Шърл Хенке
Условие за капитулация (6)

Шеста глава

Тори отвори очи, сетне бързо ги затвори, заслепена от ярката слънчева светлина. Не можеше да преживее още един ден като вчерашния. Но моментално щом затвори очи, тя се озова в ледената река с него, и изживя отново цялото ужасно и същевременно очарователно преживяване. Цяла нощ се мята в леглото и удря възглавницата, за да прогони Рийс Дейвис от мислите си.

Хеда Лотън се вбеси, когато Чарлс доведе вкъщи Виктория — цялата мокра до кости и увита в онова отвратително одеяло на комарджията. Дъщеря й бе извадена от реката почти гола и после разкарвана из града, завита като някаква индианка. Възмутително зрелище! Скована от студ и унижение, Виктория изслуша укорите на майка си и после се остави Беси да й помогне да влезе в димящата гореща вана.

Докато седеше вътре, в гърдите й се надигна справедлив гняв и кръвта й закипя. Майка й беше по-загрижена за доброто й име, отколкото за живота й! Гневът й се примеси с обида, но някак не можеше да насочи това чувство към красивата си, съвършена майка. Вместо това тя кипеше от ярост срещу Чарлс — и срещу онзи човек. Тори не можеше да продължава да се сърди на годеника си, който бе проявил голяма загриженост към нея по пътя за града. Инцидентът бе станал по негова вина, но той беше ужасно мил. Защити я пред майка й и пое цялата вина върху себе си като истински джентълмен.

Но онзи нагъл Рийс Дейвис съвсем не беше джентълмен! Той беше причина за цялото й унижение, защото съдра дрехите й и я носи гола в прегръдките си. Буди се най-малко стотина пъти тази нощ, а пред очите й все се появяваше хубавото му лице, което й се подиграваше. Измъчваше я спомена за потресаващата физическа интимност помежду им. Една дама не трябва да изпитва такива чувства, още по-малко непрекъснато да ги сънува! Как се осмеляваше той да нахлуе в мислите й, и то по такъв неморален, отблъскващ начин? Но Тори някак чувстваше, че мъж като Рийс Дейвис би се осмелил да направи още по-големи неща.

Тя отметна гневно завивките, седна в леглото и се помъчи да престане да мисли за него. Той беше боклук, съвършено чужд на обществените кръгове, в които тя се движеше.

— Дори няма да го видя повече. Но защо това ме разстройва? — мънкаше си тя, докато се измъкваше от леглото, като се присви от болка заради наранения си крак.

Тори нахлузи чифт пухкави пантофки и завърза колана на тежкия сатенен халат през тънкия си кръст. Цялото тяло я болеше!

— Щастливка съм, че оживях — рече тя през стиснати зъби, докато плискаше със студена вода лицето си, без да мисли за болката.

Физическият смут от срещата със смъртта беше поносим. Но душевното терзание, че бе посрамила семейството си, беше съвсем друг въпрос. На пръв поглед, тя нямаше никаква вина за случилото се, но вътрешното й безпокойство относно Рийс Дейвис я накара да изпитва угризения и да се чувства объркана. Тя позвъни на Беси да дойде, за да й направи прическата и започна да се приготвя за изпитанието да се срещне с родителите си на закуска. Колкото по-бързо свършеше, толкова по-добре щеше да се почувства.

Тори се спря в коридора, преди да влезе в трапезарията и се огледа в голямото елипсовидно огледало. Оттам я поглед на бледо лице с безупречна прическа. Синьо — зелените й очи изглеждаха огромни и издаваха най-съкровените й тайни. Тя потрепери, сетне тръгна решително към трапезарията. Ръката й замръзна на порцелановата дръжка на вратата, когато чу разговора вътре.

— Онзи отвратителен тип Дейвис е причината за цялата тази бъркотия — каза злобно Хеда. — Не ми говори за финансовите му успехи. Той е чужд на нашите среди. Той е само един долен картоиграч.

Стодард изсумтя:

— Този долен картоиграч притежава не само най-печелившата пивница и публичен дом в Старлайт, но се е сдобил и с още десетина значими имоти с печалбата оттам.

— Несъмнено като мами горките затъпели от пиянство глупаци, които посещават такива долнопробни заведения — рече презрително Хеда.

— Така да бъде, но той става човек, с когото трябва да се съобразява този град, пълен с крадци като онзи мошеник Манион и демократическия му вестник. Събрали са доста гласове.

— Не и колкото Чарлс — сопна му се Хеда. — Сигурна съм, че той ще бъде следващият сенатор от нашия щат.

— Тебе само те интересува Тори да стане съпруга на губернатор един ден — сряза я Стодард.

Тори стоеше мирно като провинило се дете. Не искаше да влиза, докато говореха за нея, но от друга страна се страхуваше, че някой от слугите може да я хване, че подслушва. Тя преглътна с усилие, отвори със замах вратата и влезе точно когато Хеда казваше:

— Говори ли със Сандърс? О, Виктория, добро утро. Да си виждала брат си? И двамата закъснявате за закуска.

— Това някога притеснявало ли е сина ти, мадам? — Попита намусено Стодард, като кимна вяло на дъщеря си, която сядаше на мястото си. — Сандърс сигурно е бил в кръчмата на Дейвис или в някоя друга и се е напил.

— Да не обсъждаме това сега, Стодард — прекъсна го Хеда с леден и спокоен глас.

Той се намуси, но не каза нищо повече, защото влезе готвачката с голям поднос, отрупан със сребърни съдове.

Тори винаги се чувстваше длъжна да оправдава недостатъците на брат си пред родителите им. В случая щеше да отклони гнева им от собственото си приключение. Тя си взе от рохките яйца, които й сервира Тес, и задъвка бавно, докато готвачката изпълняваше задълженията си и излезе от трапезарията.

— Сандърс чете снощи до късно, татко. Отби се в стаята ми. Носеше стихове на Тенисън.

— Това ли трябва да чете един банкер? Романтични глупости — отговори отвратен Стодард. — Виж какво, млада госпожице, той не трябва да закъснява за работа тази сутрин и да прави грешки. Чарлс и аз трябва да обсъдим някои важни сделки, сред които и мината, която наскоро придоби. Искам брат ти да е тук, за да научи нещо практично.

— Образованието на един джентълмен не се състои само в четене на банкови счетоводни книги, Стодард — рече покровителствено Хеда.

Винаги нащрек, щом родителите й започнеха да се препират, Тори се опита да се извини, преди да е започнала сериозната кавга.

Стодард обаче се обърна със строго изражение към нея:

— Изяж си закуската, Тори. Трябва да обсъдя нещо и с теб. — Той замълча, докато тя се отпусна с нежелание на стола си. — Как точно стана така, че се появи увита в одеяло като полуудавена котка, пусната пред прага ни? Чарлс не каза почти нищо за инцидента.

— Глупости — прекъсна го Хеда. — Той пое цялата отговорност за случилото се.

— Това не дава обяснение за начина, по който Тори се върна в града.

— Понесе ме течението, татко. Щях да се удавя, след като файтонът стана неуправляем и паднах във водата. Но мистър Дейвис… онзи комарджия, се гмурна след мен и ме извади на брега. Цялата бях прогизнала от ледената вода. Той… той само ми предложи одеяло, за да не премръзна.

Очите на Стодард бяха като сиви ахати, когато каза:

— Забрави да споменеш, че по някое време си успяла да изгубиш дрехите си. Поне така чух да клюкарстват слугите снощи, след като майка ти те е дотътрила до леглото.

Очите на Тори се изпълниха със сълзи и тя се помъчи да ги възпре, защото мразеше да използва такъв детински номер, макар наистина да беше обидена от обвинението.

— Той съдра полата и жакета ми във водата, за да може да доплува до брега, без тежестта им да завлече и двама ни на дъното. Повярвай ми — няма по-щастлив човек от цялата случка от мен! — добави сърдито тя.

Явно благородната защита на Чарлс пред Хеда не беше убедила баща й, когато бе обяснявал случая на него.

Стодард видя, че е разстроена, и като се боеше от изблика на женски сълзи, разбра, че е безполезно да обсъждат повече произшествието.

— Внимавай повече за в бъдеще. В края на краищата — добави той, като погледна Хеда, — не можем да си позволим скандал, свързан с името на бъдещата губернаторска съпруга, нали?

След ужасното изпитание по време на закуската, Тори съвсем не беше в настроение да види зеленикавото лице на Сандърс след два часа. Баща й се бе оказал прав. Сандърс се бе измъкнал от къщи, за да се напие, след като нарочно й се бе показал снощи. Тя го видя как се промъква крадешком от конюшнята към страничния вход, докато стоеше до прозореца в библиотеката.

Тя въздъхна. Сандърс беше прекалено голям мечтател, за да стане банкер или да постигне някакъв успех в този груб свят на пробивни типове, който процъфтяваше в бурния нов щат Колорадо. Рийс Дейвис обаче явно добре се нагаждаше в него — поне що се отнася до тъпите му материални успехи. Тя пак потрепери, като си помисли за този негодник и започна да чете последните новини в модата от Гуди. Изданието беше посветено на булчински тоалети. Тя разглеждаше с трепет облеклата от бяла коприна и дантела. Трябва скоро да се уговори за датата на сватбата с Чарлс.

Плахо почукване на вратата на библиотеката я накара да вдигне очи от списанието.

— Да, влез — извика тя.

На прага застана Ралф, икономът. Възрастният мъж каза колебливо:

— Мис Тори, имате… тъй като мисис Лотън я няма и не мога да я попитам… той е много настоятелен.

— Кой? Защо се държиш така, Ралф?

— Предполагам, че аз изнервям хората от центъра на града, мис Тори, дори първокласните слуги — отговори един познат глас.

Рийс Дейвис мина с рамото напред покрай възмутения иконом. Държеше широкополата си шапка в едната ръка и я размаха за поздрав, като пак пусна онази унищожителна дяволита усмивка.

Виктория скочи на крака. Колко е нагъл този хулиган!

— Какво правите тук без покана, мистър Дейвис? — Попита тя с най-добрата си имитация на ледения тон на Хеда.

— Ами, мис Тори, дойдох да си прибера онова, което ми принадлежи — отговори невинно Рийс. — Не ни трябва публика. Хайде, добри човече — обърна се той към Ралф, като направо го избута от стаята, след като му даде шапката си.

— Как смеете да гоните прислугата ми! Крайно неблагоприлично е да сте тук, мистър Дейвис. Знам, че съм ви длъжница, но вие претендирате за много повече.

— Това ли е начинът, по който говорите на горкия нещастник, който ви измъкна от ледения гроб с голям риск за собствената си особа? — Попита той престорено обиден и продължи да се приближава към нея като огромен котарак, който се промъква към птиче.

— Повтарям — какво искате, мистър Дейвис? — настоя тя, като отстъпваше към тежкия кожен стол, докато говореше.

Той се усмихна хищно.

— Не мисля, че наистина искате да ви кажа, поне не тук… и не още сега, мис Тори — отговори подигравателно той и продължи да върви към нея. — Дойдох да си прибера онова, което ви дадох на заем — одеялото си. Виждам, че си спомняте за него — добави той, като се изхили, когато тя посегна към звънеца до големия прозорец.

Рийс обаче я изпревари и сграбчи здраво, но нежно китката й, като я придърпа в обятията си. Тори се задъха, а страхът и гневът се бореха в гърдите й.

— Ще викам, ако не ме пуснете незабавно.

Той поклати укорително глава.

— И да налеете още масло в огъня ли? Не мисля, че ще го направите. Само ще си взема одеялото и си тръгвам… Но първо — той замълча, докато изучаваше внимателно лицето й, а тя блъскаше безрезултатно с тънките си ръце по гърдите му. — Аз съм бизнесмен, мис Тори, а един добър бизнесмен винаги взима лихва върху заемите.

Той я привлече към себе си и тя усети мириса на кожа, на сапун за бръснене и ударите на сърцето му. Разбра, че ще я целуне, и тъй като не искаше да вдига шум и да се унижава, беше безсилна да го спре. Нараненият й крак я болеше силно, но тя отказа да направи удоволствие на Дейвис, като извика от болка.

— Ти си простак, щом се възползваш по този начин от една дама — каза студено тя и се опита да извърне глава.

Голямата му ръка задържа главата й, сетне нежно я обърна към лицето му.

— Никога не съм твърдял, че съм джентълмен, мила. Да се надяваме, че един ден ще ме направиш такъв. Но не точно сега.

Топлите му, твърди устни докоснаха леко нейните, сетне се задържаха там, като милваха и изследваха по най-интимен начин. После плъзна език и проследи очертанията на стиснатите й устни. Тори стоеше, без да мърда, но тялото й се съпротивляваше мълчаливо и тревожно. Разбра, че ако го удари или се извие, той само ще я хване още по-здраво. Тя се бореше за въздух и накрая, без да иска, отвори уста, задъхана от гняв. Езикът му затанцува вътре, като мимоходом докосваше чувствителната вътрешна страна на устните й, после се измъкна, преди тя да се е окопитила достатъчно, за да го ухапе.

Той като че ли прочете мислите й, поклати глава и я пусна.

— А сега, одеялото, любов.

— Не съм ти никаква любов, безчувствен, неморален, егоистичен…

Тя започна да пръска слюнки, като се тресеше от гняв и търсеше обидни думи. Вдигна ръка да го плесне през лицето, но той ловко я улови и погали пулсиращата й вена.

— Тц, тц, любов. Една дама винаги трябва да се владее — или поне така учеше сестра Франсес Роуз момичетата в нашето училище.

— Ти никога не си ходил на училище, чуждестранен хулиган такъв! — отговори тя и измъкна ръката си. — Съмнявам се дали дори можеш да четеш — поне на английски — добави злобно тя.

Той я погледна с неимоверна скръб, която се изписа за миг на красивото му лице.

Рийс обаче бързо се усмихна.

— О, мога да чета и още как! Особено последните нотариални актове за собственост са ми станали специалитет. Попитай годеника си Чарлс.

Виктория си спомни думите на баща на закуска, че Дейвис купува земя и друга собственост в Старлайт, и изпита любопитство, сетне пак му се опълчи.

— Чарлс и аз не обсъждаме бизнес въпроси — каза надменно тя и се промъкна покрай Рийс, като се молеше подутите й крайници да не я издадат.

Краката й трепереха, докато вървеше към вратата на библиотеката.

— Жалко, че двамата с Чарлс нямате за какво да разговаряте — рече тихо Рийс. — Мислиш ли да се омъжиш за този глупак?

Тя понечи да отговори, после се въздържа и се обърна с лице към него, като каза с убийствен тон:

— Ралф ще ви изпрати до кухнята, където Тес — готвачката — ще ви върне одеялото. Довиждане, мистър Дейвис.

Тя го гледаше как крачи грациозно с дългите си крака, сетне изправи гръб и тръгна бързо към коридора, където извика Ралф. Възрастният човек се появи веднага и кимна след кратките й указания, като оглеждаше Рийс с видимо неодобрение и безпокойство. После му подаде внимателно шапката.

Рийс я взе разсеяно, без да откъсва очи от лицето на Виктория. Бузите й пламтяха от гняв и едно друго, също толкова първично чувство.

— Довиждане, мис Тори — каза тихо той.

— Довиждане, мистър Дейвис — отговори твърдо тя и тръшна вратата на библиотеката под носа му.

Тори застана до прозореца и го видя как върви по каменната пътека към едрия си черен жребец. Той се спря за миг, вдигна одеялото до лицето си и вдъхна уханието й, което се бе просмукало във влажната вълна. Тя усети внезапна топлина по бузите и цялото си тяло. Бързо пусна пердето и се обърна. Той продължи да върви към коня си. Тори се почувства като неканен гост, станал свидетел на интимна сцена, и все пак част от нея.

Какво иска той? Страхуваше се да отговори на собствения си въпрос.

 

 

Звуци на дрънчаща музика се разнасяха из безлюдната уличка зад пивница „Форти род.“ Сандърс Лотън потрепери, въпреки трите силни питиета, с които се бе подкрепил, преди да се съгласи да се срещне с Емет Хаузър. Той погледна нервно през рамо, но сянката на едрия мъж не се появяваше в уличката. Закъсняваше. Сигурно се бе напил вътре. Сандърс никога не би се съгласил да се види със злонравния чичо на Ела, но тя бе намекнала, че ако откаже, Емет ще отиде в банката на Стодард Лотън. Сандърс пак потрепери.

— Страхуваш ли се от мен, момче? Би трябвало — чу се тих, ръмжащ глас в мрака между двете постройки.

В следващия миг на смътната лунна светлина се появи Хаузър и се извиси застрашително над слабия младеж.

— Искал си да ме видиш, Емет. Какво искаш? Казах на Ела…

— Забрави какво си казал на Ела — прекъсна го Хаузър. — Слушай аз какво ще ти кажа. Тя дебелее бързо. Няма време за твоето шикалкавене. Или ще дойдеш с достатъчно пари да я заведа на онзи доктор в Денвър, или отивам при баща ти. Или по-добре при майка ти — добави лукаво той.

Сандърс се облегна немощно на сградата, после събра смелост и се насили да погледне злобното лице с изкривени, груби очертания в полумрака.

— Кажеш ли на родителите ми, Хаузър, всички отиваме по дяволите. Те ще ме лишат от наследство и ще изгонят теб и Ела от града. И няма да получите нито цент.

— Нямах досега възможност да не ти играя по свирката. Ти измисляш повече извинения от свещеник, заварен да бърка в кутията за дарения.

Той сграбчи Лотън за реверите на палтото и го дръпна напред, като го вдигна над земята, докато скъсаните му дрехи започнаха да се късат по шевовете.

— Пусни ме, за Бога!

Сандърс се запрепъва, докато се мъчеше безуспешно да оправи костюма си. Повдигна му се от вонята на развалените зъби на Хаузър и мръсното му тяло.

— Казах ти, че веднага щом баща ми свърши със сметките за месеца, ще ти донеса парите — вероятно в понеделник.

— Това е последният срок за Ела. Не забравяй, че искам най-малко пет хиляди. Трябва да живеем в Денвър, а чувам, че там било доста скъпичко.

Той се ухили и плесна силно Сандърс по плешките.

Лотън едва не падна от потупването, но се задържа навреме, за да види как Хаузър се затътри по уличката към задния вход на друга пивница. Той прокара отчаяно пръсти през косата си, сетне извади сребърното шишенце, което напоследък винаги носеше със себе си. Отпи продължително и пое в обратната посока, като обмисляше какви са възможностите му за избор.

Младежът имаше много малко лични пари. Хаузър и Ела щяха да му изсмучат всичко, като му искаха редовно пари, докато някой не разкриеше внимателно прикритите му кражби. Помисли си да отрече връзката си с Ела, но веднага се прости с тази идея. Поне две от гадните й приятелки ги бяха виждали да влизат неколкократно в колибата на Хаузър. Тя щеше да доведе достатъчно свидетели, за да вдигне ужасен скандал — а Ела беше отмъстителна точно колкото чичо си. Щеше да го направи, ако не й платеше.

Самият той също се нуждаеше от пари за пороците си, главният, от които през последните месеци бе станал алкохолът. Толкова беше разстроен от Ела и от заплахите на Емет, че за свой срам се провали на няколко пъти в публичния дом. Унижен, той избягваше дамите от занаята и висеше само по кръчмите. Само да можеше да се довери на Тори… Само да имаше начин тя да поеме вината му, както когато бяха деца. Той продължи да размишлява. Превзетата му, безупречна сестра щеше да бъде толкова ужасена от падението му, че вероятно щеше да си строши краката да тича при родителите им — да му помогне, естествено, помисли си подигравателно той.

— Господи, колко те мразя, Тори! И вас мразя, мамо и татко! Мразя всички ви! — хълцаше той и удряше по сградата, докато юмруците му се набиха с тресчици.