнаха и се целунаха. — Забрави онази летяща чинийка — нали знаеш, магическото ти средство против забременяване.

Погледна я с усмивка. И той бе забравил. Спомни си едва след това. Тази вечер всичко вървеше наопаки. Кейт леко се намръщи, но в погледа й се четеше само леко раздразнение. Не беше нито притеснена, нито уплашена.

— По дяволите! Диафрагмата — напълно бе забравила за нея.

— Толкова ли е фатално? — чувстваше се длъжен да попита, макар че за него беше всичко друго, но не и фатален или неприятен. Приемаше и много обичаше нейното дете, но искаше и свое собствено.

— Не. Така или иначе няма да забременея. Моментът не е подходящ.

— Откъде знаеш? — не гледаше на нещата по този начин.

— Вчера бях на фризьор.

— Какво? Ти си луда. И все още не си отговорила на въпроса ми.

— Какъв беше той? — дразнеше го и Ник го знаеше.

— Въпросът беше… о, да върви по дяволите! И да забременееш, какво от това! Ще те оставим да родиш в някой дом за неомъжени жени, а ние с Тайг ще заминем за Таити.

— Да не забравите да ми изпратите картичка. И не си прави труда да наглеждаш ваната ми — тя се захили, обърна се и взе една бяла роба, за да отиде да види Тайг. — Връщам се след секунда.

— Направи го — каза го с усмивка. И тя го направи. Върна се след секунда. Без усмивка. Влезе в банята с широко разтворена роба, под която се подаваше стройното й голо тяло. Лицето й бе мъртвешки бледо.

— Тайг е избягал.

Ник се почувства така, сякаш току-що бе започнало земетресение. Кейт мълчаливо му подаде една бележка и докато той я четеше, тя се наведе над тоалетната и повърна.