Даниел Стийл
Сезон на страстта (25)

Глава двадесета

— Тили, ще можеш ли да останеш при Тайг няколко часа?

— Разбира се, веднага идвам.

Кейт се усмихна и затвори телефона. Ник се връщаше от Ню Йорк. Не го беше виждала само една седмица, но й се струваше, че са минали години.

Ръката на Тайг го сърбеше от гипсовата превръзка и той беше раздразнен и неспокоен.

Два пъти беше ходила при Том, но и той не беше добре. Изглеждаше уморен и изпит и тя забеляза, че непрекъснато слабее. А втория път се разплака, когато тя стана да си върви.

Всички очакваха нещо от нея. Но ситуацията не беше по-различна отпреди. Само че Кейт беше променена. Изминалата седмица ясно й припомни какъв беше животът й преди Ник.

Но сега той се връщаше у дома. А тя бе написала две глави от новата си книга и с нетърпение очакваше да му ги покаже.

— Къде отиваш? — Тайг разтревожено следеше приготовленията й.

Кейт извади роклята с цвят на корал, която бе носила в Ню Йорк.

— Да посрещна Ник. Искам да го изненадам — и тогава разбра, че не трябваше да му казва, защото той щеше да пожелае да тръгне с нея. Лицето му светна, сякаш бе озарено от фойерверките по случай Четвърти юли^[1].

— Той си идва у дома?

Кейт кимна с усмивка. И тя изпитваше същата радост и нетърпение.

— Може ли и аз да дойда?

Тя замълча за момент, а след това въздъхна.

— Добре, нахалнико, печелиш!

Внезапно страшно й се прииска да отиде сама. Но знаеше, че Ник ще бъде много доволен да види детето. Обади се отново на Тили и каза на Тайг да се преоблече. Справяше се съвсем добре сам, въпреки гипса.

Половин час по-късно вече бяха в колата. Тайг бе сложил новите си каубойски ботуши и любимата си шапка, а тя се чувстваше великолепно в красивата си рокля. Беше толкова приятно отново да носи хубави дрехи. Писнало й бе вече от дънките и старите ризи.

Имаха три и половина часа, за да се придвижат до летището. Пристигнаха навреме. Изтичаха към изхода на терминала точно когато Ник слизаше от самолета. Тайг изкрещя името, му, а Кейт, останала без дъх, се закова на мястото си. Толкова бяха бързали, за да успеят!

— Ей, тигърче! — Ник изумен погледна първо към момчето, а след това към майка му.

Бяха минали много години, откакто за последен път някой го бе посрещал на летището. Стоеше на едно място и широко се усмихваше, притиснал детето в прегръдките си. А когато я прегърна, Кейт разбра какво означаваше това посрещане за него.

— Ние ти донесохме подарък — момчето беше неописуемо щастливо.

Тримата стояха на средата на залата и препречваха пътя на останалите пътници.

— Така ли?

— Да. Една моя снимка. На гърба на Брауни. Мама я даде да я сложат в рамка. За бюрото ти.

— Това е страхотно — обгърна с ръка раменете на Кейт и бавно се отправиха към изхода. — Здравей, скъпа!

Каза го съвсем тихичко, само на нея, и тя се притисна към него и отново го целуна.

— Ужасно ми липсваше.

В отговор той само изразително завъртя очи, придърпа я по-близо към себе си и отново се обърна към Тайг.

— И на мен много ми липсваше, Ник. А аз мога да яздя Брауни дори и със счупена ръка.

— Това не е ли рисковано? — погледна Кейт и леко се намръщи.

— Лекарят каза, че ако не препуска в галоп, язденето няма да му навреди. Те просто се разхождат.

— Добре.

Взеха багажа му, без да прекъсват разговора си и се отправиха към колата. Не спряха да бъбрят през целия път до дома. А когато пристигнаха, дори и Бърт изглеждаше доволен, че отново вижда Ник.

— А сега цялото ни семейство е отново заедно — Тайг го каза толкова искрено, че сърцето на Кейт преля от радост и щастие. Беше се привързал твърде силно към Ник. И чувствата им бяха взаимни. Ник просто не можеше да се отдели от детето.

Заедно разгледаха всички нови играчки преди вечеря.

— Почакай само да видиш как плава лодката. Майка ти и аз я изпробвахме в Ню Йорк.

И двамата се усмихнаха като си спомниха за това.

— Там има езеро?

— Малко езерце за такива лодки. И зоологическа градина. И понита за езда. Някой път ще те заведем там. Но сега, млади господине, съм подготвил едно друго пътуване за теб.

— Така ли? — Тайг широко отвори очи.

Ник винаги бе пълен с изненади. Кейт предположи, че става дума за уикенд в Санта Барбара. Но този път и тя остана изненадана.

— Знаеш ли какво ще направим утре?

Тайг безмълвно поклати глава.

— Ще отидем в Дисниленд.

— Наистина ли? — очите му станаха кръгли от изумление и Кейт и Ник се разсмяха.

— Да. И тримата заминаваме за Дисниленд.

— Как, за Бога, успя да го уредиш? — Кейт се приближи и го прегърна.

— Джаспар замина за една седмица за Южна Франция. Така че аз съм изцяло ваш. Ако можете да ме изтърпите, разбира се.

Вместо да си почине след тази напрегната седмица в Ню Йорк, през която се бе скъсал от работа по шоуто, той бе решил да ги заведе в Дисниленд. Кейт го погледна с възхищение.

— Господин Уотърман, аз сигурно съм най-щастливата жена.

— Нищо подобно. Аз съм най-щастливия мъж.

Пътуването до Дисниленд беше прекрасно. Върнаха се след три дни щастливи и изтощени от умора, прекараха един ден в къщата на Кейт, а след това заминаха за Санта Барбара за уикенда. Кейт не бе ходила в Кармел цяла седмица, но изобщо не искаше да мисли за това. Беше невероятно щастлива. А Том си имаше господин Ерхард. Поне веднъж това трябваше да му е достатъчно.

Сега тя вече си имаше свой собствен живот.

— Ще се видим следващия уикенд, тигърче.

— Но аз искам да те виждам по-често.

Ник щеше да бъде у тях всяка вечер, но Тайг не го знаеше.

— Може и да стане.

Ник изобщо не подозираше колко скоро щеше да му се наложи да изпълни обещанието си. На следващия ден тръгна от Лос Анджелис още в четири часа, а в седем вече беше при Кейт. Лицето му беше невероятно нещастно, но не искаше да говорят за това преди Тайг да си легне.

— Добре. Кажи ми. Не мога да издържам повече.

Току-що бяха затворили вратата на Тайг.

— Днес разговарях с Джаспар, Кейт. И… той вече е решил.

Уволнен ли беше? Господи, изглеждаше направо ужасно. Кейт хвана ръката му.

— Какво е решил?

— Шоуто се премества в Сан Франциско.

— Кога?

— След шест седмици.

— Това лошо ли е? — не разбираше защо той толкова бе притеснен.

— Така мисля. А ти? Това са пет часа път. В най-добрия случай. А понякога и шест. Не бих могъл да пътувам всяка вечер и сутрин. Дори и заради теб.

И тогава какво щеше да им остане? Уикендите? Но тя се усмихна и го обгърна с ръце.

— И затова ли си толкова разстроен? Господи, помислих си, че са те уволнили.

— По-добре да го бяха направили…

През целия ден обмисляше въпроса за напускането си. По дяволите! Та в Лос Анджелис имаше поне дузина телевизионни предавания и във всяко едно от тях щяха да го приемат с разтворени обятия. Но Кейт го гледаше с изумление и почуда.

— Луд ли си! Какво толкова е станало?

— Изобщо няма да мога да те виждам, за Бога! Това няма ли значение за теб?

Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще се разплаче, но Кейт продължаваше да се усмихва.

— В такъв случай аз ще се преместя в Сан Франциско. Какво ще кажеш сега, а?

Погледна го така, сякаш той се държеше като абсолютен глупак. Ник затвори очи, а след това ги отвори и уморено се усмихна.

— Ще го направиш ли, Кейт?

— Разбира се. Или така само ще ти създам допълнителни проблеми?

Може би в края на краищата той не искаше това. Може би все още държеше на свободата си. Но тя също, макар да смяташе, че могат да живеят заедно и в същото време да запазят самостоятелността и независимостта си.

— Проблеми? Кейт, ти си невероятна! — а след това се сети нещо. — Но какво ще правиш с къщата?

— Ще можем да я използуваме през уикендите. А и моментът е чудесно подбран. Ще можем да запишем Тайг на училище в Сан Франциско и той ще започне учебната година следващия месец заедно с всички останали деца.

Беше обмислила всичко още когато Ник бе споменал, че съществува вероятност шоуто да бъде преместено. Но не му бе казала нищо и той се бе побъркал от притеснения.

— Сериозно ли казваш всичко това, Кейт?

Все още не можеше да повярва. Но тя изглеждаше напълно сериозна и той не знаеше да се смее ли или да плаче.

— Разбира се, господин Чарминг.

— О, Кейт… — прегърна я и я държа в ръцете си часове наред. Всичките тези седмици изпълнени със страхове са били напразни. Предстоеше им нов живот. Заедно.