Даниел Стийл
Сезон на страстта (20)

Глава петнадесета

Струваше им се, че живеят заедно от години. Събудиха се в седем сутринта. После отидоха в града за вестник, разходиха се по плажа, а след това заедно приготвиха обилна закуска. Всичко вървеше гладко, сякаш способностите им взаимно се допълваха. Но това, което най-много изненада Кейт, бяха непринудените им взаимоотношения, липсата на каквито и да било задръжки и притеснения. След всичките тези години на въздържание и безбрачие тя не изпитваше никакво неудобство да се размотава гола из къщата, облечена само с една негова стара тениска…

Сега и двамата лежаха голи върху хавлията зад една дюна съвсем близо до къщата, напълно скрити от всеки любопитен поглед или посетител. Тя не преставаше да се възхищава на красивото му тяло. Подпря се на лакът и го изгледа.

— Имаш ли някаква представа колко необикновено е всичко това! Или ти може би го правиш през цялото време? — веднага се смути от думите си. Изобщо не й влизаше в работата какво правеше той през цялото време. Но въпреки всичко искаше да знае.

Той изведнъж седна, а нараненото му изражение беше достатъчно красноречиво.

— Какво искаш да кажеш, Кейт?

— Съжалявам. Аз… просто… ти живееш в по-различен свят, Ник. Това е всичко. Нещата при теб са по-различни.

Каза го съвсем тихо, сякаш се извиняваше. Може би в края на краищата не й се искаше да научи подробности за живота му. Той се пресегна, нежно я хвана за раменете и не я пусна, докато тя най-сетне не го погледна в очите.

— Права си. Нещата са различни, Кейт. Или поне бяха. В някои отношения, разбира се. Когато бях много по-млад, аз не се свъртах на едно място. Преследвах всяка жена, която проявяваше интерес към мен, а и няколко, на които бях напълно безразличен. Тичах след тях, тичах, преследвах ги и знаеш ли какво? В края на краищата разбрах, че не ми е останало нищо, след което да си заслужава да тичам. След това се поукротих, станах доста по-благоразумен, но и много по-самотен. В Лос Анджелис няма кой знае колко жени, които да си заслужават усилията. Холивуд сякаш е Мека на глупостта, егоизма и безсмислието. Жени, които са готови да преспят с мен, само за да подпомогнат кариерите си, да се доближат до Джаспър Кейс, да обядват в „Поло Лаумдж“ в най-подходящото за това време, да си осигурят достъп до най-изисканите партита, или може би просто за да се нахранят на аванта, след което да получат едно добро чукане. И знаеш ли какво получавам аз от всичко това? Нищо. Е, защо тогава да си правя труда да се срещам с жени? И не го правя през повечето време. В много отношения, Кейт, аз съм бил почти толкова самотен колкото теб. И знаеш ли какво притежавам в крайна сметка? Изискан апартамент, няколко стаи, претъпкани с красиви мебели, няколко ценни картини, безумно скъпа кола. И всичко това, взето заедно, мила моя, не струва пукната пара. И тогава, за пръв път в живота, в един момент, едно лице, един безкрайно кратък миг и човек разбира, че току-що е видял реализирани всичките си мечти. Това е като да се събудиш сутрин с някакво радостно чувство, замаян и с подути от сън очи, и да изпиташ неясно и необяснимо щастие. И изведнъж по средата на закуската си спомняш последния си сън. В началото само някои неясни и накъсани моменти, а след това си го припомняш в най-големи подробности. Спомняш си мястото и хората, които си сънувал, спомняш си всичко и ужасно ти се приисква да се върнеш пак там. Но не можеш. Колкото и да се опитваш, никога няма да успееш да го направиш. Обаче сънят продължава да те преследва. Понякога само един ден. А понякога за цял живот. Това можеше да се случи и с мен, Кейт. Споменът за теб сигурно щеше да ме преследва през целия ми живот. Но аз не исках това. Реших, че трябва да съм дяволски настойчив и да се върна при съня си, преди да е станало прекалено късно. И за двама ни. Ето защо дойдох да те видя. Не можех да те изгубя, не и след всичките тези години на очакване. Преди дори не знаех, че съм чакал теб, но във вторник вечерта вече бях напълно убеден. А и ти също — беше напълно прав. Тя се бе опитала да измами сама себе си. Беше си казала, че никога вече няма да го види. Но някъде дълбоко в душата си бе изпитала странно чувство на сигурност… надежда… обещание. — Обичам те, Кейт! Не мога да го обясня. Зная, че се познаваме само от няколко дни. Но и зная, че всичко, което правим, е правилно. И истинско. Бих се оженил за теб още днес, стига да се съгласиш.

Тя му се усмихна, отпусна глава на рамото му, а той нежно я целуна по врата.

— Зная. И все пак е невъзможно, нали? — излегна се до одеялото и погледна нагоре към него, а той й се усмихна, вперил в нея невероятно сините си очи. Небето над тях беше с абсолютно същия цвят. — Всичко се случи толкова бързо. Просто не мога да се осъзная. Непрекъснато си повтарям, че не е възможно да изпитвам всички тези чувства. Непрекъснато си мисля — непрекъснато си мислех — че може би ти винаги и с всички се държиш по този начин. Но това не обяснява чувствата, които аз изпитвам. Как е възможно да се влюбя в теб толкова бързо? След всичките тези години… не мога да разбера сама себе си…

Но изобщо не изглеждаше нещастна. Всъщност за пръв път я виждаше без дълбоко стаената мъка в погледа й. Когато се събудиха сутринта, очите й бяха бистри и щастливи. Изглеждаше като съвсем нов човек.

А тя се чувстваше преродена.

— А може би точно така се случват тези неща. Чувал съм доста истории за хора, които са живели заедно пет или десет години и изведнъж — щрак — и единият от тях среща някой друг и след две седмици се жени за него. Може би трябва да минат години, за да разбере човек, че връзката му с някого е била грешка от самото начало. Но когато всичко е истинско, когато срещнеш човека, за когото си създаден, може би тогава всичко става бързо и лесно. Само един миг, и ти си сигурен, че това е човекът, когото си търсил. С мен стана точно така.

Излегна се по корем до нея и я целуна по устата.

— Кейт?

— Какво, скъпи?

— Наистина ли говореше сериозно, когато ми каза, че никога повече няма да се омъжиш?

Тя кимна и го изгледа продължително и настойчиво, преди да му отговори.

— Да.

Изпита огромно огорчение, когато чу отговора й.

— Защо?

— Не мога да го обясня. Просто го зная.

— Но това не е честно. И е напълно безсмислено.

А може би още бе твърде рано, за да настоява! Вгледа се в лицето й и отново видя познатата болка да се настанява в очите й. Изпита угризения, че бе заговорил за това.

— Може би не ми дължиш никакви обяснения.

— Просто не мога да ти предложа такива — бавно прокара ръка по гърба му и го изгледа така, че стомахът му се сви на топка. — Мога да ти кажа само, че съм готова да направя всичко, което искаш, само не и брак — беше страшно напрегната и сериозна, а той я изгледа и се усмихна похотливо.

— Като имам предвид как се чувствам в този момент, Пепеляшке, мисля, че предложението ти ме задоволява напълно.

Повече не спомена женитбата. Люби я върху хавлията на пясъка, а след това и във водата точно пред къщата.

— Ник, държиш се абсолютно непристойно!

Останала без дъх, тя се затича към хавлията, легна и усмихнато го погледна, а той внимателно се отпусна отгоре й като се подпираше на ръцете си.

— Чуй само кой го казва! Както знаеш, просто не е възможно да свърша всичко това самичък.

— Никълъс… Ник… Н…

Гласът й заглъхна, той я целуна и бавно разтвори краката й в топлия пясък. Следобедът вече преваляше, когато те най-сетне, уморени, покафенели от слънцето и щастливи, се прибраха в къщата. Чувстваха се така сякаш са били любовници в продължение на години. И изведнъж Кейт шокирана се вторачи в часовника на стената в кухнята.

— О, Боже!

— Какво има? — погледна през рамо, дъвчейки с пълна уста грозде.

— Тайг. Той ще се прибере у дома в четири. Напълно бях забравила.

Случваше й се за пръв път от шест години насам. Изобщо не се бе сетила и за Бърт. Добре поне, че го бе нахранила, преди да тръгне предишния ден. Хранеха го само веднъж дневно, а той можеше сам да влиза и излиза от къщата през една специална врата.

— Спокойно, скъпа. Сега е едва три.

— Но… — той я прекъсна с целувка и тя получи едно от гроздовите зърна, с които бе пълна устата му. — Ще престанеш ли? Трябва да… — но вече се смееше. — Говоря сериозно.

— Аз също. Опаковах багажа си сутринта. Сега само трябва да се изкъпем и да оправим леглото. Ще имаме достатъчно време да се прибереш навреме. Искаш ли да се обадиш на родителите на Джоуи?

— Може би трябва. О, Боже, май трябваше да се обадя още снощи. Ами ако нещо му се е случило или…

Той отново я целуна, а след това взе телефона и й го подаде с усмивка.

— Не си извършила никакъв грях, като си се позабавлявала малко без него — отново я целуна. — Обади се. Аз отивам да пусна душа.

Тя се присъедини към него само след пет минути.

— Всичко наред ли е?

— Чудесно — изглеждаше леко разочарована. — Останах с впечатлението, че изобщо не съм му липсвала.

— Разбира се, че не си. С тези две козички, които са обсебили цялото му внимание. Бащата на Джоуи взел ли е понито? — насапуниса се целия и й подаде сапуна. Миришеше на карамфил.

— Взел е две. Едно за Джоуи и едно за сестричката му.

— Изглежда много свестен мъж.

— Също като теб — целуна го отново, а около тях се разнасяше уханието на карамфил.

— Недей да ме предизвикваш, момиче! Трябва вече да си ходим.

— Слушам.

Беше искрено щастлива. Той беше изключителен във всяко едно отношение. Като любовник, като баща, като приятел. С пълно право искаше да създаде семейство. От него би излязъл чудесен съпруг… Би станало… Със съжаление си помисли за това, след което му подаде сапуна и застана под топлата вода.

След двадесет минути бяха облечени и готови за път. Тя бе почистила кухнята, докато Ник се обличаше, и сега стоеше до него и тъжно го гледаше, докато той заключваше входната врата. Обърна се към нея, видя нещастното й изражение, а след това с усмивка я притегли към себе си.

— Хайде, скъпа. Това не е краят. Всичко едва започва.

Беше нелепо, но очите й се напълниха със сълзи. Бяха прекарали незабравим уикенд и никак не й се щеше да свършва, искаше този празник да продължи вечно. А сега трябваше да се върне при Тайг и да помисли за следващото си посещение при Том. Искаше да остане с Ник в Санта Барбара завинаги. Но той също трябваше да се върне към действителността.

— И какво ще стане сега?

Тя се облегна на парапета и го погледна в очите. Но в тях нямаше нищо обезпокоително, само безкрайна обич и преданост.

— Хайде да помислим за това. Мога да ползвам тази къща всеки уикенд. Собственикът й никога не идва тук. Не е достатъчно бляскава за него, така че той е готов постоянно да я дава под наем. Ако я искаме, къщата е изцяло наша. А ако пък предпочиташ да идвам всяка вечер от Лос Анджелис, нямам нищо против. Ще тръгвам след шоуто. До полунощ ще съм при теб, а рано сутринта, още преди Тайг да е станал, ще се връщам обратно.

— Ник, това е лудост. Ще се съсипеш от умора и напрежение — но трябваше да си признае, че идеята много й хареса.

— Можем поне да опитаме. А и ти би могла да идваш в Лос Анджелис. Просто за да се поразтовариш, да свикнеш с града. Можем да направим безброй неща, Пепеляшке! Както ти казах, това е само началото. Стъклената пантофка ти стана, нали? — наведе се и я целуна и леко отмахна меката и пухкава коса от лицето й. — Обичам те. Това е всичко.

Това е всичко. Толкова бе просто! И всичко, което й бе казал, звучеше чудесно… но тя трябваше да вземе някои собствени решения. Трябваше да обмисли и да прецени много неща. А освен това, трябваше да помисли и за Тайг.

— Какво ще правим с Тайг?

— Ще му дадем време да се приспособи. Довери ми се. Смятам, че мога да се справя с това.

— И аз мисля така.

— Значи се разбрахме? Доволна ли си?

Тя щастливо кимна, хвана го за ръка и тръгнаха надолу по стълбите към колите си. Нищо не бе решено, но думите му звучаха дяволски успокоително.

— Ще караш ли след мен по обратния път?

Мислеше, че от само себе си се разбира, че Ник ще дойде с нея у тях, но той отрицателно поклати глава и отключи колата си. Тя го изгледа с изненада.

— Не. Мисля, че имаш нужда от малко време за Тайг. Какво ще кажеш да дойда около шест? Искам да свърша някои неща в Санта Барбара.

— За два часа?

Той кимна и тя усети внезапен пристъп на ревност. Ами ако имаше някоя любовница в града? Може би заради това идваше толкова често в тази къща! Ами ако… Но той веднага забеляза изражението й и се разсмя.

— Скъпа, ти си чудесна и аз те обожавам — приближи се до нея и силно я притисна към себе си. — Изглеждаше така, сякаш бе готова да убиеш някого.

— Имах подобни намерения — погледна го със смутена усмивка.

— Не мен, надявам се.

— Не. Жената, с която си помислих, че отиваш да се срещнеш.

— Кейт, любов моя! Съвсем честно ти заявявам, че не познавам нито една жена в този град. Обикновено идвам тук, за да избягам от жените в Лос Анджелис. А що се отнася до тях, с най-голямо удоволствие ще изгоря тефтерчето с адресите им пред сградата на градския съвет в понеделник на обяд.

— Защо да чакаме толкова дълго? Сигурна съм, че имам кибрит в себе си.

Започна да рови в джобовете на ризата си, а той я ощипа по носа.

— Сигурен съм, че имаш. Но ще го използваме по-късно. А сега, ревнивке, веднага се връщай при детето си, преди да съм те изнасилил тук, на стълбите.

— Точно пред моето комби?

— Никакъв проблем — отвори вратата на колата й и тя бързо седна зад волана. Той хлопна вратата и се наведе през прозореца за една последна целувка. — Карай внимателно, моля те.

— Да, сър. Ще се видим в шест.

— На часа.

Почака докато тя се скри от погледа му, а след това се качи на колата си и се отправи към града.