Шърл Хенке
Условие за капитулация (4)

Четвърта глава

Чарлс Евърет се намираше на седмото небе от щастие, докато се спускаше надолу по склона на планина Сан Хуан. Той плесна с юздите по гърба на белите си коне, облегна се назад в меката кожена седалка и се зае да разглежда профила на красивата си спътница. Впрягът потегли пъргаво и съвършено новият файтон се носеше съвсем плавно.

— Е, Виктория, какво ще кажеш? — Попита той, с тон на леко засегната гордост.

Годеницата му изглеждаше заета с мислите през цялото време, откакто я бе взел от дома на родителите й.

— О, файтонът е наистина хубав, Чарлс. Конете също. Адвокатската ти практика явно върви много добре, щом можеш да си позволиш толкова скъпа нова играчка — отговори тя и го възнагради с ослепителна усмивка.

— Само почакай, докато излезем извън града. Тогава ще ти покажа какво може новата ми играчка — каза той, жегнат от подигравателния й тон, който намекваше за снизходителност. Неговата Виктория винаги беше толкова невъзмутима. Естествено, това беше една от причините, поради които искаше да се ожени за нея. Строгата й елегантност, съчетана с политическия авторитет на баща й, щеше да го направи най-влиятелният човек в Старлайт и в цяло Колорадо един ден. Чарлс Евърет имаше амбиции, които щяха да го отведат от Денвър във Вашингтон. Женитбата му с внучката на знатното семейство Лодж щеше със сигурност да увеличи шансовете му за успех.

Виктория продължи да гледа спокойно калните от снощния пролетен дъжд улици и безпокойството му нарасна.

— За какво мислиш, мила?

Очите й заискряха зад гъстите тъмноруси мигли.

— Мисля за подробностите около събирането на чай у мама. Имам още много работа, Чарлс. Тази неочаквана изненада е чудесна, но наистина не бива да се бавим.

Тя оправи тежката си лилава пола. Тесният двуместен файтон я поставяше в прекалена близост до Чарлс, което не беше благоприлично.

— Бих искал да мислиш за годежа ни, Виктория, вместо за един чисто политически прием.

Той въздъхна и дръпна поводите, щом излязоха от града. Пътят пред тях се разшири. Поеха нагоре по величествената Сан Хуан.

— Този чисто политически прием, Чарлс, ще остави отпечатъка на фамилията Лотън върху твоята кандидатура за законодателната власт, така че съвсем не мисля, че е маловажен.

— Разбира се, мила. Един ден ще бъдеш прекрасната съпруга на губернатора, да знаеш.

— Първо трябва да стана съпруга, а вече обсъдихме необходимостта да се изчака, Чарлс.

Виктория се надяваше, че нотката на несигурност в гласа й не му е прозвучала толкова силно, колкото на нея. Чарлс щеше да бъде съвършен съпруг, вдъхна си смелост тя. Богат, преуспяващ, хубав, от добро семейство. Дори майка й го одобряваше. Баща й и годеникът й осъществяваха заедно многобройни бизнес сделки и бяха активни членове на Републиканската партия. Бракът й с Чарлс щеше да бъде идеален. И все пак, мисълта за онова, което трябваше да изтърпи като съпруга, макар и на джентълмен, я изпълваше с ужас. Дори фактът, че седеше до него в малкия открит файтон, я караше да се чувства неловко.

Винаги загрижен за чувствата на дамите, Чарлс държеше краката си настрана от полата на Виктория, за да не я обиди, ако докосне бедрото й върху седалката на подскачащия по камъните файтон. Мислеше как да я накара да обяви официално годежа им. Тя държеше него — и амбициите му — в неизвестност вече шест месеца.

— Когато спечеля изборите тази есен, ще се готвя да напусна Денвър, Виктория. Можем да вдигнем прекрасно сватбено тържество около Коледа.

Той изчака малко, сетне я погледна, докато файтонът се носеше бързо като пролетен вятър.

Виктория оправи шапчицата си с перо и приглади воала, който пазеше косата й от вятъра.

— Предполагам, че ще е подходящо, Чарлс — каза бавно тя.

После, като искаше да смени темата на разговор, попита:

— Прочете ли онази отвратителна уводна статия в „Плейн спийкър“ за това как работниците не трябвало да гласуват за републиканец?

Чарлс се усмихна злорадо, с чувство на превъзходство.

— Не мисля, че онази измет, която е съгласна с ирландеца, ще спечели. Най-добрите граждани, всеки честен и разумен човек в Старлайт ще гласува за мен, особено след като имам поддръжката на баща ти. Само бих искал възгледите на Сандърс да не се различават от нашите — добави ядосано той.

Безотговорният брат на Виктория все още можеше да осуети плановете му.

Виктория винаги защитаваше по-малкия си брат и сега бузите й пламнаха.

— Той е само на деветнадесет години, Чарлс, и е лековерен. Ако спечелиш място в законодателната власт, погрижи се да затворят завинаги всички пивници.

Чарлс разбра, че Виктория няма да отстъпи, и смени тактиката. Той извади един вестник изпод кожената седалка и й го подаде.

— Имаш право, мила моя. Прочела си глупавата уводна статия на Манион от миналата седмица. Сега само виж каква обява е пуснал вчера!

Виктория взе вестника и прочете дръзката обява в средата на първата страница до една статия, в която се обясняваше как старата пивница на Емет Хаузър има нов собственик, който я е преустроил изцяло и й е дал ново име: „Голата истина“, Рийс Дейвис, собственик. Съобщението се хвалеше, че разкошният палат на удоволствията възнамерява „да забогатее, като разорява мъжете в Старлайт, направи жените вдовици, а децата сираци, подстрекава мирните граждани към бунт и безредици и застраши общественото благополучие. Ще изпратим добрите граждани в бедни ферми и на бесилото! Бира и уиски безплатно през първите двадесет и четири часа след откриването.“

Очите й се разшириха, докато четеше, сетне блеснаха гневно и тя смачка вестника, като изцапа белите си ръкавици с печатарско мастило.

— Каква наглост! Предполагам, че всички долни типове в града са се събрали на това знаменито откриване на мистър Дейвис.

— Боя се, че е така, мила моя. Тревожното е, че в тази мръсна дупка не са отишли само златотърсачите и говедарите. Той е обновил основно старото неугледно заведение на Хаузър. Чух, че било безвкусно, но луксозно. Много богати мъже от града са пристъпили прага му. Вчера на тържественото откриване било истинско стълпотворение.

— И като си помисля само, че кметът е предложил на онзи долен комарджия да ни стане шериф — рече презрително Виктория.

Чарлс не искаше да разстройва Виктория, като й споменеше, че сред навалицата е бил и Сандърс. Тя можеше да бъде истинска оса като починалата му майка. Всъщност държанието на годеницата му съперничеше дори с това на ужасната му снаха Лора. Тори беше галена и разглезена не по-малко от проклетия си брат, но все пак беше жена. Трябваше да й внуши още от самото начало, че той е главата на семейството. Да не дава Господ бракът им да е като мъчението, което търпеше брат му с Лора! Джейкъб искаше от жена си политически съвети и дори остана верен на старата си заядлива жена! „Горкият, добре че умря“ — успокои се той. После се обърна пак към Виктория:

— Нека да ти покажа какво може да направи този нов впряг под изкусно ръководство — каза той и шибна конете, които препуснаха в бърз тръс.

Виктория погледна напред към тясното дървено мостче над река Анкомпагре. Бяха се изкачили на неколкостотин фута височина и долината, в която се гушеше Старлайт, остана в подножието. След дългата люта зима от планината Сан Хуан се стичаше разтопен сняг в криволичещите потоци и ги препълваше. Буйната вода ревеше и се плискаше по загнилите дървени подпори на разклатеното мостче.

— Чарлс, мисля, че е по-добре да не минаваме по онзи мост — предупреди го тя.

— Глупости. Този файтон е изключително лек и е направен точно за тези тесни планински пътеки. Затова дадох толкова много пари. Да не би да ми нямаш доверие, мила?

Той дръпна юздите, без да дочака отговора й.

Мостът изскърца и изстена под тежестта на белите коне, чиито тропот бе заглушен от бученето на реката под тях. Внезапно конят вдясно се уплаши от леденостудената вода, която се плискаше над гредите. Другият също се стресна. Чарлс дръпна рязко юздите и изплющя с елегантния си нов камшик. Той притежаваше и се състезаваше с бързи коне за удоволствие и си въобразяваше, че е най-добрият ездач в областта, но сръчността му като че ли го изостави сега. Той плющеше с камшика над конете, водата бушуваше под тях и ужасените бели коне се вдигнаха на задните си крака, при което лекият файтон се обърна рязко на дясната си страна.

Виктория усети, че шапчицата й се отскубна от фибите и посегна да я намести на главата си, докато файтонът се накланяше. Тя загуби опората на дясната си ръка и се прекатури от седалката, със заплетени в тежката пола и фуста крака. Преди да успее дори да изпищи, тя удари крака си в твърдата, ръбата повърхност на перилото на моста. Болката беше непоносима, но смътна, и тя продължи да се плъзга надолу към бушуващата река. Допирът с леденостудената вода я накара да изпищи пронизително, сетне, докато потъваше под бурните води, настъпи тишина.

Тя махаше безпомощно с ръце във вледеняващото течение, като се показваше над повърхността достатъчно дълго, за да извика за помощ, после бързо потъваше надолу. Дрехите й — тежка защита срещу режещия пролетен вятър — я теглеха надолу като котва. Усети, че косата й се омотава около лицето, като я заслепи, блъскана от разпенените води. Дори и да позволяваха на дамите да се научат да плуват, така възпрепятствана, тя нямаше да може да се възползва от това умение. Заснежената вода бързо я вкочани, скова крайниците й и сподави отчаяните й викове. Ето каква била смъртта.

Ненадейно замръзналото й тяло се сблъска с нещо твърдо и топло. Все още заслепена и в полусъзнание, тя се вкопчи в някакво човешко тяло.

— Чарлс? — Попита задавена тя, докато една силна ръка я привлече към тяло на мъж.

Той я държеше с една ръка, а с другата започна да раздира дебелия й жакет и полата. Тя започна да се съпротивлява инстинктивно, докато течението ги въртеше.

— Стой мирна, по дяволите! Не мога да се боря с теб и с реката — извика сърдито един глас сред шума на водата.

Не беше Чарлс. Виктория притихна. След като я освободиха от убийствената тежест на костюма й, тя вече можеше да се държи на повърхността в прегръдките на още невидимия си спасител, който заговори:

— Сега ме хвани здраво за врата. Така. Гледай да не те понесе течението. Двете ми ръце трябва да са свободни, за да стигнем до брега.

Той се държеше за една скала, която стърчеше в средата на реката. Докато объркано махаше гъстата си златиста коса от лицето, Тори видя, че мъжът е съвършено непознат, но пред страха от смъртта нямаше място за скромност. Тя му се подчини и той се отблъсна от скалата. Вкопчи се в него като пиявица и той заплува с уверени, мощни удари на ръцете.

Тори усещаше движението на мускулите на раменете и гърба му, докато той напредваше към брега. Щом стигна до плиткото, той вдигна треперещото й тяло на ръце и я занесе на покрития с мъх бряг.

 

 

Рийс се връщаше в Старлайт, след като бе разгледал малкото ранчо, спечелено в „Голата истина“, когато я чу да пищи. Той заби шпори в Блекджек на завоя на пътя и видя красивия малък файтон по средата на моста. Мъжът се мъчеше да овладее впряга, а главата на жената се показваше и скриваше в разпенените води.

Рийс скочи от Блекджек, свали сакото и ботушите си и се гмурна в реката. Спасението им се оказа скалата. Сега задъхан, той вървеше клатушкайки се по брега и падна на колене, за да разгледа жената, чийто живот току-що спаси.

Гледката, която се разкри пред очите му, отново ускори пулса му. Тя беше най-изящното същество, което бе виждал. Дългата й руса коса бе станала тъмно златиста от водата и висеше като къс коприна. Треперещото й, тяло вкопчено в неговото, почти се виждаше през прозрачния й корсаж и дългите дамски гащи. Беше слаба, но съвършено оформена — със заострени малки гърди и тънка талия. Крехката й китка едва държеше мускулестата му ръка. Лицето й беше побледняло от студа и уплахата, но гъстите й златисти мигли се отвориха и той съзря очите, с цвят на езерото, което бе видял по време на странстванията си из Айдахо — не син, не точно зелен, а кристалночист тюркоаз.

Виктория сбърчи правилното си носле и почувства едно съвсем непривично за дама потръпване. Като се държеше здраво за спасителя си, тя извърна глава към косматите му голи гърди, сетне започна да кашля и да плюе вода, а той внимателно я сложи на брега. Придържаше я с една ръка и я потупваше леко по тънките рамене с другата. Тя изплю още вода. Умираше от студ и беше нагълтала доста вода. Косата й беше като наметало от ледени шушулки, полепнали по гърба. Постепенно се съвзе, спомни си как падна в реката и как непознатият свали дрехите й. Господи! Нищо чудно, че замръзваше — беше почти гола в прегръдките му. Преди да събере смелост, за да погледне спасителя си в очите, той каза:

— Бих ти предложил сакото си, но то остана далече срещу течението на реката, до коня ми, който за съжаление е на другия бряг. Няма начин, мис. Трябва да се върнем пеша, и да се надяваме, че приятелят ти е успял да укроти впряга — добави мрачно той. — Гледай да не паднеш пак — рече загрижено той, докато тя се изправяше на крака с разтреперени колене.

Ръцете му бяха студени от водата и все пак по-топли от нейните.

— Вие спасихте живота ми, сър. Много съм ви благодарна — успя да каже дрезгаво тя през тракащите си зъби, когато най-после вдигна глава и го погледна в очите.

Гласът му беше тих и мелодичен, с леко доловим акцент, които й беше трудно да определи. Който и да беше, той беше изумително хубав, макар и целия мокър от леденостудената вода. Очите му бяха пронизително тъмно сини и направо я хипнотизираха. Волева, гладка брадичка и дълъг, правилен нос допълваха мъжката красота, но нищо не можеше да се сравни с усмивката му — ослепителна и сияйна като снега по високите върхове на Скалистите планини. Устните му бяха изваяни, за да се усмихват, и на загорелите му от слънцето бузи имаше трапчинки. Косата му беше гъста и къдрава, тук-там просветлена от слънцето, с цвят, който не можеше да определи, защото беше мокра. Внезапно притеснена, че е приковала поглед в него, Виктория разтърси глава, за да изтръска косата си. Той протегна ръка и я прихвана.

Усмивката му се замени с изражение на загриженост.

— Ти замръзваш и си твърде изтощена, за да вървиш.

Той я взе в обятията си, без ни най-малко да се притеснява.

— Колкото по-скоро стигнем до брега, за да те увия в одеялото от седлото ми, толкова по-добре.

Той тръгна по чорапи по острите камъни на криволичещата покрай реката пътека и тихо изруга инстинктивно, сетне незабавно се извини.

Виктория само кимна с глава, в знак, че разбира, леко стъписана от езика му, но беше прекалено замаяна, за да се обиди наистина. Пък и как можеше да се обиди на човек, който току-що бе спасил живота й? Особено на един толкова привлекателен мъж! Той беше едър, висок и строен. Крачеше широко, но грациозно, и бързо стигнаха до брега. Тори се сепна, защото едва сега осъзна, че е била почти гола в ръцете му, след като едва не бе срещнала смъртта, а сега мислеше само за хубостта му! И за допира му, докато я носеше, сякаш не тежеше повече от лист трепетлика, полюшван от пролетния ветрец. Къде ли е Чарлс? Дали и той не е паднал в смъртоносната река?

В този миг Виктория си спомни думите на спасителя си, че приятелят й се мъчи да укроти конете. Горкият Чарлс, може би е мъртъв, а тя — сама в дивата пустош със съвършено непознат! Преди да успее да подреди разпокъсаните си мисли и да го попита как се казва, тя чу поздрав. Чарлс стоеше до файтона си със сухи и изгладени дрехи. Дори шапката беше на главата му! Той се втурна към тях и веднага протегна ръце към Виктория, която почувства необяснима и обезпокояваща готовност да се отдели от топлото, кораво тяло на спасителя си и да се хвърли в прегръдките на годеника си.

— Виктория, ти си полугола! Какво, по дяволите, се случи? — настоя да узнае Чарлс с изкривено от тревога и притеснение лице.

— Свали си палтото, тъпак такъв, и го дай на дамата! — заповяда непознатият. — Тя едва не се удави и не премръзна заради тебе!

— Виж какво, хулиган…

— Казах да свалиш дебелото си топло палто или аз ще го направя — повтори Рийс с глас, леден като изражението на лицето му.

Усещаше как жената трепери от студ, а този тъпанар бранеше собствеността си!

Чарлс съблече палтото си и Рийс се успокои. Виктория усети как напрежението му спадаше, докато внимателно я изправяше на крака да стъпи на земята, като я държеше покровителствено в прегръдките си и я закриляше от студения пролетен вятър с едрото си тяло. Застанала между двамата мъже в такъв вид, тя не искаше нищо друго, освен да стане невидима. Опита се да покрие гърдите си с ръце, после осъзна със закъснение, че бельото й е прилепнало по тялото и всичко се вижда! Тя обърна възмутена гръб на Чарлс, само за да застане пред косматите, загорели от слънцето гърди на спасителя си. Ризата му беше скъсана от водното течение. За щастие Чарлс я зави с палтото си и я дръпна с чувство за собственост от ръцете на непознатия. Тя почувства как пребледнелите й от студа бузи поруменяха, докато мъжете се разправяха.

— Налагаше ли се да разкъсаш дрехите й в реката? — Попита Чарлс със съскащ от ревност глас.

Странникът явно не му беше симпатичен. Дали го познаваше?

— Как щях да плувам с дамата, ако теглото й беше двойно по-голямо с мократа фуста? Виждам, че файтонът и конете ти са невредими — добави язвително непознатият, докато Чарлс я дърпаше към файтона.

— Доста време ми отне, докато ги усмиря и сляза на брега. Дотогава вие двамата бяхте изчезнали зад завоя на реката — отговори Чарлс с нотка на самооправдание, която измести предишното му нагло самочувствие.

— Много ви благодарим за изключително навременната помощ — прекъсна го Виктория, щом стигнаха до файтона.

Виждаше, че му е студено колкото и на нея. Къдравата му коса беше прилепнала по главата, а под скъпите панталони се виждаха очертанията на дългите му крака.

— Боя се, че и на вас ще ви трябва палто — каза тя с плаха усмивка и погледна към отсрещния бряг, където бе оставил коня и дрехите си.

Като се опита да разсее извънредно напрегната и враждебна атмосфера, тя попита:

— На кого дължа живота си, мистър…?

— Дейвис, Рийс Дейвис — отговори той с една от усмивките, които караха женските сърца да спират.

Сърцето на Виктория едва не спря наистина — толкова близо подскочи до гърлото й.

— Ти си собственикът на пивницата — рече укорително тя и се загърна плътно в палтото на Чарлс като с предпазен щит.

Едва не се спъна в годеника си, докато отстъпваше от спасителя си с разголените гърди.

— Нали ти казах, че прилича на хулиган. Собственикът на „Голата истина“ — изсмя се подигравателно Чарлс, като оглеждаше презрително мокрите, раздрани дрехи и обутите в чорапи крака на Рийс. — Колко подходящо.

Рийс не му обърна внимание и изгледа с възхищение Виктория от главата до петите.

— Да, нали? — повтори невинно той, сетне й намигна и махна с ръка за довиждане. — Ще се видим в града, мис Виктория. Ако, разбира се, този джентълмен успее да ви прибере без произшествия и не обърне пак кокетната си нова играчка — добави той, докато Чарлс бързо й помагаше да се качи във файтона.

Евърет шибна конете, без да губи повече време и препусна в бърз тръс към Старлайт, а Дейвис тръгна по моста към другия бряг на реката, където бяха разпилени нещата му и чакаше големият му черен кон.

— Добре, че беше оставил пушката си на другия бряг — каза Чарлс и потрепери.

Виктория почувства неудържимо желание да се обърне, но храбро се въздържа и се съсредоточи върху напрегнатото лице на годеника си. Думите на Рийс Дейвис, че файтонът е „новата играчка“ на Чарлс, прозвучаха като ехо на нейните. Ядосана беше и на двамата — на Чарлс заради безразсъдната му глупост, която едва не я погуби, и на Рийс Дейвис заради… Мислите й препускаха объркано в главата. Нито един мъж не й беше въздействал така! Тя се отказа да мисли за това. Въпреки че студеният вятър я пронизваше през тънкото мокро бельо, тя почувства странна топлина в тялото си. В този миг тропотът от копитата на големия черен кон се доближи до тях. Рийс се изравни с файтона и хвърли на Тори навитото на руло одеяло от седлото.

— Завийте се, докато стигнете до града. Ще умра от яд, ако всичките ми усилия отидат напразно и се разболеете от пневмония или още по-зле — ако половината Старлайт ви види по бельо, колкото и да е красиво!

После пришпори коня си пред тях.

Виктория се сгуши в кожената седалка и се уви в топлото, сухо одеяло, без да може да откъсне очи от отдалечаващата се към хоризонта фигура. Дано той да не хване пневмония!

 

 

— Носиш ли?

Гласът беше изтънял от страх и все пак напрегнат от сприхавост. Ела Хаузър отвори вратата на малката си колиба и светлината озари дългата й кестенява коса като ореол. Тя беше ниско момиче, с яко и сластолюбиво тяло, но лицето й беше сбръчкано и погрозняло от постоянното мръщене.

— Донесох, каквото можах — отговори Сандърс и се вмъкна покрай нея в топлата колиба.

— Тук ли е Емет? — Попита нервно той.

— Знаеш, че вечер не стои вкъщи. Налива се с бира с онези боклуци във „Форти род.“

Ела сложи дебелата си червеникава ръка върху ръкава на палтото му, а с другата посегна към плика, който й носеше.

Той й го подаде с нежелание, като я наблюдаваше как го отваря и брои парите.

— Само две хиляди! Можеше да донесеш повече. Сега трябва да се грижа за това мъниче тук, Санди — твоето бебе — добави многозначително тя и сложи ръка върху леко закръгления си корем.

— Мислех, че познаваш онзи човек от Денвър сити, който може да те отърве от него — рече ядосано Сандърс. — Доста рискувах, за да взема тези пари. Можеш да заминеш с тях и да започнеш нов живот в Денвър.

— Но аз не искам да го правя. О, Санди, не разбирам защо не можем да се оженим — каза тя и уви ръце около кръста му.

Сандърс долови миризмата на мазно пържено свинско в косата на Ела. „Дебела, груба свиня — помисли си гневно той. — Как можах някога да си помисля, че е привлекателна?“ Той въздъхна, отскубна се от прегръдките й и я съпроводи до един от двата тръстикови стола до разнебитената маса в единия ъгъл на стаята. В другия ъгъл се намираше леглото й, в което го бе примамвала много пиянски нощи.

— Знаеш, че никога няма да можем да се оженим, Ела. Баща ми ще ме остави без пукнат грош. Ти си племенница на кръчмар.

— Ха! — изсумтя Ела. — Чичо Емет беше кръчмар. Сега само пие там. Нямам никого, освен теб, Санди.

Тя се поколеба свенливо, като остави мазната си коса да падне над едното й око.

По-рано Сандърс я намираше за сексапилна и хубава. Сега виждаше в нея само едно трътлесто бременно момиче със сипаничаво лице и рошава мръсна коса. Тя му беше първата — пък и според него и той й беше първият. Поне се разплака и се държа така миналата зима. После обаче Сали Марш привлече погледа му и пред него се разкри един цял нов свят. Като син на банкер, той беше много търсен от „дамите от занаята.“ Естествено, за да задоволява новия си апетит, Сандърс трябваше да отмъква по нещо от банката, но си заслужаваше.

Сетне, преди месец, Ела бе дошла при него със сълзи на очи и му каза, че очаква дете от него. Сега я гледаше с отвращение, ясно изписано на слабото му, бледо лице.

— Седни, Ела. Имаш повече от две хиляди долара тук.

Ела долови промяната у него и в гърдите й се надигна гняв. Чичо й я бе предупредил да не ходи с богатото момче, но Сандърс беше хубав и образован. Сега разбра, че той иска само да използва тялото й, за да уталожва похотливостта си. А чичо Емет беше разярен, че е бременна и че няма кой да я издържа.

— Чичо Емет ще те убие, Санди, ако не се отнесеш почтено с мен. Как ще си изкарвам прехраната в Денвър, а онези специални доктори, които чичо Емет познава, искат много пари. Той ми каза…

— Той те използва, за да изкопчи пари от мен, защото изгуби проклетата си пивница. Не мога да взимам повече пари наведнъж, без да ме хванат. А какво ще стане с теб, ако отида в затвора?

Господи, ако Ела се раздрънка из града и майка му научи!

Тази мисъл го накара да се изпоти. Представи си хладнокръвното аристократично лице на Хеда вперено с крайно презрение в него. А пък ако баща му разбере, че е присвоявал незаконно пари през последните шест месеца, ще го натири без пукната пара.

Сандърс огледа грубоватата колиба с розов дъсчен под и разнебитени мебели, хлътналия, пълен с царевична шума дюшек и покритата с мазнина желязна готварска печка. В стаята вонеше на бедност. Бедността означаваше евтино уиски и корав царевичен хляб. Богатството означаваше мадейра и крехко печено телешко… както и изобретателни, усмихнати жени, които живееха в публичните домове, а не това трътлесто, хленчещо момиче.

Тя впери в него свирепите си жълтеникави очи и стисна упорито челюстта си, с което му навя неприятния спомен за Емет Хаузър.

— Ще ти донеса още пари, Ела. Само ми дай достатъчно време. Ще се грижа за теб — имаш думата на един Лотън.