Шърл Хенке
Условие за капитулация (9)

Девета глава

Рийс седеше до голямата дъбова маса в кухнята на „Голата истина“, сръбваше от силното черно кафе, приготвено от Кели, и чакаше закуската. Едрият ирландец винаги сервираше пържени яйца, картофи и бекон — всичко разбъркано в мазна желязна тенджерка. Храната не беше изискана на вид, но напълваше стомаха. Преди да се запознае с Лора Евърет, Рийс никога не се беше замислял за обикновената храна, която поглъщаха служителите и клиентите му.

Той гледаше как Кели метна мазната твърда жълта пихтия в чинията му, после я бодна така, сякаш очакваше, че ще се съпротивлява.

— Картофите са твърди — измърмори той, докато едно парче упорито отскачаше от вилицата му.

— А яйцата? Дали ще са по вкуса ти, ваше благородие? — Попита снажният чернокос великан, като знаеше предварително отговора.

Рийс вдигна едната си вежда и размаха вилицата към непочтителния готвач. Едно тлъсто парче бекон се плъзна по дръжката и цопна върху пръстите му.

— Джинджър готви по-добре от теб, повлекан такъв. Яйцата са прегорели.

— Тогава защо не я караш да ти готви?

— Да, защо не? — отговори самата Джинджър, като влезе в слънчевата кухня и потърка сънено очи.

Тя се отпусна в големия дъбов стол, а мекият й копринен халат разголи добре оформените й колене. Кръстоса крака, без да я е грижа за голотата под оскъдното облекло и с благодарност взе чаша горчиво черно кафе от готвача.

— Готвенето няма да ми отнеме много време, защото рядко започна да се навърташ тук, Рийс.

Той бодеше твърдите като гума картофи и избираше по-малките, годни за ядене.

— Ако това ще бъде уговорено нападение срещу мен, то нека да участват всички. Събуди останалите момичета, извикай Руфъс и Бен.

Рийс знаеше, че гласът му прозвуча виновно. Напоследък все по-често оставяше пивницата в ръцете на Джинджър, а другите му бизнес интереси нарастваха.

— Ако ти трябва помощник, Джинджър, наеми някого. Ти отговаряш. Всъщност мисля…

Той се поколеба и реши да не обсъжда продажбата на пивницата на Джинджър пред всички, особено пред своенравния стар готвач, който се отнасяше с нея като със собствена дъщеря.

Джинджър изгледа изпитателно Рийс, в очакване да довърши изречението си, като почти се уплаши от онова, което би могъл да каже. Той не продължи и тя рече:

— Ти и онази изискана мисис Евърет сте доста заедно напоследък. Наистина демократично от нейна страна да общува с хора като теб.

— Тя е републиканка — изсмя се Рийс и попита: — Как може да ревнуваш от Лора? Тя е достатъчно възрастна, за да ми бъде майка.

— Чувам, че идната седмица у тях щяло да има празненство. Всички тузари от града са поканени. Какво те интересуват тези хора, Рийс?

Очите му потъмняха, станаха „покерджийско сини“, както ги наричаше тя — безизразни и бездънни.

— Заради бизнеса, любов. Ти отговаряш за „Голата истина.“ Нека аз да имам грижата за останалото.

Кели разбра, че трябва да ги остави насаме, взе плика с картофените обелки и другите отпадъци и се отправи към задната врата да ги изхвърли.

Джинджър сложи ръка върху рамото му и го погали през скъпата бяла ленена риза. Усети нервното напрежение в тялото му.

— Цяла седмица спиш сам, скъпи. В нещо ли сгреших? Аз… ще стоя настрана от сделките ти с богатите хора. Не искам да си пъхам носа там.

Той долови молбата в гласа й. Тя остави халата да се разтвори и големите й, пищни гърди лъснаха съблазнително, сгушени в копринената дреха. Той почувства старата позната възбуда, тихо изруга, хвана ръката й и я поднесе към устните си.

— Съжалявам, любов. Не исках да те наскърбя.

„Не искам да те наскърбя, но се боя, че ще го направя.“ Тя се усмихна развълнувано.

— Тази сутрин имаш ли важна среща или нещо такова, скъпи? Ако не…

— Дявол да го вземе, трябва да видя шефа! — прогърмя силен глас откъм официалния вход, придружен от тропане.

Рийс чу, че Руфъс отвори и пусна вътре Доматения нос — Уайли Уилкокс.

— Дай пиячка. Трябва да празнуваме.

Рийс целуна бързо разтворените устни на Джинджър, стана и рече:

— Вероятно Уайли е попаднал на сребърна жила в онази мина, която купих от Чарлс Евърет.

Той закрачи по коридора, разкъсван от противоречиви чувства относно любовницата си. Радваше се, че е отсрочил задължението си, но тялото го болеше от сексуално желание. Закле се да се справи по-късно с този проблем и поздрави Уилкокс.

— Не е необходимо да се напиваш като талпа преди дори да съм влязъл в бара, Уайли — каза той, докато едрият мъж обръщаше бутилка уиски.

— Бива си го. Едно време тук сервираха истинска помия.

— Още го правим… за някои клиенти. Ти влезе в категорията на добрите. Да не би да празнуваме сребърна жила?

Уайли застана неподвижно. Той беше внушителен, като се изпъчеше с големия си търбух.

— Какво ще кажеш за жила, широка колкото цял крак? Отива направо в Китай. Кажи на роднините си в Уелс да започват да копаят, за да се срещнем някъде по средата!

Лора Евърет щеше да бъде доволна.

 

 

Но Чарлс Евърет и Стодард Лотън не бяха доволни. Преди вечерята у Лора те пийваха в кабинета на Лотън, докато чакаха Хеда и Тори.

— Глупаво постъпи, че продаде онази мина на Дейвис толкова прибързано, Чарлс — каза отсечено той и глътна остатъка от бърбъна си на един дъх.

Евърет стисна чашата си.

— Не беше прибързано. Когато купих мината почти без пари, накарах един инженер да я проучи. Онзи така наречен експерт ме увери, че е доходоносна. Но два екипа копаха в продължение на три месеца и не намериха нищо, освен следи в тоновете черен пясък.

Лотън кипеше от гняв вкиснат.

— Явно миньорите ти не са копали в правилната посока.

Той разчиташе на бъдещия си зет да го отърве от настоящото му затруднение.

— Онзи проклет стар пияница Уилкокс те направи за смях, а Дейвис стана богаташ.

Лицето на Чарлс стана тъмночервено от ярост.

— Няма смисъл да се сърдиш на мен, Стодард, защото Дейвис наистина дава повече пари назаем, отколкото банката ти. Чувам доста неприятни слухове за твоята платежоспособност. Предполагам, че не са верни.

Лотън не срещна погледа му и той зададе още един въпрос.

— Между другото, разбрах, че Сандърс е заминал на Изток.

Този безполезен пияница поне няма да му се мотае в краката, да отвлича вниманието на Тори и да притеснява цялото семейство.

Стодард се опита да скрие вълнението в гласа си, сетне отговори спокойно:

— Да, на гости у баба си и дядо си в Масачузетс.

Той чу, че съпругата и дъщеря му идват, и бързо смени темата на разговор:

— Ето ги дамите — красиви както винаги.

— Точно така — потвърди като ехо Чарлс.

Той разгледа разкошната бледосиньо — зелена рокля от пясъчна коприна на Тори, безупречно ушита, за да подчертава стройната й фигура и да подхожда на необикновените й очи с цвят на морска пяна. Косата й бе прибрана на кок. Той взе ръката й и рече:

— Прекрасна си, мила моя.

Идеалната жена за мъж с неограничени политически стремежи. Разбира се, подкрепата на Стодард все още му беше необходима — както заради партията, така и заради парите. Искрено се надяваше слуховете за банката да са неверни.

Хеда се обърна със сияйна усмивка към детето си и Чарлс:

— Каква чудесна двойка сте! Да вървим, Стодард. Лора вдига такъв шум, когато закъснеем.

— Ненавиждам тези вечери у Лора. Тя е прекалено оригинална за добре възпитана жена — измърмори съпругът й, докато излизаха от кабинета.

— Така е, но тя все още е една от най-знатните личности в Старлайт, дори и да не се разбират много добре с Чарлс. Щом той може да я търпи, и ти ще можеш, Стодард — рече с леден тон Хеда.

— Кои ще бъдат там? — Попита Чарлс, като изброи на ум всички важни политици, които искаше да смае.

Досадната му снаха имаше и добри страни.

— Сигурна съм, че всички, които са влиятелни в Старлайт — отговори Хеда.

Файтонът им спря пред двуетажната бяла къща на Лора с дървени рамки, с широки порти, украсени с червеникави решетки. Дворът вече беше пълен с други файтони — всички богато украсени като този на Лотън.

— Не разбирам защо Лора държи на тази грозна стара къща. Тя е ужасно старомодна и с дървени рамки, за бога. Всички хубави къщи тук са тухлени, с мансарди и железни решетки — каза Хеда, докато Стодард й помагаше да слезе от файтона.

— Мамо, нали знаеш, че Лора изпитва сантименталност към къщата, защото Джейкъб я е построил за нея, когато се оженили — рече Виктория.

Чарлс направи гримаса:

— Едва ли е, защото не може да си позволи друга.

Точно когато взе ръката на Тори, тя съзря големия черен кон, завързан за перилата от едната страна на къщата. Не може да бъде Блекджек! Но един такъв великолепен жребец се отличаваше от другите като изящно шлифован диамант върху купчина мръсни счупени стъкълца.

Щом влязоха в къщата, най-лошите опасения на Тори се оправдаха. Той стоеше на големия сводест вход в гостната на Лора и изпълваше помещението с жизнеността и онази опасна, мъжествена атмосфера на забраненото. Рийс й пусна ослепителна усмивка.

Тя усети, че Чарлс стисна с чувство за собственост ръката й и измърмори:

— Кой е пуснал този хулиган тук?

— Сигурен съм, че не е влязъл ей така от улицата — каза сериозно Стодард.

— Какво й става на Лора Евърет? — измънка Хеда, кипяща от гняв, който прикри, като се усмихна ведро на няколко познати жени.

Тори онемя. Ето го нейният бог на отмъщението, подлецът, който на няколко пъти я бе унижавал, прегръщал толкова интимно, а накрая я напляска! Той стоеше, заобиколен от лигавещи се жени — дори мисис Соумс и онази стара клюкарка и идиотка Естър Смидъртън. Лисет Джонсън — каквато си беше мъжкарана и любовчийка — примигваше срещу едрия уелсец и се кикотеше на някаква груба забележка, която бе направил. След като огледа набързо, но задълбочено Тори, Рийс отново подхвана разговора със събеседничките си, без да й обръща повече внимание!

— Предполагам, че някои жени го намират за привлекателен по някакъв недодялан начин — отбеляза Хеда, като му хвърли един поглед.

Дъщеря й обаче не можеше да го пренебрегне така лесно. Добре ушитият тъмносин вълнен костюм на Рийс беше скроен по последна мода, както и снежнобялата риза, украсена с тежки златни копчета на ръкавелите. Сатенената му жилетка и вратовръзка бяха тъмнокафяви и се съчетаваха добре с костюма.

— Можеш да си купиш скъпи дрехи с пари, но кройката не може да скрие човека — заяви надменно Стодард и опъна жилетката си, издута от копчетата.

— Виктория, лошо ли ти е? — Попита Чарлс, когато мълчанието й стана очевидно.

Преди Виктория да успее да отговори или да се направи на пълна глупачка, като продължи да гледа втренчено онези широки рамене и обезоръжаващата усмивка, Лора дойде при тях и започна да ги прегръща за добре дошли. Кметът Джонсън и съпругата му придружаваха домакинята.

След като си размениха вяли поздрави, Уил Джонсън каза:

— Голяма промяна настъпи в онзи Дейвис, откакто му предложихме да стане шериф, а, Стодард? Сега е достатъчно богат, за да купи и продаде половината Старлайт и дори не е необходимо да носи оръжие.

— Сигурен съм, че хора като Дейвис винаги носят оръжие — рече намусено Чарлс. — Такива като него имат прекалено много врагове, за да рискуват да ходят невъоръжени.

— Е, той върши добър бизнес с Лора и е приятен събеседник — отговори весело Уил.

— Моята Лиси доста го харесва, пък и той нея — призна Телма Джонсън.

Чарлс престана да слуша кмета и съпругата му и се съсредоточи върху Лора. Извини се набързо на останалите и я поведе по коридора към един усамотен ъгъл близо до кухнята.

— Какво означава това, че вършиш бизнес с този кръчмар?

— Хайде, Чарлс. Ти не умееш да губиш. Нали продаде мината със среброто и всичко останало на Рийс и на мен. Трябваше да наемеш мистър Уилкокс да я проучи.

— Той не посещава моя клуб — отговори лицемерно Чарлс.

Господи, колко мразеше вдовицата на Джейкъб! Тя стоеше в дъното на цялата тази работа.

— Отмъщаваш, а?

— Само раздавам правосъдие, Чарлс — отговори тя и леко потупа с ветрилото по китката си.

Усмихна се, изшумоля покрай него и се върна в пълната с хора гостна, за да обяви началото на вечерята.

До чиниите имаше пергаментови картончета, на които с красив почерк беше написано кой до кого да седне. Рийс се усмихна самодоволно и тръгна към другия край на масата, след като бе изразил разочарованието си пред Лисет Джонсън, че няма да седи до нея. Много добре си представяше как ще реагира дамата, която трябваше да разговаря с него по време на вечерята.

Докато Лора въвеждаше гостите и гукаше по своя майчински начин, Тори разгледа картончетата с имената. Не беше настанена до Чарлс. Изведнъж погледна към хората в препълнената трапезария и срещна блестящите тъмно сини очи на Рийс Дейвис. Не, Лора не би се осмелила! Той я покани с ръка да седне до него и сърцето й се сви. Този нагъл мошеник бе заблудил лековерната вдовица.

Рийс гледаше как по красивото лице на Тори се изписват последователно почуда, обида и гняв. После безупречното й възпитание надделя и тя тръгна покрай дългата маса към него, с царствено вдигната глава и спокойно, хладно изражение. Позволи му да й дръпне стола да седне и тихо му благодари.

Виктория се мъчеше да запази спокойствие и впери поглед в искрящото море от кристал, сребро и порцелан. Опита се да се съсредоточи върху великолепните цветни мотиви по покривката на дългата маса. Погледна дискретно към Джон Суагърт и Сибил Марч, които заемаха местата си. Макар и хъхрещ и скучен, Джон беше близък приятел на баща й. Сибил беше млада вдовица и член на градинарския клуб в Старлайт. Сибил поне щеше да има с кого да разговаря.

Какво бе накарало Лора да направи такова нещо? Несъмнено израсналият в предградията хулиган не можеше да различи вилица за салата от нож. Тя наблюдаваше тайно как прислугата поднася ордьовъра — пушени стриди върху натрошен на парченца лед. Рийс избра мъничката вилица за коктейли и започна да яде хлъзгавото ястие със съвършена лекота. После взе високата кристална чаша за вино, вдигна я за наздраве към Виктория и отпи от вкусното френско вино.

— Знам дори, че не трябва да изпивам соса от чинийката, Тори — прошепна й свойски той, докато оставяше чашата.

Тя разбра, че е отгатнал мислите й, и бузите й порозовяха от горещина.

— Ако не ме оставиш да се храня спокойно, ще кажа на Лора за възмутителното ти държание — прошепна тя между две глътки вино.

Очите му се разшириха невинно:

— О, не е необходимо да си правиш труда, любов. Тя вече знае каква бъркотия направи в стаята си и как бях принуден да приложа телесно наказание. Всъщност доста се посмя.

Парченце стрида заседна в гърлото на Тори. Тя посегна към чашата си, едва не я събори, сетне я хвана здраво и отпи съвсем не като дама.

— Ще ти бъда благодарна, ако говориш по-тихо. Или по-добре — изобщо не говори!

Чарлс беше настанен далеч от тях и не можеше да чуе какво си говорят от приятелското бъбрене около него, но видя свойския начин, по който едрият уелсец я поздрави с чаша вино, както и червенината по бузите й в отговор на това. Прислугата отнесе чиниите от ордьовъра и донесе следващото ястие. Чарлс реши да скастри досадния натрапник, независимо от проклетата си снаха.

— Разбрах, че сте приятел на мистър Манион, мистър Дейвис. Кажете ми, одобрявате ли политическите му възгледи?

Рийс вдигна глава с лека усмивка.

— Ако намеквате, че съм демократ, страхувам се да кажа „да“ в тази пълна с републиканци стая.

— Сега, когато станахте собственик, вероятно ще промените политическите си възгледи — каза Уилъби Джонсън, а тук-там се чу сподавен смях.

— Да, мистър Дейвис, чух, че новата сребърна мина е най-богатата в историята на Колорадо — изгука Лиси Джонсън.

— Мисля, че любезно преувеличавате, мис Джонсън, но наистина сключих отлична сделка, като купих мината от мистър Евърет — обясни Рийс.

Лицето на Чарлс Евърет потъмня от обида при неочаквания обрат на разговора. В този миг Лора засили предизвикания от забележката на Рийс смях.

— Да, Чарлс. Мисля, че ти купи мината преди около година и стигна до извода, че в нея няма нищо.

— Изглежда и най-добрите минни инженери допускат грешки — оправда се Чарлс.

— Може би трябваше да наемеш стария Доматен нос — Уайли Уилкокс — предложи Лора.

Смехът около масата поутихна, а Лисет Джонсън отново впери големите си, влажни очи в Рийс и попита:

— Избрахте ли име на мината, мистър Дейвис?

— Всъщност да — отговори той, като огледа гостите и спря погледа си на нежното лице на Виктория. — „Лейди Виктори“ — победа.

Остана доволен, когато внимателно заученото изражение на безразличие на Тори стана тревожно, още преди да е довършил думата „Виктори.“ Бузите й пламнаха, защото разбра, че я е кръстил на нея. Колко ли от останалите гости са се досетили?

— Като говорим за победа, мисля, че трябва да вдигнем тост в чест на неоспоримия избор на Чарлс Евърет за сенатор от щата Колорадо — рече Стодард, като наруши странната магия, която явно се създаваше между дъщеря му и онзи проклет комарджия.

— Наздраве, наздраве! — повтори Уил Джонсън, последван от други, макар и не толкова ентусиазирани като на кмета и банкера, гласове.

Лора вдигна послушно чаша, но след като отпи, попита:

— Наистина ли мислиш, че избирането на Чарлс е сигурно, Стодард? В края на краищата, тук е Югозападно Колорадо. Демократите имат забележителен кандидат в лицето на Сам Бенсън.

— Той е овчар — отсече Чарлс, като че ли човекът беше пълна измет.

Всъщност за повечето богаташи в Колорадо — банкери и фермери — овчарите бяха по-лоши и от измет.

— Съмненията ти относно избирането ми, драга снахо, като че ли намекват за доверието ти в предложенията на онзи отвратителен Майк Манион.

— Повечето демократи — независимо дали са овчари или не — са чужденци като Майкъл Манион — каза превзето Хеда.

Тихият й глас прекъсна сподавените разговори около дългата маса. Тя изискано отряза парченце говеждо, плаващо в сос и отхапа малко, докато останалите се смълчаха.

— Чужденци като приятелят ми Майк Манион и мен, мистър Лотън, може и да са бедни и тънещи в невежество демократи, но е твърде вероятно да имаме човек в губернаторския дом следващата година.

— Алва Адамс е радикал, парвеню и обикновен политически манипулатор — каза враждебно Стодард Лотън.

Рийс се усмихна.

— Не съм чел много американската история, но не беше ли така описан Ендрю Джексън от противниците си?

— Точно така! — засмя се Лора и разгорещи още повече спора. — Добре го казахте, мистър Дейвис. Много от нашите забележителни президенти са били демократи. Мисля обаче, че трябва да се въздържаме от политически спорове.

Вбесен от вниманието на Рийс към Виктория, Чарлс не беше в настроение да прекрати спора, когато последната дума беше на уелсеца.

— Твоят приятел… — наблегна той презрително, — мистър Манион, показва съмнителен вкус в заглавието на статията със сензационните подробности за процеса на онзи страховит Пакър. Дали не е защото идеалът му, занимаващ се със случая, съдията Джери, е демократ?

Лора се накани да среже Чарлс, когато Рийс взе кърпата и докосна леко устните си, като й направи знак да го остави гой да се справи с него. С блеснали от удоволствие очи, той каза:

— Независимо дали подробностите от процеса срещу един републиканец канибал, разследван от съдия демократ, са подходящи за публикуване или не, те несъмнено не са подходяща тема за разговор на маса в присъствието на дами.

Той се обърна към Виктория, засмя се дяволито, сетне погледна годеника й.

— А що се отнася до това, че Майк ми е приятел, това е така и аз се гордея с него. Не бих казал, че статиите му са винаги безпристрастни, но читателите му знаят със сигурност какво е мнението му във всеки брой.

— Добре казано, добре казано, мистър Дейвис! — възхити се Джон Суагърт и така изненада Тори, че тя едва не изпусна вилицата си.

Рийс изглеждаше страшно доволен от себе си, докато дъвчеше последната хапка от яденето. Около масата отново се поведоха различни разговори. Той се наведе към Тори и й прошепна:

— Вече сервират шест ястия, остават още две. Как се справям дотук?

Тори забеляза с отвращение възхищението, с което Лиси Джонсън и Ърлийн Хокинс гледаха хубавия уелсец, и му се усмихна мило.

— Разговорът ти по време на вечерята беше доста смислен. Дори си се упражнявал как да се храниш. За съжаление, да знаеш коя вилица да избереш, не означава, че знаеш как да я използваш.

Тя погледна самодоволно към маншета на колосаната му риза, който явно бе топнал в соса. На Виктория й се искаше да изкрещи победоносно, докато противникът й леко се изчерви.

Рийс изруга на ум и незабележимо изтри с кърпата тежкото златно копче за ръкавели и краищата на маншета.

— Един на нула за дамата — рече той, като си възвърна самоувереността. — Да видим дали ще се справя с десерта и брендито, без да правя голяма сметка в пералнята. Ако успея, мога ли да поискам награда от очарователната си събеседница?

— Категорично не — отговори тя със стиснати зъби.

Сервираха къпинов сладкиш с крехка коричка и домашно приготвен сладолед. Тя го сложи в чинията си, като се молеше вечерята да свърши по-скоро.

Най-после Лора стана и направи знак на дамите да оставят джентълмените с брендито и пурите. Тори едва не катурна чашата си в бързината да избяга. Никога през живота си не се бе чувствала толкова неудобно в компанията на мъж. Не, толкова нещастна. Не, бясна! Рийс дръпна стола й и тя почувства топлия му дъх на врата си да раздвижва малките къдрици по тила й. Искаше й се да избяга вън от стаята.

Рийс я гледаше как се отдалечава от масата след едно ледено „благодаря“ за учтивостта му. Хрумна му, че от хладнокръвното младо момиче би станала първокласна покерджийка.

За Тори от ужасна, вечерта се превърна в кошмарна. Беше затворена в гостната с Лиси, Ърлийн и няколко по-възрастни жени, които би трябвало да имат по-добър вкус. Всички пееха химни във възхвала на Рийс Дейвис. Колко бил хубав! Остроумен! Очарователен! Тори беше прицел на лукави погледи и коварни въпроси, защо е била настанена до най-подходящия ерген в Старлайт.

Когато Чарлс и останалите мъже се присъединиха към дамите, главата на Тори се пръскаше от болка. Тя се страхуваше дори да погледне Рийс и се втурна към Чарлс за утеха.

— Моля те, ужасно ме боли глава. Може ли да излезем навън за малко? Нуждая се от свеж въздух.

— Както кажеш, мила моя — отговори студено Чарлс, още сърдит от препирнята по време на вечерята.

Излязоха на широката веранда с изящни спирални орнаменти по перилата и стълбовете. По дървените решетки бяха нацъфтели глицинии. Мека лунна светлина проникваше през лозите и ги изпъстряше със сребрист оттенък. Портата се намираше чак в задната част на къщата и Чарлс се отдалечи от разговорите и смеха. Отначало Тори се зарадва на тишината и хладния свеж въздух. После думите на Чарлс сложиха край на краткия й отдих:

— Ти и онзи долен комарджия изглеждахте доста очарователна двойка по време на вечерята. Не подозирах, че снаха ми е такава сватовница.

Тори замръзна в недоумение:

— Да не би сериозно да мислиш, че аз флиртувах с онзи… онзи недодялан, зле възпитан стрелец?

— Е, той поне определено флиртуваше с теб — отговори възмутено Чарлс.

Вероятно ако нервите й не бяха така опънати от Дейвис, тя щеше да се пошегува с нелепата ревност на Чарлс или поне да се почувства поласкана от нея. Но Тори беше прекалено смутена, за да отговори, с каквото и да е друго, освен с гняв. Тя се вцепени и измъкна ръката си от неговата.

— Този разговор засилва главоболието ми. Ти предизвика Лора и онзи уелсец с подигравките си. Моля те, не си мисли да си го изкарваш от мен заради собствената си нетактичност.

Той си пое рязко въздух. Благопристойната му, хладнокръвна годеница никога не се беше държала така дръзко. Преди да успее да преосмисли грешката си, той каза:

— След като изглеждам такъв шут в твоите очи, нека онзи кръчмар да те придружава до края на вечерта! Да те изпрати вкъщи.

С лек поклон той тръгна надолу по стълбите и се отправи към двора. Къщата му беше само на шест пресечки оттук. Беше сигурен, че Стодард и Хеда ще се погрижат за дъщеря си и си отиде.

За миг Тори се поколеба дали да не го извика да се върне, но несправедливите му обвинения наистина я бяха ядосали. По-добре да го остави сам един-два дни. После ще дойде и ще се извини за държанието си.

— Напрежението от политическата кампания сигурно му е дошло много — каза Рийс, който се появи изневиделица от задната врата на коридора.

Тори ахна от изненада, сетне изражението й се вкамени.

— Подслушваш ли, мистър Дейвис? Колко типично — и точно от помещението за слугите — рече тя, като посочи вратата, на която стоеше — тя водеше към кухнята.

— Мислиш, че мястото ми е там, така ли?

Тя сви рамене и отстъпи назад.

— Сега може и да имаш пари, но винаги ще си останеш стрелец и комарджия под фасадата. Можеш да измамиш Лора, но не и мен.

Лунната светлина посребряваше светлорусата й коса. Искаше му се да зарови ръце в уханните копринени къдрици и да ги разпусне да паднат по раменете й като напарфюмирано наметало. Той долови, че тя е нащрек, и се приближи бавно към нея, като пусна разкаяната си усмивка, докато протягаше ръка.

— Имаш право, че трябва да отида в кухнята. Готвачката изчисти маншета ми от онзи проклет сос. Виждаш ли?

Преди Тори да успее да се изплъзне, той я улови за ръката и притисна тънките й, хладни пръсти към влажния маншет, без да я притегля към себе си.

Тя почувства мускулестата му китка през ленената риза. Ръцете му бяха топли и големи — добре поддържани ръце на джентълмен или на комарджия! Двете фигури стояха неподвижно на лунната светлина, загледани един в друг.

Тя се страхуваше от напрежението, зараждащо се помежду им като лятна светкавица. Той се страхуваше да заговори и да развали магията. Думите му винаги я предизвикваха и все пак виждаше въздействието от допира си върху нея.

— Един ден, Виктория, един ден ще прозреш истината.

Произнесе думите толкова тихо, че тя едва ги чу. Сетне измъкна ръце от нейните и изчезна зад вратата на кухнята.

— Виктори — измънка под нос тя.

Значи „Лейди Виктори“ е кръстена на нея, мислеше си тя, като потриваше ръце разсеяно. Още чувстваше трепетна горещина. Тя тръгна по верандата като сомнамбул, стигна до вратата на гостната и влезе в ярко осветеното от газени лампи помещение.

Не видя, че Стодард Лотън стои в сянката с пресметливо изражение на лицето.