Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Colorado Couplet (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Terms of Surrender, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 44гласа)

Информация

Сканиране
?
Разпознаване и корекция
Слава(2010)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona(2010)

Издание:

Шърл Хенке. Условие за капитулация

ИК „Калпазанов“, Габрово, 1994

Редактор: Стефка Димитрова

Коректор: Милка Недялкова

ISBN: 954–17–0076–4

История

  1. —Добавяне

Епилог

Тори се огледа в голямото огледало, като избърса парата от банята, която замъгляваше повърхността му.

— Един Господ знае защо искам да виждам тялото си в това състояние — изкикоти се тя, когато закръгленият й корем се появи в огледалото.

Тя се завъртя насам-натам, като отбеляза с одобрение здравословния блясък на кожата си, добре подсушена с хавлията и намазана с тоалетно мляко след къпането.

— Приятно пълничка — отбеляза Тори, сетне отново се изкикоти и взе нощницата си от стола.

Гладката синьо-зелена коприна зашумоля около тялото й, докато я нахлузваше през увитата си с хавлия глава.

Тя започна да трие усилено косата си с хавлията. Беше още мокра и изглеждаше тъмноруса, почти като старите златни монети. Меки къдрици увенчаваха лицето й, а останалата заплетена маса падаше на гърба й чак до кръста. Тори се огледа за последен път, направи леко печална гримаса и хвърли хавлията на стола.

Рийс лежеше изтегнат на леглото, а тригодишният им син Стийвън седеше на гърдите му. Момченцето писукаше от удоволствие, като подскачаше нагоре — надолу, а баща му го държеше за кръста. Смехът им се сливаше, когато Рийс повдигаше детето високо над себе си. Стийвън размахваше ръце и крака във въздуха.

Тори наблюдаваше лудориите им. Скоро в играта им щеше да се включи още едно момченце или момиченце. Но засега беше време за нейната „игра.“

— Отдавна трябваше да си в леглото, Стийвън — рече с престорена строгост тя.

— О, мамо. Не може ли да спя с теб и татко?

Къдравата му кестенява коса и тъмносини очи бяха прекрасни като на ангелче.

„Също като Рийс, преди да го обладае дяволът“, помисли си Тори, после се зачуди дали този негов по-млад двойник вече не е усвоил някои дяволии. Усмихна се.

— Знаеш правилата, Стийвън. Момчетата спят в своите легла, а мамите и татковците — в техните.

— Чу какво каза майка ти, малък пакостнико — каза Рийс, преметна крака отстрани на леглото и седна, като още държеше сина си високо над главата си.

— А Мъдпай ще спи ли при мен? — опита се да ги склони момченцето.

Рийс се усмихна и погледна Тори:

— Предполагам, че може.

Той се изправи и прегърна детето. Стийвън сложи глава върху рамото на баща си и уви ръце около врата му. Рийс се поклони тържествено на Тори и каза:

— Води ни.

Мъдпай вече седеше на леглото на Стийвън, когато тримата влязоха в детската стая, боядисана във весели цветове. Всяка вечер двамата слагаха сина си да спи — нещо като вечерен ритуал. След като детето чуеше приказка, кажеше си молитвата и изпиеше почти цяла чаша вода, възрастните излизаха на пръсти и оставяха дремещото куче да го пази.

— Стийвън става все по-голям и тежък. Не бива да го носиш на ръце, когато не съм тук — каза Рийс и погали закръгления корем на Тори. — Нали не искаме сестричката му да се оплаква?

— Толкова си сигурен, че този път ще бъде момиче — усмихна се Тори. — Има ли нещо, което ти знаеш, а аз не?

— Келтска интуиция — отговори той самонадеяно и убедено, като се плесна по челото.

Тори изсумтя.

— Прекалено дълго си слушал ласкателствата на Майк — да не говорим за сестра Франсес Роуз — старата чаровница.

Рийс се спря на прага на стаята, усмихнат и унесен в спомени.

— Хубаво беше да я видя отново. Тя обожава теб и Стийвън. Мисля, че ще остане много доволна, ако разбере, че сестричката му е зачената по време на посещението ни в Ню Йорк. Да й го напиша ли в следващото си писмо?

Тори се изкикоти:

— Да, предполагам, че тази любопитна подробност ще й хареса. О, Рийс, работата, която тя върши за онези деца, е чудесна. Да не говорим за новата сграда, която някой благотворител е подарил на сиропиталище „Сейнт Винсент.“

Той я погледна, а очите му се смееха:

— Дали заклета католичка като теб няма да иска да се покръсти?

— Не мисля, че това е необходимо, за да се помага на такова достойно дело. Толкова съм й благодарна, че те спаси и те изпрати на Запад при мен.

Закачливото й весело настроение премина в обич, когато приглади непокорния кичур, паднал на челото му, сетне се повдигна на пръсти и леко го целуна по носа.

— Коремът ми порасна, но си мислех…

Тя прокара многозначително пръсти по голата му гръд под халата.

Рийс я последва в спалнята и затвори вратата.

— Мислила си, така ли? И какво измисли перверзното ти мозъче този път?

Облегнал се на вратата, той изглеждаше невероятно привлекателен и нетърпелив да му покаже какво е намислила. Тори навлажни прелъстително устни с върха на езика си.

— Ела и разбери — покани го тя и застана с протегнати ръце.

Тялото й се очертаваше на оскъдната светлина, а копринената нощница разкриваше съблазнителните й, закръглени форми.

— Колко си красива! — промълви задъхан Рийс и се отпусна в прегръдките й.

— А ти си сляп, но аз те обичам точно заради това — измънка тя, докато го целуваше предизвикателно.

Сетне се измъкна от обятията му и го улови за ръка, за да го заведе до леглото. Отметна завивките, после коленичи върху хладните бели чаршафи и посегна към колана на халата му. Развърза го и махна морскосиния брокат от раменете му.

— Боже Господи! — възкликна тихо тя, като се наслаждаваше на едрото му голо тяло с дързост, от която по-рано бузите й биха пламнали, дори ако само си помислеше нещо подобно.

Рийс зачака да я види какво ще направи по-нататък.

С един прелъстителен замах тя измъкна копринената си нощница през главата и разпусна великолепната си светло руса коса върху раменете като наметало. Сочните й тежки гърди надникнаха през къдриците. Тори изстена, когато Рийс ги обви в шепите си и ги задържа. Когато се наведе да ги погали и да засмуче зърната им, тя изпъна тяло към търсещите му устни. Вплете пръсти в косата му и придърпа главата му към себе си.

След няколко минути на сексуално мъчение, тя плъзна ръце към раменете му и го притегли в леглото.

— Легни — прошепна Тори.

Рийс се подчини и легна по гръб, а тя коленичи до него. Пръстите й докосваха, възбуждаха и дразнеха плътта му от гърдите до корема, като докоснаха напрегнатия му пенис, сетне започнаха да милват коравите му бедра. Тори издаде приглушен гърлен смях, когато той се изпъна и изви от отчаяно желание. Тя взе гладкия му като кадифе пенис с две ръце и започна да го гали. Рийс изстена.

— Нямаш ли милост, жено?

— Никаква — прошепна Тори с блеснали очи. — Сега легни на една страна с лице към мен — заповяда му тя, като убедително го насочи с ръце.

Сетне го пусна, легна по гръб и вдигна крака върху бедрото му. Той проникна в нея и тя изви бедра, за да го посрещне.

— Точно така… коремът ми… да не пречи — прошепна задъхана тя.

— Изобщо не пречи — промълви той, като вдигна малкия й хълбок нагоре, бутна бедра напред и отметна глава назад в пълен екстаз.

Бавният ритъм постепенно се ускори и Тори извика името му — така както винаги правеше, когато получаваше оргазъм. Произнасянето на името му от нея беше достатъчно, за да изпита върховното блаженство заедно с нея. Това беше благословия, рай, неговата Виктори.

Щом нормализираха дишането си и възвърнаха разсъдъка си, те разделиха тела. Тя се сгуши до него и го целуна леко със задоволство.

— Хареса ли ти така? — Попита безсрамно тя.

— А ти как мислиш, смела сирено? — ухили се той в отговор.

— Каква ти сирена — по-скоро приличам на тюлена, който видяхме в зоологическата градина в Ню Йорк — изсумтя Тори.

— Само че изобретателен малък тюлен… или тюленка.

И двамата се засмяха, а той я погали по корема. После се надигна на лакът и се наведе към лицето й.

— Това е прекрасно. Едно време по-скоро би умряла от срам, отколкото да легнеш така, гола пред мен, и да ми позволиш да сложа ръка върху малкия ти, закръглен корем.

— Спомням си как ме напи веднъж, само за да ме накараш да те съблека — рече закачливо тя.

— А на сутринта се ненавиждаше — подразни я той, като продължи да държи ръката си върху корема й.

Изведнъж усети, че бебето рита.

— Обезпокоихме я.

Тори се усмихна лениво:

— Тя — ако наистина е тя — няма да израсне благоразумна, каквато беше майка й. В края на краищата може да не й провърви да намери съпруг като баща си, който би търпял такава благовъзпитана дама.

— И да развърже корсета й? — Попита той и отново я целуна нежно по челото.

— Корсет ли? Какво е това? Толкова отдавна беше, че забравих — отговори сънено Тори и заспа в обятията му.

Край
Читателите на „Условие за капитулация“ са прочели и: