Метаданни
Данни
- Серия
- Colorado Couplet (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Terms of Surrender, 1993 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Юлия Чернева, 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 44гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Шърл Хенке. Условие за капитулация
ИК „Калпазанов“, Габрово, 1994
Редактор: Стефка Димитрова
Коректор: Милка Недялкова
ISBN: 954–17–0076–4
История
- —Добавяне
Епилог
Тори се огледа в голямото огледало, като избърса парата от банята, която замъгляваше повърхността му.
— Един Господ знае защо искам да виждам тялото си в това състояние — изкикоти се тя, когато закръгленият й корем се появи в огледалото.
Тя се завъртя насам-натам, като отбеляза с одобрение здравословния блясък на кожата си, добре подсушена с хавлията и намазана с тоалетно мляко след къпането.
— Приятно пълничка — отбеляза Тори, сетне отново се изкикоти и взе нощницата си от стола.
Гладката синьо-зелена коприна зашумоля около тялото й, докато я нахлузваше през увитата си с хавлия глава.
Тя започна да трие усилено косата си с хавлията. Беше още мокра и изглеждаше тъмноруса, почти като старите златни монети. Меки къдрици увенчаваха лицето й, а останалата заплетена маса падаше на гърба й чак до кръста. Тори се огледа за последен път, направи леко печална гримаса и хвърли хавлията на стола.
Рийс лежеше изтегнат на леглото, а тригодишният им син Стийвън седеше на гърдите му. Момченцето писукаше от удоволствие, като подскачаше нагоре — надолу, а баща му го държеше за кръста. Смехът им се сливаше, когато Рийс повдигаше детето високо над себе си. Стийвън размахваше ръце и крака във въздуха.
Тори наблюдаваше лудориите им. Скоро в играта им щеше да се включи още едно момченце или момиченце. Но засега беше време за нейната „игра.“
— Отдавна трябваше да си в леглото, Стийвън — рече с престорена строгост тя.
— О, мамо. Не може ли да спя с теб и татко?
Къдравата му кестенява коса и тъмносини очи бяха прекрасни като на ангелче.
„Също като Рийс, преди да го обладае дяволът“, помисли си Тори, после се зачуди дали този негов по-млад двойник вече не е усвоил някои дяволии. Усмихна се.
— Знаеш правилата, Стийвън. Момчетата спят в своите легла, а мамите и татковците — в техните.
— Чу какво каза майка ти, малък пакостнико — каза Рийс, преметна крака отстрани на леглото и седна, като още държеше сина си високо над главата си.
— А Мъдпай ще спи ли при мен? — опита се да ги склони момченцето.
Рийс се усмихна и погледна Тори:
— Предполагам, че може.
Той се изправи и прегърна детето. Стийвън сложи глава върху рамото на баща си и уви ръце около врата му. Рийс се поклони тържествено на Тори и каза:
— Води ни.
Мъдпай вече седеше на леглото на Стийвън, когато тримата влязоха в детската стая, боядисана във весели цветове. Всяка вечер двамата слагаха сина си да спи — нещо като вечерен ритуал. След като детето чуеше приказка, кажеше си молитвата и изпиеше почти цяла чаша вода, възрастните излизаха на пръсти и оставяха дремещото куче да го пази.
— Стийвън става все по-голям и тежък. Не бива да го носиш на ръце, когато не съм тук — каза Рийс и погали закръгления корем на Тори. — Нали не искаме сестричката му да се оплаква?
— Толкова си сигурен, че този път ще бъде момиче — усмихна се Тори. — Има ли нещо, което ти знаеш, а аз не?
— Келтска интуиция — отговори той самонадеяно и убедено, като се плесна по челото.
Тори изсумтя.
— Прекалено дълго си слушал ласкателствата на Майк — да не говорим за сестра Франсес Роуз — старата чаровница.
Рийс се спря на прага на стаята, усмихнат и унесен в спомени.
— Хубаво беше да я видя отново. Тя обожава теб и Стийвън. Мисля, че ще остане много доволна, ако разбере, че сестричката му е зачената по време на посещението ни в Ню Йорк. Да й го напиша ли в следващото си писмо?
Тори се изкикоти:
— Да, предполагам, че тази любопитна подробност ще й хареса. О, Рийс, работата, която тя върши за онези деца, е чудесна. Да не говорим за новата сграда, която някой благотворител е подарил на сиропиталище „Сейнт Винсент.“
Той я погледна, а очите му се смееха:
— Дали заклета католичка като теб няма да иска да се покръсти?
— Не мисля, че това е необходимо, за да се помага на такова достойно дело. Толкова съм й благодарна, че те спаси и те изпрати на Запад при мен.
Закачливото й весело настроение премина в обич, когато приглади непокорния кичур, паднал на челото му, сетне се повдигна на пръсти и леко го целуна по носа.
— Коремът ми порасна, но си мислех…
Тя прокара многозначително пръсти по голата му гръд под халата.
Рийс я последва в спалнята и затвори вратата.
— Мислила си, така ли? И какво измисли перверзното ти мозъче този път?
Облегнал се на вратата, той изглеждаше невероятно привлекателен и нетърпелив да му покаже какво е намислила. Тори навлажни прелъстително устни с върха на езика си.
— Ела и разбери — покани го тя и застана с протегнати ръце.
Тялото й се очертаваше на оскъдната светлина, а копринената нощница разкриваше съблазнителните й, закръглени форми.
— Колко си красива! — промълви задъхан Рийс и се отпусна в прегръдките й.
— А ти си сляп, но аз те обичам точно заради това — измънка тя, докато го целуваше предизвикателно.
Сетне се измъкна от обятията му и го улови за ръка, за да го заведе до леглото. Отметна завивките, после коленичи върху хладните бели чаршафи и посегна към колана на халата му. Развърза го и махна морскосиния брокат от раменете му.
— Боже Господи! — възкликна тихо тя, като се наслаждаваше на едрото му голо тяло с дързост, от която по-рано бузите й биха пламнали, дори ако само си помислеше нещо подобно.
Рийс зачака да я види какво ще направи по-нататък.
С един прелъстителен замах тя измъкна копринената си нощница през главата и разпусна великолепната си светло руса коса върху раменете като наметало. Сочните й тежки гърди надникнаха през къдриците. Тори изстена, когато Рийс ги обви в шепите си и ги задържа. Когато се наведе да ги погали и да засмуче зърната им, тя изпъна тяло към търсещите му устни. Вплете пръсти в косата му и придърпа главата му към себе си.
След няколко минути на сексуално мъчение, тя плъзна ръце към раменете му и го притегли в леглото.
— Легни — прошепна Тори.
Рийс се подчини и легна по гръб, а тя коленичи до него. Пръстите й докосваха, възбуждаха и дразнеха плътта му от гърдите до корема, като докоснаха напрегнатия му пенис, сетне започнаха да милват коравите му бедра. Тори издаде приглушен гърлен смях, когато той се изпъна и изви от отчаяно желание. Тя взе гладкия му като кадифе пенис с две ръце и започна да го гали. Рийс изстена.
— Нямаш ли милост, жено?
— Никаква — прошепна Тори с блеснали очи. — Сега легни на една страна с лице към мен — заповяда му тя, като убедително го насочи с ръце.
Сетне го пусна, легна по гръб и вдигна крака върху бедрото му. Той проникна в нея и тя изви бедра, за да го посрещне.
— Точно така… коремът ми… да не пречи — прошепна задъхана тя.
— Изобщо не пречи — промълви той, като вдигна малкия й хълбок нагоре, бутна бедра напред и отметна глава назад в пълен екстаз.
Бавният ритъм постепенно се ускори и Тори извика името му — така както винаги правеше, когато получаваше оргазъм. Произнасянето на името му от нея беше достатъчно, за да изпита върховното блаженство заедно с нея. Това беше благословия, рай, неговата Виктори.
Щом нормализираха дишането си и възвърнаха разсъдъка си, те разделиха тела. Тя се сгуши до него и го целуна леко със задоволство.
— Хареса ли ти така? — Попита безсрамно тя.
— А ти как мислиш, смела сирено? — ухили се той в отговор.
— Каква ти сирена — по-скоро приличам на тюлена, който видяхме в зоологическата градина в Ню Йорк — изсумтя Тори.
— Само че изобретателен малък тюлен… или тюленка.
И двамата се засмяха, а той я погали по корема. После се надигна на лакът и се наведе към лицето й.
— Това е прекрасно. Едно време по-скоро би умряла от срам, отколкото да легнеш така, гола пред мен, и да ми позволиш да сложа ръка върху малкия ти, закръглен корем.
— Спомням си как ме напи веднъж, само за да ме накараш да те съблека — рече закачливо тя.
— А на сутринта се ненавиждаше — подразни я той, като продължи да държи ръката си върху корема й.
Изведнъж усети, че бебето рита.
— Обезпокоихме я.
Тори се усмихна лениво:
— Тя — ако наистина е тя — няма да израсне благоразумна, каквато беше майка й. В края на краищата може да не й провърви да намери съпруг като баща си, който би търпял такава благовъзпитана дама.
— И да развърже корсета й? — Попита той и отново я целуна нежно по челото.
— Корсет ли? Какво е това? Толкова отдавна беше, че забравих — отговори сънено Тори и заспа в обятията му.